Село Трявна

От записките на Петка Р. Славейкова

 

Трявна е от по-големите Търновски села; отстои от Търново шест часа къде юг, - три часа от Габрово къде исток, - шест часа от Казанлък през Балкана към север; лежи между две бърда, разположено и по двата бряга на речката Трявна и протака се къде юг на въз дола Качевунски. Речката Трявна /* Тая речка има главний си извор до два часа и половина вън от селото къде юг в Балкана над колибите Радевци, и мало по-долу приема отока на Стоевските извори, тече на едро въскриволявана през цветисти равнини, и е обкичена от сами си истек с много воденици и тепавици/ расподалявана на вади, омива и прохлажда по-главните селски улици, като минува под самите къщя и през дворовите на по-многото от къщята. На главната вода три големи мостове, - единий каменосводен, а другите два дървени с каменни ракли – соединяват четирите части на селото, което изцяло ся състои от 400 къщи, повечето от два и три ката гиздаво построени. Две църкви каменни – храм Ар. Михаил в среднята махала и великомученика Георгия в долнята – едно училище голямо за момчетата едно девическо, една мааза с няколко дюгени, една шатра за свилотокаре, един часовник на висок стълп и речените три моста са общите здания на селото. В селото нема много извори, но колкото са славят се със студена, чиста и добровкусна вода.

Предания за Трявна

Говорят, че Трявна е съществувала и по-напред от XIV в. и за доказателство на това представят каменните църквица – храмът – Св. Арх. Михаила - която подновили на 1813. Някои от по-старите свещеници уверяват, че тя била също като църквата на Рилский монастир преди сетнето му изгоряване и додават още, че казвали по-старите от них свещеници да са затекли надпис някой чистописан, който сведочал, че храма Св. Ар. Михаил е градил един от тримата братя Асеневци. Имало е още три църкви дървени, които се уничтожили като запустяло селото но, до сега личат местата и имената им са опазени: Св. Николай, Св. Илия, Св. Богородица.

Во времето на превзятието ли на после ли, не се знае, но верно че това село /сегашна Трявна/ с каквото име е съществувало по-напред де съвършено е запустяло, и за доказателство на това уверяват по преданию, че когато втори път дошле тука заселници овчаре, намерили само камената църквица в трева обрасла, и в трапезариите около църквата нашле мечи берлога.

Гореизложените предания колко и да не са основни, верно е това, че вторите заселници на селото Трявна са намерили пуста и по-здрава речената църква и около нея се заселили. /* Старите заселници на селото биле овчари – скитници (кочевiи – от това качавуните и качавунский дол). Те намерили край реката Трявна тревиста паша за овцете си и се поселили. Дума се, че те нарекли селото Трявна от реката, която носила това име за тревистите си брегове. Полегарите на овцете са били в качавунский дол, гдето са и днес колибите качавуни. На след тех са дошли с многочетна челяд богати бежанци из Разлог, из Едренските села и от Тетевен. Замечателно е това что, че ако и да са се смесили и слели тия разноселци, то пак и до сега като че гонят особена влака; Разложенский гони търговство; Едренский – поповство; Тетевенский – кметовство; - с тетевенските преселници са дошле една челяд български цигани от тях са гадоларите. – Живописците в Трявна са една влака, но от где са придошле не известно, ако предполагами можем да речем, че из Самоков; дюлгерите са дряновци, а ковачите – габровци, но аз думам за началните родове, сега са сички тревненци/.

[…]

Мога да докажа, че в цяла България няма такава економия за добър живот като в Трявна – разумява се че аз говоря не за няколко фамилии, но по редом. – И най-сетний сиромах в Трявна живее един живот спистовен и редовен, какъвто много богатци по други места не живеят. Той си знае прихода и умее да го располага като да не бъде лишен от нужните, а при това да може и да има средство да не остава много надиря от външната лъскавост на по-богатите фамилии от селото си. И най-сетнята сиромахкиня вдовица, която само от подвръзки се препитава и на гръб дърва носи да се грее, и она си е приготвила чистичка примяна с която праздничен ден се равни с богатите, и в нейний дом посетителят ще види нужната покъщнина в пълно, и она си е приготвила сегашните на мода сладка и проч. Да почте гостите си.

