Уста Генчо Кънев и Възрожденска Елена

Малко са изследванията, в които е отбелязана строителната дейност на Уста Генчо Кънев в Елена и Еленския край. Нищо не е споменал проф. Асен Василиев във фундаменталния си труд „Български възрожденски майстори“ /С, 1965 г./ и Никола Мавродинов в изследването си „Майстор Генчо Кънев и новият класицизъм“ в кн. „Изкуството на българското Възраждане“ /С, 1957 г./. Кратко сведение по този въпрос ни е оставил синът на големия архитект Дабко Устагенчов. „През турско време построил училища – пише той за баща си – в Разград, Елена, Стара Загора, Бургас, Айтос, Карлово, Калофер, Троян, някои от които били изгорени“. Едва в по-ново време, в пространното монографично изследване на арх. Маргарита Коева и арх. Николай Тулешков са прибавени нофи факти за строителството на Уста Генчо Кънев в Елена, а списъкът на селищата, където е строил училища, е разширен с Търговище, Свищов, Габрово, Върбица, Боженци, Катунище, Благоево, Варна и неустановени селища в Еленско, Плевенско, Шуменско, Разградско.

Уста Генчо Кънев е работил няколко пъти в Елена. Едва ли първото му отиване там е в 1873 г., когато започва да строи Еленското класно училище. Според последните проучвания църквата „Рождество Богородично“, строена през 1865 г. не е работа на Никола Фичев, а на Уста Генчо Кънев /Бел. Г. Иванова – Тук Вера Христова се позовава на проучванията на арх. Н. Тулешков и арх. М. Коева, публикувани в книгата „Първомайстор Генчо Кънев“, 1987 г., според които авторството на градежа на църквата не е документирано, но предвид архитектурните похвати и особености на градежа, тя по-скоро е дело на уста Генчо Кънев, който по онова време бил майстор с все още „неутвърден авторитет и творчески виждания и с готовност е прибягвал до заемки“. Вероятно Никола Фичев е участвал с препоръки и съвети при изготвянето на проекта на църквата от младия уста Генчо Кънев. В книгата си „Православните храмове по българските земи“ /2002 г./, арх. М. Коева пише, че авторството на въпросната църква е спорно и изброява имената на евнтуалните главни майстори на градежа – уста Колю Петков от с. Късовци, Гено Йорданов от Елена, уста Колю Фичето и уста Генчо Кънев. Според краеведски сведения, въпросната църква била градена от еленски майстори, „наздиравани“ от уста Колю Фичето/. Но много години преди това, тревненски майстори са започнали да записват имената си в летописа на живописното и строително изкуство в Елена и селищата на Еленския балкан. Ктиторски надпис на една икона на Св. Спиридон в черквата „Рождество Богородично“ гласи: „Ктитори руфет грънчарски 1851 Йоаникий папа Витанов от Трявна март“.

В същата черква други две икони - Св. Мина и Благовещение имат подпис: "Рука Канчо Цанюв Захариюв от Трявна" с изписани дати съответно 1864 и 1866 г. В голямата Еленска черква "Успение пресв. Богородици" друг великолепен тревненски зограф – Цоню Симеонов е оставил иконата "Богородичен акатист" като "значително постижение на този добър майстор", подарена от дюлгерския еснаф с подпис: "1871 ЦнСH".

Не е възможно да бъде отбелязано тук цялото живописно богатство на тревненските зографи в Еленския край, но не може да не се признае, че преобладаващата част от голямата иконна сбирка на Елена принадлежи безспорно на талантливата четка на майсторите от тревненската живописна школа.

Както е известно, зографите и дюлгерите много често са работили заедно в Елена са строили не само отделни майстори от Тревненската строителна школа, но и цели групи, като например строителната чета на уста Рашо и Иванчо Тревнали /Бел. Г. Иванова – По сведения на Музея на Възраждането в Елена, името му е Иванчо Пенчев/. Групата на Иванчо Тревнали и уста Рашо построила къщата на Стефка Гунева /1857 г./ на ул. "Христо Станев" 16 /дн. "Иларион Макриополски“/ сега реставрирана на друго място /Бел. Г. Иванова - първият й собственик бил майстор Иванчо Тревнали/, и на Йосиф Андронов на ул. „Кършовски“ 22. Известната Радивоева къща /строена нач. на втората половина на XIX в./, безспорно е работа на тревненски майстори /Бел. Г. Иванова – най-вероятно и тя е дело на уста Рашо и уста Иванчо Тревнали/.

