Копринената фабрика на Трявна. Част IV

На 23 декември 1947 г. копринената фабрика „Кънчо Стефанов Кънчев” – АД, е национализирана. В кратката историческа справка  - История на фондообразувателя в Държавен архив – Габрово е посочено: „Впоследствие след национализацията, същата се е вляла в ДИП „Дунавска коприна” – Русе”. Никак не съм сигурна това ли е точният термин „вляла”. Копринената фабрика просто изчезва. От Трявна. От историята на тревненската материална култура. Завинаги. Помещенията след това са били използвани за цех на мебелното предприятие „Изкуство”, после за цех на завод „Иван Йонков”, после Търговията прави там супермаркет и кафе-аперитив. После дискотека... При реституцията собствениците си връщат къщите и всичко от фабриката, с изключение на складовите помещения и мястото под терасата, по-късно зала за тихи игри.

В нарочния баланс на национализираното предприятие са записани следните данни:

Сума на актива – 14 616 592 лв.

Сума на пасива -   6 425 056 лв.

База за обезщетение – 8 191 534 лв. След като са спаднати сумите по намаление, съгласно наредба 65 от Правилника за приложение на Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия, остават за обезщетение 6 853 227 лв. Датата е 8 август 1948 г.

В документите е посочено, че акционерът Стефан Кънчев Стефанов е с присъда № 471 от 20 април 1948 г. от Търновския окръжен съд. Заради укрито имущество при национализацията. /По сведения на наследниците ставало дума за моторче на машинка за мелене на месо, една и половина конска сила, което било направено от най-малкия брат Досю без знанието на управителя  Стефан Кънчев/. Това е основанието за пълна конфискация на имуществото. Описът съдържа мебели, печка за отопление, закачалка с резба, часовници стенни, приборите, сервизите, и т.н. Всичко. Не е пропусната и машинка за острене на моливи. Синът на Стефан Кънчев, Кънчо Стефанов, който тогава е на 6 години, си спомня за национализацията: „Бях на пързалката с шейна. Прибрах се и тогава у дома влязоха трима души със шмайзери. Взеха ключовете от фабриката и казаха да напускаме къщата. Излязохме с една маса и четири стола. Нямаше къде да отидем, отидохме у Балабана, първи братовчед на баща ми. Баща ми беше една година в Централния Софийски затвор, но и там оцениха способностите му и се ползваха от услугите му. Знам, че е бил закупчик там и е правил сметките им. А с политика баща ми никога не се е занимавал”. Другият акционер, вторият брат Илия Кънчев Стефанов, е осъден на 2 години тъмничен затвор, конфискуване на наличните му 165 златни наполеона, 85 златни турски лири и една златна монета и да плати на Държавното съкровище глоба 1 000 110 лв. Всичко това с мотива за незаконно купуване на злато, дейност, която той, според собствените му разкази, останали като спомени в семейството, „признал” под натиска на жестоки изтезания. Решението на съда завършва с това, че по силата на Наредбата Закон за освобождаване от изтърпяване на наказание за деяния, извършени преди Девети септември 1944 г, освобождава Илия Кънчев от изтърпяване на наказанието затвор. Остава глобата. И тъй като осъденият вече няма с какво да я плати, вземат му част от къщата. Като член на Управителния съвет и акционер при фабриката, Кънчо Стефанов, бащата, е подведен под съд като незаконно забогатял. Делото срещу него и членовете на Управителния съвет е прекратено, поради това, че е доказана законността на придобитото. На 15 март 1948 г., наследниците на покойния Кънчо Ст. Кънчев, пишат молба до директора на национализираното индустриално предприятие с копие до Министерството на индустрията и занаятите, в която описват какви „ценни книжа, дялове и други” са иззети от покойния им баща в деня на национализацията и се намират във фабриката. Ето какво съдържа този опис:

1. Две облигации от Заема за свободата 1945 г. лв…..100 000

2. Разписки от заема 1943 г.............................................. 56 000

3. Дялове от Тревненска популярна банка.......................14 000

4. Дялове от язовира Росица намират се при нас.............2 000

5. Спестовен влог в Т.П. станция гр. Трявна................. ....5 000

6. Влог в Банка Български кредит – Трявна................. ....45 000

7. Влог в фабрика Кънчо Ст.Кънчев Трявна...................922 000

    Всичко ценни книжа и влогове............................. 1 144 132

Молбата на наследниците е ценните книжа и влоговете да бъдат освободени от национализацията. Молбата е съгласно параграф 24 от Правилника за приложение на Закона за национализацията, Д.в. бр. 39 от 18 февруари 1948 г.

