Разни вярвания, прокобявания и др. от Трявна. Записал Хр. Н. Даскалов

1. На първи Мартин ден си вържат на ръцете и на краката „баба Марта“ – червен и бял конец овити, и щом видят лястовица, вържат „баба Марта“ у някое дърво на сурово клонче – за да са червени и здрави през годината. Също на пръв Мартин ден мятат на къщите червено за здравие.

2. Когато чуят пръв път да погърми, удрят си главата с железно нещо, за да им е главата здрава, като желязото. Напротив, в Врачанско, кога чуят да прогърми пръв път, турят на главата си перо или сламка, да им е леко на главата през годината и ги не боли.

3. Да пропее кокошка, да снесе малко яйце, да се види змия в някоя къща – не е на хубаво: щяло да умре някой от тази къща, дето е станало това.

4. Вечер, по мръкнало, не трябва да се пие вода от чушма или чучор или кладенец, защото който пие, испива си любовника или любовницата и не може да се ожени.

5. Срещу слънцето или в водата не трябва да се пикае, защото който пикае, умира майка му.

6. През навуй /* мястото, дето жените си навиват платната/ не се минува, веднага след навиванието, до като не е минало някое куче или свиня, защото който мине, става му навуй на крака.

7. Натра /* се казва обтегнатата прежда на стана за тъкане от горнето кросно до долнето/ не се прескача, защото не било на хубаво.

8. Кога се стръже такънта: платно, шаек или друго, предният стан не се прескача, доде се не помете под стана: който прескочи, хващала го „лошата болест“.

9. Срещу сряда и срещу петък не се преде: която жена преде срещу тези дене, изгаря си децата.

10. От четвъртъка на Страстната неделя до Възнесение, седемте четвъртъка се казват: „Велики четвъртъци“; в тези четвъртъци не се работи никаква работа, която издава шум: копане, оране, изпрягане кола и др. – това се върши да не иде град през годината. Празднуването на „Великите четвъртъци“ до толкова е вкоренено между колибарите, щото ако срещнат, особено кола, в пътя, насичат ги на парчета.

11. Когато децата си меняват зъбите, за да са яки, детето, щом го извади, хвърля го на покрива на къщата и вика: „вряно, на ти костен зъб, дай ми железен?“.

12. Внимават, кога ще продума най-напред малко дете, какво ще каже най-напред: ако каже: „ма-ма-ма!“, бъдещето дете ще бъде момиче; ако каже: „та-та-та!“ – момче. Същото, ако каже: „ба-ба-ба!“ или „дя-дя-дя!“.

13. Когато отнемат ястието от огъня, непременно трябва да се махне и пирустията, защото ако я не махнат, на онзи свят ще стои пирустията светнала на врата им.

14. Когато някой излезе из къщи, не затварят портата и не метат, доде не мине вода, за да се върне скоро.

15. Когато умре някой, щом го изнесат из къщи, помитат на часа и хвърлят смета, заедно с метлата, за да изметат болестта. Напротив в Вратца, като умре некой, не метат до третините му.

16. Когато чакат някого да си дойде от негде, не тряба да се лъже, че си иди, защото си дохождал сърдит.

17. Който види пръв път „новия месец“, тряба да погледне на баиря най-напред, защото ако погледне на човек, ще станат на погледнатия циреи или лишеи по лицето.

18. Който минува вечер по помия, трябва да плюе, за да исплюе злините, които се събират по помиите, и да го не хванат.

19. Ако се меси в къщи безсолен хляб, показвало че ще умре некой от тая къща – или който го е месил, или който най-напред хапне от него.

20. Гълъби и зайци да видиш в къщи не е на хубаво – опустявала къщата, дето се въдят.

21. Сапун не се подава в ръка, но се слага на земята и от там се зема – за омраза.

22. Когато ръси попът в къщи и си излезе, хвърлят подир му една главня, за да не оглавнивя житото.

23. Когато се случи някой пътник да мине през стадо овце /което много пазят да не става/, овчерът хвърля камък подир пътника и казва: „кога се раздели този камък, тогас да се раздели и стадото ми!“.

24. Дето е драло куче, не бива да се стъпя, защото посврачело човека /излазяли по човека скули, пъпки, циреи, лишеи и др./.

25. Коза не се рита – който я ритне, хваща го сугреб /искачат пъпчици по цялото тяло, които много сърбят/.

26. На нов месец не се сеят фидани или друга седба, защото само цъвтели, а не завръзвали плод. Също на нов месец не се секат дърви, защото ги изядал червеят.

27. В вторник не е хубаво да се захваща някаква работа или да се тръгва на път.

28. Ако се случат третините на умрелия в вторник или в събота, не е на хубаво – умира и други от тази къща в същата година.

29. Поповете умират или по едни или по трима в годината. Ако умрат двама, непременно ще умре и трети до годината.

30. Не тряба да се спи възнак /на гърба/ или на лявата страна, защото сякой човек си има по един ангел, който стои на дясното му рамо, и един дявол – на лявото. За това, ако легнеш на лявата страна, ангелът плаче и те оставя на дявола, който ще ти направи някаква пакост през нощта; ако ли легнеш възнак, тогас и дяволът и ангелът ти се разсърдват, та и двамата гледат да ти направят пакост: за туй тряба да се ляга винаги на дясната страна и да се спи на нея поне до сред нощ.

31. Пролетно време, когато пръв път варят коприва, като я попарят, водата хвърлят на пътя: за да се исхвърлят бълхите из къщи. Когато пръв път ядат коприва, пазят да се не покапят: който се покапе, щели да го ядат бълхите през годината.

32. Първата работа, която изработи детето най-напред – било чорап, било прежда, било шев или друго – хвърлят в реката на бързея, за да върви работата му като по вода.

33. След залязванието на слънцето оцет не се дава, нито продава, защото се развалял; ако ли не може да се излезе от хатъра на тогози, който иска оцет, то турят в оцета малко сол, и тъй оцетът се счита вече не като оцет, а като госба.

34. Вечер, по мръкнало, не се земат яйца от полога, защото се прокуждали кокошките.

35. Не е на хубаво да баучи куче, защото показвало, че ще умре някой от тази къща.

36. Който си омие главата или се обръсне на „Распетия Петък“, няма да го боли глава през годината; но трябва да варди през цялата година, да се не мие и не бръсне в Петък.

37. Пазят през цялата година, да не захващат работа в този ден на седмицата, в който се е случило „Обсичане“ /29-й Август/, защото не сполучвали.

 

Из „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, кн. VI, 1891 г.

Снимката е илюстративна