Известен със строителната си дейност в Елена, е майстор Колю Петков, уста Колю, както го наричали (1841-1913). Този много плодовит майстор от Късовци еднакво добре градил черкви, изрязвал иконостаси, „добил слава и доверие и в Казанлъшкия край“, а в Елена бил на особена почит. Имено там уста Колю опитал сладостта да строи жилищни постройки. Негов усталък са къщите в Елена на хаджи Юрдан Тодоров, хаджи Минчо и къщата на Белинови. В Елена се знае, че къщата на Юрдан х. Петков (новата) е строена от цариградски майстор. Като се има предвид, че горяла по време на Освободителната война и веднага наново възстановена, може да се предположи, че именно възстановяването й е дело на уста Колю, а първоначалният й строеж наистина да е от цариградски майстори, които прочее, съвсем не е изключено да са българи. Има сведение, че в Елена са работили и тревненски резбари.

И така, когато в 1873 г. уста Генчо Кънев отива Елена да строи класно училище (може би най-забележителното му дело там) той не слага началото, а продължава една традиция на художническа дейност на тревненската школа в Еленския край. Традиция обусловена от доброто име на тревненските майстори, защитена от качеството на работата им там, от "особената почит" на еленчани към тях. А и самият майстор Генчо Кънев вече е работил в Елена.

През 60-те години Еленското класно училище вече било привлякло вниманието на жадните за учение от Търново, Свищов, Пазарджик, Карнобат. Неговият основоположник Иван Момчилов бил признат за "пръв систематически учител, какъвто до преди него нигде в Българско не е имало...“.

Почти двайсет години преди това, Петко Славейков пише в "Цариградски вестник" (14 август 1854 г.): "Елена взема превес в успеха на учението и до днес има първенство между всички градища и села в България".

Броят на учениците непрекъснато нараствал. За пореден път се поставял въпроса за построяване на нова училищна сграда. Ставало ясно, че старата училищна сграда "има много несгодности и не може да побира вече учениците"... и че "от неуреднята направа на реченото училище и от теснотията му произхожда голямо препятствие за успехите на учението, а много често става причина и за болести на децата“. Това аргументирано изложение на Стоян Робовски, учител и книжовник от 12 февруари 1860 г. завършва с призив към еленчани „да благоволят да ся съгради едно нормално училище“.

Към това се притуря и нуждата от нова сграда и за Девическото училище, поради големия брой ученички. Идея за нейното осигуряване дал Иларион Макариополски. Когато еленските чорбаджии му изпратили пари да им поръча надгробни плочи, в отговор той им писал чрез брата си Христо Михайловски: „най-големи благодеяние кои прави человек за человека, те са училищата, дето са развива ума на човека… Имате къщи купени, които стоят празни, а селото ви има нужда за девическо училище, за образованието на женския пол, там отхранват истинските майки за бъдещето поколение. Отворете една от тия къщи за девическо училище, призовете една учителка с 2-3 хиляди гроша на годината! Какви по-добри плочи ищеш, брате, когато твоето име ще е написано в серца на невинните дечица... Нямате нужда от плоча, която ще ви покрива мъртви кости...“.

След 5 години (толкова може би е чакал Иларион Макариополски да последват съвета му в това писмо), през пролетта на 1873 г., по Великден, на 20 април, той си дошъл в Елена. С речите си убедил и насърчил еленските първенци да построят ново училище „и скоро събрали от доброволни пожертвования голяма сума пари, с която издигнали грамадно красиво здание. Ръководител на постройката бил известния тогава майстор тревненец Уста Генчо".

Събраната сума била 70 000 гроша. През 1874 г. за седем месеца училището било изградено. Строежът вървял бързо и във в. "Век" бр. 34 от 1874 г. се съобщава: "Построяването на училището вече е на път, зданието се издигна и покри. То ще бъде нещо хубаво...". Възхищението си от сградата и надеждите си за нейното ползване, дописникът е вложил в наименованието, което й дал e предварително: "Сграда на музите". Новото училище имало 16 стаи и можело да побере всички ученици. Според други сведения, училището било двуетажно с два салона и 12 стаи. В него се побрали учениците от първото училище".