След национализирането на фабриката директор става Илия Манев. В доклада, който новият директор на Държавното индустриално предприятие - ДИП прави във връзка с параграф 70 от правилника за приложение на Закона за национализацията на частните индустриални предприятия и минните предприятия / ЗНЧПМП /, се изтъква това, че създателят на фабриката и акционерите в него – синовете му, никога не са били работници, а, цитирам: „парите, с които участват като акционери са от печалбите на предприятието, които са натрупани благодарение на експлоатацията на работниците. Всички акционери, без да имат какъвто и да е друг доход, през време на войната са направили грамадни къщи за милиони лева за всеки един, които суми са дошли от производствената дейност на предприятието и благодарение на черната борса, която се развива през него период”. По-нататък се прави идеологическа оценка на политическото поведение на акционерите и това, че в дирекцията на предприятието е намерена квитанция за сума, с която била подпомагана опозицията в Трявна. Като следствие от обвиненията в експлоатация, търговия със злато и черна борса, в доклада е изразено мнението, че „не следва да се плаща на никой акционер”. След петдесет години, когато в Парламента се обсъжда реституирането на имотите, един депутат се изказва, че много от бившите собственици не трябва да бъдат обезщетени, защото фабриките им са били нерентабилни, губещи и имали задължения към държавата. Тогава Кънчо Стефанов, син на последния управител на акционерното дружество за копринени изделия, взел документите и поискал среща с този депутат. Показал му ги и го убедил, че малката фабрика на Трявна е била до последно печеливша и е произвеждала продукция за милиони левове. Интересно е все пак да се отбележи, че при национализацията, често в управлението на фабриките са влизали и хора предани на новата власт, но некомпетентни до невежество, и се е налагало да се викат току-що освободените технически кадри да помагат при повреда или усвояване на ново производство. Така е било и тук. Нещо повече. След като останал безработен и, естествено, не го приемали никъде на работа, Стефан Кънчев внезапно бил извикан в София в Министерството на труда. „Нямаме кадри, казали, отиваш в Иваняне /недалеч от София/ в копринена фабрика „Млада гвардия”. Стефан Кънчев взема брат си Досю, който е най-добрият му експерт по машините и още един помощник. Започват всичко от а, бе, както се казва. Стефан Къчев се занимава с организацията, а другите двама - с техниката. По ирония на съдбата настанени били в една вила току-що национализирана. Всичко тръгнало добре, но идват унгарските събития, подозрението и враждебността се засилили и от там ги прогонили. Установяват се в Казанлък. Той започва работа в КАТЕКС, текстилния комбинат, известен дълги години с името „Димитър Благоев”. Наследил от дядо си и баща си влечението към техниката, Стефан Кънчев работил в тъкачницата, монтирал машини от Германия „Торнер”, ръководил и две бази в Гурково и Тулово.

Копринената фабрика на Трявна макар и малка, била много добре оборудвана. В една справка от 1945 г. се казва, че в момента предприятието работи с 13 механически стана, доставени от фабрика „Дидерих” – Франция, от които 5 броя с работна ширина 105 см., 6 броя с работна ширина 130 см. и 2 броя с работна ширина 150 см. И разни спомагателни машини . молинажни, измотвачни, шпулачни др. В едно от сведенията е посочено, че „в двора на фабриката има окончателно завършено фабрично помещение, целта на което е да се инсталират 12 механически европейски модерни станове, специално за тъкане на копринени платове с всички спомагателни машини. Една част от машините, а именно сновилото и шпулмашината се получиха и същите са инсталирани. Също се получиха и спомагателните части и принадлежности, а именно нищелки, бърда, совалки, пикери и други за горните 12 стана, които бяха поръчани в Германия при фирмата „ЦАНКС” и една голяма част от стойността предплатена...”. Неизпълнението на поръчката от Германия се дължи вероятно на преустройството на фабриката там за военно производство. Купуването на нови машини е било постоянна грижа на собствениците. В деня на национализацията на гара Трявна имало пристигнали още неразпечатани машини.

