Народно възпитание

 Днес се навършват 195 години от рождението на Петко Славейков. Дълбок поклон пред светлата му памет, думите и делата му!

Народно възпитание

 

Не преди много един от учените австрийски славяни облажаваше тези народи в светът, които могат да добиват възпитание народно и горко окайваше тези народи, които са лишени от това.

Този учен мъж има пълно право да облажава тези честити народи, които ся наслаждават на свое чисто народно възпитание, и да окайват тези злополучните, които линеят в ненародно възпитание. Ний ще ся помъчим да докажем това в няколко думи, но първо нека определим що е народно възпитание.

Народно възпитание, тоест народна отхрана, е каквото една храна или ястие, което крепи народният организъм и го прави способен да се развива успешно.

Ненародно възпитание и то е като храна или гостба, но такваз, която народното тяло не може да свари и смеле, която следователно не крепи народната снага и сила, още и организмът му най-напред разслабя и най-после го съсипва и разорява.

Това ний ще поясним с един прост пример, който всякой ще разумее.

Има ястия, които почти всякой человек може лесно да смеле, а има и други, които само под някои условия могат да ся смелят. Стекат ли ся тези условия, тогаз то ястие смляно храни и крепи человекът; не ся ли стекат, ястието ся не смила и не само не храни, но и затрива того, който го зема. Никога не е всяко ястие за всякого человека.

Така също е и с умствената храна на народа.

Просвещението е потребно на всякой народ: без просвещение народите са като оная земя, която я дъжд не напоява безплодна. Но всякой народ трябва да има своето просвещение: французкото просвещение може да затрие немският народ, а немското може да опропасти славянските народи, както вече е извършило това до една степен гръцкото възпитание с българите. Характерът на един народ може да понесе само таквази цивилизация, каквато е за него сгодна или най-после колко-годе за него прекроена. Първобитните жители на Америка от ден на ден все повече изчезнуват, а главна причина на това е, защото дойдоха в съприкосновение с английско-европейската цивилизация. Славянските племена по впечатлителната природа, що имат, и по други още преимущества и недостатки са много претърпели още и много загубили в това отношение. По бреговете на Източното или Балтийското море славяните съвсем са ся изгубили в немското образование, много други славяни в италианските земи са пропаднали в латинското образование, а не малко и на Балканския полуостров в гръцкото образование.

От това става ясно, че всякой народ може да ся удържи и да напреднува само в своята природа, т. е. в народното си просвещение.

Това, мислим, че не може и няма никой да отрече, но питание се ражда, кое е в интерес на правителствата, които ся казуват народни, и на тези, които не могат да ся кажат народни; струва ли им, а още и могат ли да дадат на един кой да е народ чисто народно възпитание.

Ако ний излезехме в полето на теорията, можехме твърде ясно да докажем и с исторически примери да потвърдим колко е криво началото, по което правителствата ненародни, а често и самите народни досега са сматряли като вредително образованието на народа в смисъл и дух чисто народен; но тъй като това начало от ежедневния опит ся показва ухрабно /* пагубно/ и ся напуща, а излязва във всичката си светлост спасително начало на народното възпитание и едноман /* непрекъснато, винаги, неспирно/ ся приема от разумните и просветените правителства, то ний и няма да ся бавим да разискуваме това, ще ся върнем на речта си за народното възпитание.

Ний отхвърляме поне занапред идеята, че чуждите правителства не щат и не са в състояние да дадат на народите си сходно народно възпитание, като що не са произлезли от сред народа уж, та не могат и да го възпитават и да го развиват така, щото да напредува.

То е било, и е било най-голямата злочестина на някои народи, но то пада вече пред великото начало на равноправността, прието вече от всички почти правителства. И не ся надеем да ся намери днес ни един правителствений мъж, който да откаже или признае, че за крепостта на държавното тяло е необходимо народното възпитание и че за него тряба да ся земат человеци, които са произлезли из крилото на народа, които да имат дух, който не може да ся придобие с наука, но ся изсуква с майчиното мляко и с влияние още от раждането, человеци, които са порасли и живеят в атмосферата народна и знаят що е народно, що е свойствено и природно на този народ, за просвещението на който ся залавят. Противното на това друго не докарва освен парализуванието на народното тяло, а не ся забавя да докара и парализуванието на държавното тяло, защото не е и не може да бъде здраво това тяло, на което един от удовете /* уд – остар. крайник, телесен член/ е изкълчен или изгнил.

С чуждо възпитание народ ся не просвещава, не ся образова и ако ся вижда, че напредва с това, то е само по привидение, сочи уж, че ся движи, че ся развива, но то е все по привидение; същински той не е образован, не е просветен, стои на едно място и назаднува, линее и вене. На това има и много и необорими доказателства, но нека земем само едно. От Петра Великаго Русия все уж е вървяла към просвещение, все уж е напреднувала в образованието, но ето сега само могоха руските патриоти да видят и да изповядат, че тряба пак открай да започнат. Един русец по-преди пишеше „От Петра Великаго до Александра Втораго Русия е спала - тя сега ся пробуди и видя, че едва сега ще ся заловим с делото на народното образование“; а то ще каже, че досегашното образование е било чуждо на народът, защото не е било руско. Русия би отишла много напред, ако би ся заловила и следувала днешната система на възпитанието; и ако чуждото досега възпитание не я е подкопало, не я е изнурило, тя има да благодари на крупното си народно тяло, отколе да ся е скапала ако би била малък някой народ. Не гръцкото ли възпитание порази юният /* юний – млад/ и пълният с жизнени сили наш народ в първите дни на политическото му битие? И не то ли е още, което и днес ни е така изтощило и смършавило?

Наистина, народното възпитание е голямо и твърде важно нещо! Като вникнем в природата, ще видим, че дето има живот и напредък, там и отношението на вегетацията е нормално, тоест съответствено на законите на природата й. Не може всяка билка да успява на една земя - природата произвежда всякой стрък от каква да е билка там, дето тя може да черпи из земята потребните химически сокове, които хранят организмът й. Природата еднакво обича всички творения - били живи или неодушевени - и знае на кое какво тряба, за да може да расте и да успява. Нека подразделим растителният и животинският свят на различни разряди и нека ги наречем особени родове на организма, тогаз ще можем да речем, че природата дава на кой отделен род това, което му тряба. Нека наречем сега това растение и успявание възпитавание и тъй и ще кажем, че природата дава възпитание на всяко по родът му.

Това по роду възпитание държи растителния, минералния и животинския свят.

Така и народите могат да ся държат и да напредняват само с възпитанието по род, а то е народното възпитание.

Кругът на животът на народите е народното образование.

Нека всички народи налягат да го имат, а най-вече ний българите, които сме линели досега вън от него и чезнем сега за него; тоз път тряба да уловим, защото само той е, който води на добро. Народното възпитание то е стихията на народния живот, то е душата на народното тяло, в него е силата и могуществото на държавното тяло.

 

 

в. „Македония“, г. II, бр. 4, 23.XII.1867 г.

* Снимката е от архива на РНБ ”Иван Вазов”, Пловдив