За съжаление това училище изгоряло. При опожаряване на Елена от османските войски на 22 ноември 1877 г. не е била пощадена и голямата училищна сграда, построена преди три години". Интересна подробност има при възстановяването й. Смятайки Елена за база на по-нататъшните си военни действия, турците събрали много хранителни припаси: жито, мисир, ръж, овес и др. Когато след 1-2 дни отстъпили от Елена, те оставили всичката тази храна. Впоследствие еленските общински власти я продали и със събраната сума около 70 хил. гроша, възобновили изгорялото училище в малко по-голям размер. Салоните на това здание служели за даване на представления до 1902 г.

Има сведения, че училището е възобновено на същото място и по същия план с 12 учебни стаи, по 6 на етаж. Осветено на 1 декември 1880 г., то приело 550 ученика с 11 първоначални и класни учители. Ръководител на училището в периода 1879-1884 г. е бил Милан Кънчев Миланов. Възстановяването на училищната сграда било направено пак от уста Генчо Кънев. Ето защо сградата от 1880 г. дава пълна представа за първата сграда на Еленското класно училище на уста Генчо Кънев. Сведенията, които давам тук за нея са от 1979 г. За съжаление, шест години по-късно тя е отново опожарена (1985 г.) и сега от нея има само руини. /Бел. Г. Иванова - Едва през 2019 г. започва нейното възстановяване по проект на Община Елена - „Култура във вечността“ по програма Трансгранично сътрудничество „Интеррег V-A Румъния-България“ 2014-2020. Проектант е арх. Милен Маринов. Красивата сграда днес е превърната в картинна галерия, която приютява част от богатия художествен фонд на Музея на Възраждането в Елена/.

Когато започва да строи Еленското класно училище, Генчо Кънев има вече богат опит в строителство на училища: в Търговище (1863), в Карлово (1870), в Калофер (1871), в Габрово (1872-1873). Същата година строи училище и във Върбица, Шуменско.

Училището в Елена е двуетажна сграда с внушителни за онова време размери (23х19х20 м.), с 48 прозорци и 2 врати, сходна като обем но решение на училището във Върбица, договор за което подписва през април 1873 г. Прозорците и вратите са оформени над мощен каменен цокъл, висок около 2 метра, който поради денивелацията на терена не е еднакво висок навсякъде, а в южната фасада липсва.

Главната фасада е ориентирана на север и има триделно членение. Средната част по височина не надхвърля страничните части и не е издадена напред, както това е при Априловската гимназия, но е очертана добре с две вградени полуколони от каменния цокъл до подпокривния корниз, които са точно копие на двете средни обемни кръгли колони и заедно с тях образуват отворена колонада. Оформлението на колонадата е семпло и красиво. Под трите арки, с които завършват колонките, на височина около 1,50 м. от земята, между двете средни колонки е оформена каменна полукръгла ниша вдлъбната навътре, от двете страни на която вървят стъпалата на двураменната каменна стълба. Те извеждат на малка площадка на височината на каменния цокъл пред двукрила врата с полукръгло засводен отвор. Това е главният вход на училището. С пиластри, напластени по пет пъти са оформени вертикално източния и западния ъгъл на централната северна фасада. Под покрива те завършват с дискретна украса от дъбови листа. Прозорците са тесни, високи, засводени по един характерен за уста Генчо маниер, който той е използвал в няколко варианта и при Априловската гимназия, и при училището във Върбица, и на други места. Централната част на северната фасада е подчертана и чрез красивия корниз, отделящ партерния етаж от горния. Между двете линии на този корниз са оформени три малки ниши (почти квадратна форма), напомнящи за нишите на някои черкви, предназначени за стенописване. Той се повтаря и в многопрофилния сложен подпокривен корниз.

По отношение на вътрешноплановата композиция, сградата не се отличава много от някои къщи в Елена, строени в последното десетилетие преди Освобождението и първите десетилетия след това. И в двата етажа има по един голям салон с приемноразпределителни функции. От него се влиза във всяка стая. Общо може да се каже, че сградата се отличава с яснота и простота на формите и чуждите "смесени влияния", макар да са я отдалечили от типичния възрожденски силует, не са я отчужди и от онези постройки, който уста Генчо вече е заварил там, като например къщата на Иванчо Бакалов (1865 г.) и къщата на Христо Коев (около 1879 г.). Сградата е използвана и за други обществени нужди. През 1979 г. там бяха настанени Районната потребителна кооперация, физиотерапия, детска градина. През последните години тя е била заснета технически с цел да бъде преустроена и пригодена за нуждите на художествена галерия.

