Троянският възрожденец и просветител Партений Белчев – учителят на Вазов

Попаднах на тази история на страницата във фейсбук на РБ „Проф. Беню Цонев“ – Ловеч, където бе публикувана статията на Радю Минков от в. „Троянски глас“, XXX, № 6, 7 февруари 1996, с. 2. Макар и накратко авторът описва житейската съдба на една вдъхновяваща възрожденска личност – Партений Белчев, който е прототип на даскал Климент във Вазовия роман „Под игото“ и повестта „Чичовци“.

Партений Стоянов Белчев е роден на 7 февруари 1834 г. в махала Миленча на с. Черни Осъм (тогава Колибито), кръстен на тогавашния игумен на Троянския манастир Партений. По онова време светата обител била духовен център не само в долината на р. Черни Осъм, но и в целия Троянски край. Чудотворната икона на света Богорида Троеручица привличала все повече поклонници от цялата страна. От 1785 до 1817 г. игумен на манастира бил енергичният Паисий от Сопот, който извършил голямо строителство, което привлича майстори от близо и далеч. Тогава пристигнал и ковачът Белчо Стоянов от Трявна, който избрал за своята ковачница водата на Гориначевското дере срещу манастира, където си построил къща. При следващия игумен Партений кипяло още по-голямо строителство. Белчо и сина му Стоян изработили всички „железарии“, нужни за това строителство. Обслужвали и околното население със занаятчийски инструменти и земеделски сечива.

На 7 февруари 1834 г. в бащината къща на Стоян се родил сина му Партений, а по-късно семейството му се увеличило с още двама сина. Малкият Партений бил буден и ученолюбив. Учил в монашеското училище на близкия скит „Св. Никола“, построен през 1785 г. Това училище просъществувало 70 години, като в него балканджийчетата от околните колиби се учили на четмо и писмо, на църковно пеене и смятане, изучавали апостола и псалтира.

Когато Партений навършил 17 г., бил изпратен от игумена на Троянския манастир Партений да учи в Киевската духовна семинария, където освен богословските науки, изучавал и общообразователни предмети. Следването му продължило 8 години. Завършил семинарията с отличен успех. След завръщането си в родния край, той пламенно говорил за освобождението от турско робство с помощта на руския народ. Неговите неприкрити проповеди скоро се разчули и турската власт го изпратила за две години във Видинския затвор.

През 1861 г. той се завърнал от затвора, но бил вече „черната овца за властта“. Тогавашният игумен Филотей го препоръчал на училищните настоятели в родния си Сопот и Партений бил назначен за учител в класното училище в града. Тъкмо по това време Иван Вазов завършил взаимното училище и постъпил в I-ви клас на главното сопотско училище. А то, благодарение на даскал Юрдан Ненов, било в разцвет – в него били изпращани ученици от цялата страна, които по-късно ставали учители навред из Българско. Иван Вазов бил омаян от своя високообразован учител Партений и по-късно го използвал като прототип на няколко герои в своите произведения. В романа „Под игото” Партений Белчев е прототип на даскал Климент – главен учител, който провежда изпита с ученичките на Рада Госпожина: „Добродушното и спокойно лице на главния учител Климент и благата му реч вдъхваха самоувереност на девойчетата”. Учителят Партений Белчев е подробно описан и в разказа „Даскалите”, където Вазов пише: „Спомням си даскал Партений с жива симпатия и дълбока признателност, защото е хвърлил с живото си слово един сноп лъчи в съзнанието ми, една шепа благородни семена във възприемчивата и прясна почва на душата ми. Обогатил сърцето ми с едно добро чувство. Сполай му!”

През 1865 г. даскал Партений взел за съпруга 16-годишната дъщеря на търговеца хаджи Иван Бошнаков – Тана. Макар и чорбаджия, той бил патриот и родолюбец, ненавиждал сопотските първенци – опора на турската власт. Те пък търсели начин да му напакостят – и на него, и на зет му - даскала, който не криел свободолюбивите си идеи. През 1871 г. Партений Белчев е уволнен от епитропите. На следната година постъпил като учител в Карлово. Там преживял погрома на Априлското въстание, но и посрещнал руските войски, като пеел руски песни с учениците си по улиците на града. След войната продължил да учителства в Карлово, а през 1880 г. бил изпратен за учител в Стара Загора. От 1881 г. бил назначен за учител по руски език в девическата гимназия в Пловдив. Учителката Тана Павлова, негова ученичка по това време, пише:  „Обичахме да срещаме и поздравяваме Вазов по улиците на Пловдив. Луди от радост ни заварваше учителят ни по руски език Партений Белчев. Той започваше да декламира стиховете на Вазов, като лечеше голямата му гордост, че Вазов е негов ученик”.

Партений Белчев учителства 29 години. Имал 7 деца – 2 сина и 5 дъщери. Три от дъщерите му били учителки. Много от внуците и правнуците му - също. Други станали лекари, инженери и др.

Партений Белчев си отишъл от този свят на 31 декември 1892 г. Погребан бил в централното гробище в Пловдив.

В родното село на Партений Белчев се пази неговата памет. Родната му къща е запазена и реставрирана от потомъка му Марин Никифоров Ковачев.

 

Подготви

Галина Иванова

Учителят Партений Белчев

Родословното дърво на
учителя Партений Белчев

Паметната плоча пред дома на Партений Белчев