От документите в архива става ясно, че след Девети септември в управлението на фабриката акцент имат не само акционерите, но и комитетът на Отечествения фронт и профсъюзната организация. В едно писмо до Почитаемото Министерство на индустрията и занаятите – отделение „Планово и економическо ръководство на индустрията” се съобщава, че във фабриката се е устроило производствено съвещание, /нещо, което преди това е ставало всеки ден, но в рамките на Управителния съвет/. Освен изпълнението на производствената програма за месец октомври 1946 г. разгледан е бил и планът за ноември същата година. Освен това профкомитетът предложил и съвещанието приело предложението му, „фабричното помещение да се отоплява с пара, за да се използва по-рационално котела в бояджийната и се прави икономия на горивото. Писмото е подписано освен от управителя Стефан Кънчев и от двама представители на профкомитета: Тотка Малчева и Цаню Алексиев, техническият ръководител.

В началото на 1947 г. тревожно положение събира отново управителя на дружеството Стефан Кънчев Стефанов,  десенаторът Илия Стефанов Кънчев, техническият ръководител Цаню Алексиев Николов и членовете на профкомитета Мария Стойкова Илиева и Тотка Малчева Петкова. Съвещанието обсъжда как да бъде изпълнен производствения план за 1947 г., определен на предприятието с писмо № Пл. – VІІІ - 2675 от 24 февруари 1947 г. на Министерството на индустрията и занаятите. Оказва се, че суровината е много по-малко в сравнение с капацитета на фабриката, който позволява да се преработи двойно по-голямо количество греж и то само при една смяна. Ако наличното количество се смеси с памук, ще има основен материал до 31 май 1947 г. Един екземпляр от този протокол е изпратен с голяма тревога в Областната стопанска камара – Плевен.

Засилва се интересът и контролът на Общинското ръководство над фабриката. По искане на Тревненското градско общинско управление фабриката изпраща сведения по Закона за надзор върху дружествата и сдружаванията. Освен Управителния съвет от тримата акционери - бащата и двамата му синове, посочен е още и Контролен съвет от трима души: Цоню Гирганов, закл. експерт счетоводител – Търново, Минчо Недев, търговец – Трявна и Георги Гугуманов – Трявна. Директор –Стефан Кънчев. Член-делегат и прокурист – няма. Основен капитал – 5 милиона лева, разпределени на акции между българи, както следва:

Стефан Кънчев  Стефанов - 35%

Кънчо Стефанов Кънчев     - 25%

Илия Кънчев стефанов         25%

Досю Кънчев Стефанов    -   15%

Резервния фонд е посочен в размер към 1 юни 1946 г. - 4 524 804 лв. Основният капитал е 5 милиона лева.

Недвижими имоти: тъкачница, бояджийна, канторно помещение, склад, дворно място, според инвентарната книга – 1 183 100 лв.

Индустриални съоръжения: разни машини и инсталации, като станове, сновила, пресукала, парен котел и пр. – 2 704 016 лв.

Собствениците на фабриката са се старали до последно да я  поддържат печеливша. И са я виждали като едно голямо индустриално предприятие, което според тях  трябвало да се простира от съществуващата фабрика чак до стария мост. И са оставили в паметта на наследниците не само своето въображение, а и един начертан план от добре известния със заслугите си за Трявна арх. Олеков, един проект, който се пази в личния архив на Кънчо Илиев.

Връзки на фабриката с други фабрики и предприятия

РУСЕ – „Копринена индустрия” ООД-во  Изпращат там много пъти копринен плат „Лейла” за щампосване. Указанието е точно: на син фон с цветенца от детелина. За по-сигурно се посочва и каталожния № 12 от каталога на мострите.

РУСЕ – Арсен Симонян – изпращат мостри от креп сатен.

ТРЯВНА - „Лотос” АД. Отпадъци от естествена и изкуствена коприна около 400 кг по 80 лв. за килограм са дадени на фабриката. От тях 212 кг са изпредени в прежда във фабрика „Лотос” и е добита прежда 152 кг. „От тая прежда в движение е изтъкаването на плат шантунг”.

СОФИЯ -  „Братя Бугарчеви”, търговия и индустрия. Предлагат да им изпратят турско червено масло 100% по 300 лв. за варел, рамбурс /наложен платеж/

СОФИЯ – „Франк Червенка”- Maitre chapellier. Интересуват се от атлазите и от по-евтините. Чакат оферта.