В периода между строителството на училището - 1874 г. и възстановяването му - 1880 г. Уста Генчо Кънев не прекъсва строителната си дейност в Еленския край. В 1874 г. той започва строежа на черквата "Св. Николай" в Разпоповци. (Ферманът бил от 29 април с. г. Ктитор на храма бил Никола Белчев, който осигурил парите, а жена му готвела на зидарите. Всички селяни набавяли материали за строежа. Храмът бил завършен през есента на 1875 г. и осветен на 22 декември с. г. от Доростоло-червенския митрополит Григорий). Според специалистите "естетичекият идеал, към който се стремят строителите на най-значителните черкви от тази епоха, тук е напълно постигнат".

През 1879 г. той строи черквата "Св. Св. Кирил и Методий“ в  Константин, Еленско, третирана като храм-паметник за целия Еленски край. В двора й майсторът построил и училище. Решението на емпорията напомня за църквата „Св. Георги“ в Трявна: опасва като тесен балкон цялото вътрешно пространство, като за разлика от тревненската, спира до олтара. Майсторът завършва тази черква през 1881 г. По същото време 1878 и 1879 г. Уста Генчо вдига и черквата "Св. Богородица" в Берберово, Еленско. Според проучванията става дума за възстановяване на черквата след пожар.

Внимание заслужава и жилищното строителство на уста Генчо Кънев в Елена, за което има оскъдни сведения. Смята се, че това са няколко къщи, строени в периода 1879 - 1881 г., "които днес остават единствени свидетели на неговите възможности в жилищното строителство. И в тях е налице замахът при изграждане на големи пространства, с които се отличава авторският му почерк. Можем да предполагаме, че тези къщи носят част от чертите, които е притежавала собствената къща на майстора в Трявна. Това е Топаловата къща (къщата на Костадин Топалов. Бел. Г. Иванова – по сведения от Музея на Възраждането в Елена, става дума за къщата на Коста Кънчев) на ул. "Стефан Петков" 40 /дн. ул. „Васил Левски“/. Според сведения, оставени от собственика на къщата, уста Генчо е строил и други къщи в Елена. Най-много са в така наречената Еловска махала, за която казват, че носи името си от дървото ела, което било сечено и на място използвано за строеж на първите дървени къщи в Елена преди Освобождението. Проучванията ми сочат, че това са къщите на наследниците на Милан Инджов на ул. "Ст. Петков" 26, на наследниците на Аница Миланова на ул. "Ст. Петков" 29, на Иванка Радославова на същата улица № 75 и пак там къщи с номера 60, 89 и 105. Открих и други две къщи на ул. "Стоян Неювски" 3 и 27, които са от същия тип. Всички те са удивително сходни в обемните решения, конструктивния материал, фасадните оформления и вътрешното разпределение. Вероятно те са строени не само от уста Генчо Кънев, а и от негови ученици и следовници. Интересното е, че почти всички тези къщи са строени за търговски семейства с дюкяни, с големи салони и с претенции за представителност. Богатата пластичност на фасадата на възрожденската къща тук е намерила израз преди всичко в профилираните измазани корнизи, върху които е направено леко наддаване или на целия етаж, както е при къщата на Костадин Топалов, или на двете странични крила, както това е при къщите с номера 26, 60 и 105 на улица "В. Левски". Пластичен израз на фасадата придава и много характерното оформление на прозорците. Цялостният външен вид е обусловен от симетрията и представителността на вътрешното разпределение. Схемата, с малки различия, е еднаква. На долния етаж освен дюкяна има и стаи за живеене, помещение за стълбището на горния етаж, преходни помещения за дюкяна. Горният етаж е изцяло жилищен с подчертано градско разпределение.

Чардакът на тревненската къща тук е напълно затворен и изтеглен в средата на плана по протежение на цялата дълбочина на етажа. В единия си край той опира на странично поставената стълба, а в другия - на прозорци или на балконска врата. От двете страни на това помещение, което тук се нарича салон, са разположени стаите. На етажа се намират обикновено банята и килера.

