Дюлгеринът Цаню Митев /Кокиля/ от Куртовци – история за достойнство, чест и скършена „мъжка дума“

Някогашното колибарско селце Куртовци /Дървари/, което днес е напълно обезлюдено, се състояло от три махалички - Куртовци, Кокилите и Мануилите. През далечната 1882 г., на 15 август, в Куртовци се родил Цаню Митев Конкилев, по прякор Кокиля. Той бил син на потомствен майстор дюлгерин - Митю Цанев Тихолов /1852-1932/, чиято съпруга Рада Малчева Стоянова /1847-1929/ била родом от Малчевци. Двамата имали седем деца – Иванка, Цаню, Малчо, Райка, Мария, Тиха и Цана. Днес ще ви разкажа историята на Цаню Кокиля, който се прочул като много добър майстор строител. Повече детайли от житейската му и строителна биография научих от неговия внук Цаню Митев Митев, роден през 1944 г. в с. Дървари. От малък дядо му захванал да учи дюлгерския занаят при известния майстор Цаню Гергев /Георгиев/ Стоянов – Перито/Перето /1870-1930/, родом от махала Перевци на колиби Ошани. После работил по строителни обекти основно в Южна България, където построил десетки частни къщи. В Карнобат строил училище и читалище. Работил и в София на строителството на Съдебната палата. Строил къщи в Бургас. Последният му градеж бил къщата на някакъв полковник - началник на военния гарнизон в Бургас. Дядо Цаню Кокиля взел заем от банка, за да построи къщата, но когато я завършил, полковникът отказал да му плати. И дори пратил няколко войници да го пребият. „Толкоз много го били, че дядо с голям зор успял да се прибере на Дърварите и починал на 13 март 1942 г., вероятно вследствие на огромната обида и огорчение от стореното – разказва внука му. Може би е получил инсулт или инфаркт, защото не можел да приеме и факта, че оставил борч на синовете си Митю и Златю“.   

Внукът Цаню помни дядо си, на когото е кръстен, само по оцелелите фотографии, които е виждал. За жалост, още преди години дал едната на местен краевед, който му обещал да я прати в Музея в Троян, където събирали снимки на участниците в Първата световна война, вероятно по повод на някаква годишнина. От Музея обаче отрекоха да имат подобна снимка във фондовете си. Другата фотография, на която дядо Цаню бил закичен с „орден под формата на кръст“, била на надгробния му паметник в Дърварите. За съжаление, дърво се срутило върху него и снимката не оцеляла…

А това е друга страница в неговия нелек живот, шест години от който преминават на фронта, първо като участник в Балканската война /1912-1913/, в която бил ранен в битката при Одрин, след това в Междусъюзническата /1913 г./ и накрая и в Първата световна война /1914-1918/. Съпругата му Тота Петкова Цанева от с. Малчевци /1889-1975/ сама отгледала три от четирите им деца – Рада /р. 1912, Митю /1915-1993 г./, бащата на Цаню Митев Митев, от когото събрах тези сведения, Златю /1918-1999/ и Пена /р. 1921/.

Когато най-после си дошъл от фронта, в края на 1918 г., дядо Цаню Кокиля донесъл пушката си. Намазал я със свинка мас и я заровил. Съпругата му дълги години пазела жилетката, която носил под войнишката униформа, с дупката от куршума, който го ранил край Одрин.

Интересна е биографията и на неговия син Митю Ц. Митев, който също като баща си и дядо си, бил дюлгерин по занятие. Работил на строежа на Азотно-торовия завод в Стара Загора, на язовирите „Кърджали“ и „Студен кладенец“, по обекти в Бургас.

„Когато работеха на Азотно-торовия завод в Ст. Загора, баща ми замина за Ирак, заедно със своя бригадир – спомня си Цаню М. Митев – По онова време, някъде през 1966-1969 г., строиха международното летище в Багдад“. След завръщането си у нас баща му продължава да се занимава със строителство до пенсионирането си. „Последният му обект беше разширението на бившия завод „Аврам Стоянов“ в Трявна, в посока към централните гробища, което така и не се случи…“, спомня си синът му, който има по-голяма сестра Тотка Митева, по мъж Симеонова /р. 1943 г./.   

„Доколкото съм чувал от баща си, дядо Цаню Кокиля, на когото съм кръстен, бил добродушен, принципен и честен човек“ – с вълнение споделя внукът му и не крие тъгата и огорчението си от факта, че дядо му си е отишъл твърде рано от този свят, омерзен и обиден от предаденото доверие и скършената „мъжка дума“, които някога били достатъчна гаранция за достойнство, принципност и чест.

 

Галина Иванова 

 

Снимки: Семеен архив

Надгробният паметник на
дядо Цаню Кокиля в Дърварите

Стара къща в селото

Майстор Митю Цанев Митев,
синът на дядо Цаню Кокиля

Майстор Митю Цанев Митев на гурбет в Ирак