СОФИЯ – Аптека Антон Минев.Изпращат 36 822 лв. за хирургически конци

СОФИЯ – Леон Финци – съобщават му, че разполагат с атлаз първо качество.

СОФИЯ – Попов  брат придворен доставчик. Потвърждават количеството и цената на заявения червен гайтан

СОФИЯ – Попов, придворен доставчик. Изпраща мостри за 400 м. жълт и

1 500 м..зелен екселбант.

М.СОФИЯ  - Харалампи Коларов, фини кожени ръкавици. Иска пак конци с точно посочена дебелина.

СОФИЯ – Кооперативна централа –искат два вида връзки за обувки.

СОФИЯ – Каприел Кюркджян и сие памучни прежди и манифактура, съобщава, че ще изпрати прежда „мако”

БУРГАС –  Янко Мотавчиев – манифактурни стоки и шевни машини.”Гритцнер”. Предлагат.

ХАСКОВО – Популярна банка. Превеждат парите за получената стока.

ХАСКОВО – копринена фабрика „Пашкул” – АД. Те изпращат мостри. Могат да предоставят исканото количество греж от двоянка пашкули.

ХАСКОВО – фабрика „Пашкул” – АД. Изпращат до нея полица за 188 115 лв.

ШУМЕН – писмо от тревненската фабрика до офицерската кооперация „Опт”. Могат да им изпратят 20 000 м. червен кантов гайтан и  ибришими офицерски.

РУСЕ – „Арсен Симонян” относно копринени платнове

АСЕНОВГРАД – Братя Исак – превели парите, сметката се закрива

ПЛОВДИВ -  Киро Арнаудов – да им върнат празните чували от греж.

ПЛОВДИВ – Нисим Меазан, пита за цените на копринените баръши

ПЛОВДИВ – Попов, представителство на Пловдивския панаир. Прави предложение на фабриката да представя производството й на панаира в Пловдив. Остава без отговор.

ПЛОВДИВ – Сапунена фабрика „Изток” – изпращат мостра от зелен сапун на прах. Очакват поръчка.

ПЛОВДИВ – Шапкарска фабрика – Попов – АД. Тя изпраща полица.

ПЛОВДИВ – фабрика „Коприна” – АД за точене и пресукване на коприна. Съгласни са да изработят прежда креп от коприна на фабриката в Трявна

ВАРНА – Христо Цветков – искат връзки за обувки.

ВАРНА – Яко Мизрахи и сие –кинкалерия, галантерия, стъклария.изпраща дължима сума до тревн. Фабрика.

ПАВЛИКЕНИ -  Братя Геневи – за погрешно изпратен запис.

СВИЛЕНГРАД – Районна кооперация на бубохранителите – молят да им съобщят номера и датата на регистриране на предприятието.

РАЗГРАД – Разградска популярна банка изпраща 5 720 лв според уговорката.

КАЗАНЛЪК – Дамян Ц. Бангиев, склад за обущарски и сарашки материали. Иска да му изпратят връзки за обувки.

КАЗАНЛЪК – Б.Кейн, генерален представител на текстилната индустрия и фабриките за совалки. Благодарност по повод пускането на 30-те броя фиброви колелца.

ЛЯСКОВЕЦ – Върбан Калянджиев, производство и търговия с вина и ракии. Моли за оферта на цени за трикольорен шнур.

КЮСТЕНДИЛ – гайтан за Робен Аврам Леви и син

ГАБРОВО – Техническо бюро „Дойкин и Дудев” Въпросът за поръчаните при тях няколко хиляди копчета коталци за нищелки е уреден.

ГАБРОВО – „Ботю и Васил Парашкевови” –комисиона, представителство, търговия. Представител на България Шел – АД Лондон – София и на мина „Лев” – АД  В.Търново – Кръстец, за телени копчета.

ГАБРОВО – „Братя Бъчварови” фабрика за дървени изделия и склад на дървен строителен материал. Ще изпратят една совалка за пробване.

НОВА ЗАГОРА – Исак Васан, изпращат му мостри от платове. Може да поръча цветове .

НОВА ЗАГОРА – Руси Динев и Диню Колев. Изпращат им мостри

ЯМБОЛ – Полина Васан – изпращат мостри от сатен.

СЛИВЕН – Панайот Бояджиев – изпрщат мостри от крепсатен

ХАРМАНЛИ – Иван Попов.Той изпраща мостри.