По-нататъшни проучвания вероятно ще разкрият нови факти от строителната дейност на Уста Генчо Кънев и тревненските майстори в Елена и Еленския край. Няма никакви подробности за сведенията, че големият майстор е строил болница в Елена, а уста Генчо Новаков - казарми.

в Елена и еленския край, Уста Генчо Кънев, личният български архитект, развил типологията на обществената архитектура у нас, е създал творения, които прекрасно илюстрират тази типология и в църковното, и в жилищното, и особено в училищното строителство.

Класното училище в Елена, строено от Уста Генчо Кънев съдържа всички елементи от типологията на сградата, предназначена за светско образование, която влиза в основата на много строежи на училищни сгради у нас. /…/ Елена е от тези градчета, "в които не са прониквали чужди архитектурни влияния" и затова те са запазили своя стар облик.

Творенията на уста Генчо Кънев и неговите ученици и следовници в Елена могат да се причислят в оная архитектурна линия на тревненските майстори, която обединява идеите от миналото и от новото време, налага се над останалите севернобългарски строителни центрове, формирайки по този начин към началото на 90-те години "своеобразна Тревненска следвъзрожденска строителна школа“.

 

 

Вера Христова

в. „Арх&Арт форум“, 2001 г.

 

* Архивните снимки са от фонда на Музея на Възраждането в Елена, а останалите фотографии, са дело на Светослав Петров от въпросния музей, който откри и каменната плоча с „подписа“ на Първомайстор Генчо Кънев върху фасадата на къщата на Иванка Радославова в Елена /ул. „Стоян Петков“ № 75/, за която ви разказах наскоро. Сърдечни благодарности за отзивчивостта и съдействието!

Църквата Рождество Богородично в Елена, 1865 г.

Гунева къща в Елена, градена от
майстор Иванчо Тревнали
и майстор Рашо

Днес Гуневата къща е административна сграда на
Музея на Възраждането в Елена

Къщата на Йосиф Андронов, ул. Кършовска 22,
градена от уста Иванчо Тревнали и уста Рашо

Радивоевата къща в Елена, строена нач. на вт. половина на XIX в.,
също е дело на тревненски майстори.
Предполага се, че и тя е дело на строителната тайфа на
уста Рашо и уста Иванчо Тревнали

Къща на Тодоровите, чието възстановяване след опожарянето й,
вероятно е дело на уста Колю Петков

Къщата на Тодоровите, градена от цариградски майстори,
за която се предполага, че след опожаряването й,
е възстановена от уста Колю Петков

Белиновата къща, градена от уста Колю Петков от Късовци

Сградата на Еленското класно училище, градена от уста Генчо Кънев

Сградата на Еленското класно училище преди да изгори отново
в средата на 80-те години на миналия век

Възстановената сграда на възрожденското училище в Елена,
която днес е художествена галерия

Църквата Св. Николай в Разпоповци, 1875 г., за която се смята,
че е строена от тревненски майстори - дюлгери, начело с уста Генчо

Църквата Св. Св. Кирил и Методий в с. Константин, 1879-1881 г.,
дело на уста Генчо Кънев

Топаловата къща в Елена днес

Къщата на Милан Инджов, дело на уста Генчо Кънев

Къщата на наследниците на Аница Миланова,
за която също се предполага,
че е дело на уста Генчо Кънев.
Уви, тази къща е съборена преди доста години

Къщата на Иванка Радославова в Елена,
на чиято фасада все още стои каменна плоча с годината на
построяването й и името на нейния майстор - уста Генчо /Кънев/

Каменният подпис на уста Генчо /Кънев/ на фасадата на
къщата на Иванка Радославова

Къща на ул. Стефан Петков 60 днес

Къщата на ул. Стефан Петков 89

Къщата на ул. Ст. Петков 105 днес вече не съществува.
За нея също се предполага, че е дело на уста Генчо Кънев.
Снимката е от публикацията на Вера Христова

Къщата на ул. Стоян Неювски 3 /дн. ул. Стоян Михайловски 3/

Къщата на ул. Стоян Неювски 27 /дн. ул. Стоян Михайловски 27/