Чистота, спретнатост и гиздост са първите тревненски преимущества, за това и околните села ги приговарат „Тревненци голи фудули“.

Но най за похвала у тревненците е особитата наклонност към учението, и техната способност к приеманието на науките. От 80 години насам същи тревненец рядко се намерва да не знае колко годе да прочита и да записва. От старите священици починалий дядо Иконом може да се вчисли в числото на Българските списатели; той е превел и списал по нещо неиздано; и сегашните священици тревненски се отличат в църковните науки и в честности характера. Общото училище тревненско е почти най-старо в България за това и заслужава внимание.

/Бел. Г. Иванова – Следва главата за „Училището в Трявна“, но понеже изнесените бележки и факти, се припокриват с публикациите по темата до момента, ще я пропусна/.

[…]

Облекло носят тревненците гръцко-турско. – Язик говорят по-гладък от околните села, например: Габровец говори, волат, Тревненец – вола. Габровец – свещат, лойтат, калтат. Тревн. – свещта, лойта, калта или кала. Габ. – михиня, свиркя, сенкя. Тревн. – мехна, свирка, сянка. Габ. – са ида как Търново. Тревн. – ша ида към Търново. Дряновчанин и Еленчанин произноси клагенец, оцек, пръскян, коне- кя, свине-ка. Тревн. – кладенец, отецт, пръстен, коне-ти, свине-ти и пр.

Тревненците ако, според положението на селото си, и да са всякога на расход, то пак в праздничните дни събират ся комай роднински и из градинята и край реката правят увеселенията си, а особено на Георгевден и на Илинден, като законно нещо си остало през тия дни барим в градината си ако не по-далеко ще излезе всяка една челяд и тамо на къра ще направи обяд или вечеря. Зимно време кога не е пости рядко се минува да си не ходят на гости всякой вечер. По Воскресение, през празната неделя, два три деня става хоро отвън селото, което от вехт някой обичай, нарича се Лазарня. По Архангеловден става селский сбор, който преди 30 години е ставал с други обряди, а сега не е нищо друго, освен един осмодневен панагир, гдето се набират от околните места продавачи и купувачи. От този ден започват обществените хора, които стават така. Всяка неделя и празник слязват от околните колиби момци и моми и в сред селото направят хоро, ако има някой от момците да знае да свири, ще им свири да играят, ако ли не, момите от две страни ще пеят народни песни и ще играят народни игри. Между това селските иргени и моми се събират и около десятий час на деня – кога хванат да се разиждат колибарските моми и иргени, направят тогаз пак те, едно хоро с цигулки. Тия обществени хора стават от Архангеловден до Месопустната неделя.

Въобще тревненците са чистолични, възсухи, мъжете са малко хвалци, но честни, не са винопийци; жените са скромни между странны, и приветливи между знакомите си.

И двата пола имат като вродена една тънка ирония, с която изобличават кривите постъпки на соседите си; види ся, че това ги предпазва от разврати и разпътства, които с исполински крачки успяват сега по други места… Колкото и да не умеят еще да радят за обща полза, тревненците обичат селото си и водят ся, кога ги советуваш за общо добро, едно само, че мнозина от тия, които ги советуват уж за общо добро, в свершение на предприятието подлагат своя джоб.

Преди да свърша записките си за Трявна, трябва да кажа нещо и за колибите, но защото се проточи много това описание ограничавам се мимоходом да река, че връх сто махали /колиби/ се намерват пръснати из Балкана в растояние на шир 3 ½ часа, а на длъж 5 ½ . Те се состоят от по 100 до по 5 къщи. Всяка махала има особено име, между които има и любопитни някои. На две от тия колиби се направиха нови каменни церкви. На Енчовци – храм Р. П. Богородица, на Райковци – храм Успения. При тия церкви има и по една къщица, гдето зимно време се събират няколко деца при един учител, комуто се плаща от церквата. С колибите, заедно Трявна счита 5,000 жители.

 

Цареград, 20 Августа 1854   

 

Из рубриката „Български вести“ /Село Трявна/ на страниците на „Цариградски вестник“, бр. 183, 186, 187 от 1854 г., Дигитален архив на НБКМ

 

 

* Трявна, рисунка от архива на СМРЗИ. Снимката е от книгата „На разходка из възрожденска Трявна“ от д-р Ирина Димитрова, 2018 г.