ДОБРИЧ – Кооперативна и популярна банка „Подкрепа” Добрич предлага услугите си. Ще бъдат „твърде акуратни”.

Тук не са изброени всички адреси, с които тревненската фабрика за коприна има делови отношения. Но и от посочените до тук може да се направи извода каква популярност е имала фабриката в един периметър от Русе до Кърджали и от Бургас до Кюстендил. Какво реноме си е създала щом я търсят толкова често за оферти, за мостри, предлагат й да я обслужват банково, да я представляват на големи изложения, предлагат й да пробва нови уреди, искат точно определени като вид и цвят стоки, настояват нееднократно да й станат търговски пътници, възлагат й специални поръчки с национално значение... От своя страна фабриката за коприна е наистина любезна със своите клиенти. Тя им изпраща мостри, но заявява, че може да им приготви стоката по друга тяхна заявка за десен и цвят. Поради перфектното качество и търсене на пазара, копринената фабрика на Трявна е демонстрирала заслужено самочувствие. Високата взискателност към себе си й дава право на висока взискателност и към партньорите, независимо от това колко са големи и известни. Така например, на 25 март 1940 г. шефът на фабриката Кънчо Стефанов пише до Почитаемото акционерно дружество „Коприна” – Пловдив, че понеже изпратената от тях прежда ”трака” им се видяла влажна, оставили я на слънце и само за един час тя дала фира около 2%. „От което дойдохме до заключение – се казва в писмото – че досега сте ни изпращали все влажна „трака”. Въз основа на това, Кънчо Стефанов настоява да се одобри едно намаление за влага от 2% на доставената до тогава прежда.

Изнесеният материал е само част от събрания досега. А има и още доста непроучени източници. Така че историята на фабрика „Кънчо Стефанов Кънчев” ще продължи да се пише. Въпреки това има достатъчно основание да отговорим на въпроса поставен в началото : Защо е необходимо да се знае и какво е необходимо да се знае за тази фабрика? Има ли тя наистина някакво място в историята на материалната култура на България?

Копринена фабрика „Кънчо Ст. Кънчев” АД – Трявна е единствената фабрика в Трявна, чиито първи стъпки към създаването й, са направени преди Освобождението на България, още през 1876 г.

Копринената фабрика „Кънчо Ст. Кънчев” АД  е между първите фабрики, която още като малка фирма представя България на пазарите на Запад и на Изток, още през 18 в. На Запад –  в Марсилия, най-голямото пристанище на Франция и на Изток – в  Москва, столицата на Русия.

Копринената фабрика „Кънчо Ст. Кънчев” АД е фабриката, на която поради прецизното качество на работа й поверяват изключително важно и деликатно производство – конците за хирургическите операции.

Копринената фабрика „Кънчо Ст. Кънчев” АД  се появява на сцената на стопанския живот на Трявна, когато Тревненската художествена школа е изживяла своя пълен разцвет. Но тя не идва на празно място. Резбарите, дюлгерите и зографите, и още и казасите, куюмджиите и ковачите, са създали атмосфера на изтънчен вкус и красота, на естетика, която е мерило и за морал. В такава атмосфера се създава копринената фабрика на Трявна. И в това можем да търсим обяснението за качеството на нейната работа и нейните стоки. И в изключителните хора, които са я създали и ръководили 

Всичко това, според мене, дава достатъчно основание да признаем мястото на копринената фабрика на Трявна в историята на  материалната култура на България.

И понеже не мога да избягам от любимата си публицистика ще завърша с това, че тази история, историята на тримата братя, напомня народната приказка за тримата братя и златната ябълка. Само че тук нито един от тях не спасява ябълката. Затова трябва някой да я опише, да я нарисува, и да посочи цената й. Фабриката я няма, но тя е един, в общия смисъл на думата, културен факт и с местно и с национално значение и никой няма право да пренебрегва това.   

 

Вера Христова

 

Из „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т.1, 2008 г.

 

Детайл от техническо заснемане на фабриката,
направено от електротехника Бончо Казасов
след национализацията, 1947 г.

Възпоменатален обяд на бивши работници,
след връщането на фабриката на собствениците, 90-те години на 20 в.
Отляво-надясно: Отляво-надясно: Донка Балабанова, Досьо Кънчев,
Цаньо Алексиев, Райна (Ружка) Алексиева,
Христо Гъдев – счетоводител, Антон Сираков, Донка Сиракова