Балканджиите в Казанлъшката Розова долина. Митю Рачев от Гуглевци и неговите потомци

Обликът на град Казанлък и селата се променя демографски след Освобождението. Трудният живот в Балкана на Българите също е предпоставка за преселенията към Казанлък и равното Казанлъшко поле. Бедната неплодородна земя кара Балканджиите да аргатуват в чифлиците на турците в казанлъшко. През пролетта слизат от балканските села и колибарите за розобер млади девойки, които са придружавани на групи от драгомани, които се пазарят за брането на гюловия цвят и се настаняват в къщите на селяните. На следващата година същите пак слизат да работят и ако някоя девойка я няма, то тя явно се е омъжила вече в селото в което я е харесал някой момък. Не е имало липса на работна ръка в миналото и работата на полето е била за всеки и всяко семейство се е препитавало така.

В личната карта на моя прапрадядо, чието име нося е записано занятие – земеделец. Балканджиите слизат най-масово след Освобождението в изселилите се от турците села западно от Казанлък и в района на Средногорието. Най-голямо преселване има на Балканджии от Габровско от следните села и колиби – Зелено дърво, Топлеш, Нова Махала, Петковци, Баювци, Делиджиците, Етъра, Тодорчетата, Бичкиня, Недевци и Водиците. Моят прапрапрадядо също е бил балканджия, който слиза от Гуглевци /дн. к. Радино/, което се намира между Трявна и Плачковци, и сега е вилно селище. Преселва се в турското Имишлери, което значи на турски градина. Това е село Овощник. Селището, според местни автори, е било пълно с много овощни градини и оттам идва и името му. И първият кмет за когото се знае и е написано в книгата за селото, е именно Митю Рачев – моя прапрапрадядо. Бил е кмет през 1895 -1896 г.

За него дори е написано следното в един откъс за балканджиите в Казанлъшко: “В Овощник от Червенаците се преселили Белчо и Митю Рачеви, Добри Иванов и Кою Иванов, от Улеите Илия и Цоню Йовчеви, а от село Радковци Генчо Гълъбаров и от Плачковци Енчо Ненков. В Габарево се преселили от село Топлеш родовете Тотю Коев, Кою Спасов, Ботю Спасов и Стефан Тотев. От Зелено дърво пък дошли братята Цаню, Иван и Миню Георгиеви. В Турия от село Зелено дърво се преселили родът Томашовите (от този род е майката на Чудомир). От други няколко габровски колиби дошли родовете Кацарови, Атанасоолар и Пенчо Рачевите. В Горно Сахране от село Зелено дърво дошли родовете на Христо Дянов, Леко Дянов и Христо Иванов Бонев, от село Топлеш родът на Станчо Влайков, а от село Баювци дошъл родът на Мотю Петков – от който род произхожда днешния свещеник – потомствен отец Петко Мотев, служещ в храм „Св Троица“ в Казанлък. В Средногорово от село Зелено дърво са дошли Байрактарови, Славови, Москови, Генчеви, Говедарови и Габареви, а от Габровските колиби- Балчовия род. В Дунавци от село Топлеш дошли Тотю Пенчев, Станчо Симеонов, Христо Иванов, Тотю Топалов и Петър Дерменджиев. От село Нова махала идва Бошнаковия род ( днес един от най-големите в селото), а от Етър се преселва Аврам Начев“.

Прадядо ми Христо Рачев Митев е първият в Казанлък производител на газирани и безалкохолни питиета. Той се ражда през 1901 г. в семейството на Рачо Митев и Тинка Христова в село Овощник. Христо е имал по-голям брат Димитър и също двама по- малки братя - Стойно, Стефан и сестри - Кица и Тинка. Неговият баща е известният в Казанлък и района Рачо Ханджията, който имал хан в Казанлък, а пък дядо му Митю Рачев /родом от Гуглевци, дн. к. Радино, Плачковско/ е бил кмет на село Имишлери /дн. Овощник/ през 1885 г. Прадядо ми Христо, освен производител на напитки, е бил и голям кулинар и готвач, което сега вече разбирам защо ми се отдава толкова добре…

Град Казанлък бележи подем в своето развитие и в началото на 20- ти век се индустриализира, като се появява големия военен завод „Фридрих Енгелс“, сега известен като „Арсенал“, вълненотекстилните фабрики, тютюнева фабрика, първият завод за самолети в България „Капрони“, както и лимонадената фабрика. Почти нищо не се знае за лимонадената фабрика освен, че се е намирала близо до зеления мост на старата река недалеч от хана на Рачо Ханджията.

През 1923 г. Христо Рачев, едва на 22 години, е награден с почетен диплом на околийската промишлено-земеделска изложба в Казанлък за представените от него лимонади и сайдери. Той помагал на баща си в хана и отговарял за кухнята, приготвял уникални вкусотии, а и явно лимонади и сайдери.

 

 

Подготви

Галина Иванова

по публикации от: sevtopolis.webizdat.com

Рачо Ханджията, седнал в средата, пред хана „Златенъ грозд“.
До него, вляво, е Рачо, а вдясно - Стефко.
Над него, с костюма вдясно, е Христо Рачев

Христо Рачев Митев

Вляво е Христо Рачев

Христо Рачев Митев пред собствената си фабрика за лимонади
и газирани безалкохолни напитки в Казанлък

Отново вляво е Христо Рачев с други търговци в Казанлък

Почетен диплом с първа награда на Д. Велев и Хр. Рачев от
Околийската промишлено-земеделска изложба в Казанлък,
17 октомври 1923 г.

Майсторско свидетелство на Христо Рачев от 17 април 1935 г.
за производството на газирани и безалкохолни питиета

Майсторско свидетелство на Христо Рачев по готварство,
5 септември 1940 г.