Първоначално бутилирали „Кока-Кола“ в Трявна и в Пловдив. Първи в бившия соцлагер опитваме напитката

В средата на 60-те години на ХХ век в Източна Европа Кока-Кола е напитка, обвита в тайнственост и митове. Историята на „Кока-Кола” за България обаче е много интересна. До този момент у нас, както и във всички държави от социалистическия лагер „продуктът на капитализма“, е представян от пропагандата като силно алкохолно питие, а вестниците ни пишат, че американските войници във Виетнам се търкалят пияни гушнали бутилки „Кока-Кола“.

През 1965 година обаче нещата малко се променят и най-накрая пътят на напитката е отворен и към България. Това става възможно благодарение на затоплянето на политическия климат у нас след Априлския пленум от 1956 г. и приетата в средата на 60-те Програма за икономическа реформа.

Най-голям принос за това Кока Кола да започне да се внася и у нас има Тончо Михайлов. Той е технолог в поделението за безалкохолни напитки на българското предприятие „Тексим”, където започва работа през 1963 г. Предприятието пуска на пазара оранжадата „Тексим”, чието производство се извършва на поточна линия. Машините са внасяни от Франция. И така от София командироват Тончо Михайлов във Франция, на специализация в Париж, за да се запознае с работата и функционирането на машините. Изпращането му не е толкова лесно, защото ДС гледа на Михайлов като на „обект с буржоазно минало“. Всесилният тогава Георги Найденов, обаче гарантира за него и му издават необходимия паспорт. Все пак вечерта преди тръгването го посещава офицер от ДС, който го инструктира как да се държи там.

Така започва взаимната история на Кока Кола и България. Михайлов си поръчва Fanta, по време на вечерята си в местно бистро и напитката страшно много му харесала. Той се поинтересувал малко повече и помолил да го свържат с фирмата, която я произвежда. Така той попада в местния клон на „Кока-Кола“.

В завода Тончо Михайлов се запознава с представителя на „Кока-Кола“ за Франция Александър Макински – руски княз, чието семейство емигрирало в Париж още през 1917 г. Двамата мъже много бързо се сприятеляват и князът сам предложил да посети България и да задвижи производството на Кока Кола там. След като Михайлов дава своето позволение и се свързват с посолството, Тончо осъзнава, че е направил гаф, понеже няма правомощия да кани дори и обикновени работници.

Връщайки се в България, Михайлов е длъжен да даде подробен доклад за престоя си в Париж, в който обаче „забравя” да напише за уговорката с Макински, надявайки се, че цялата тази работа ще се размине. Не след дълго, обаче, от Париж се свързват с нашия завод и представителите на голямата американска компания, настояват да дойдат на посещение у нас. Тогава вече Михайлов признава пред шефа си Найденов, като му обяснява, че това е голям шанс за страната и за завода. Найденов се съгласява и урежда среща с Тодор Живков. Без да е пробвал дори глътка от напитката, Живков разрешава производството ѝ. Всички други ръководители на партията и държавата, разбира се, го подкрепят, без въобще да знаят за каква напитка става дума. Не след дълго тук пристигат представителите на „Кока-Кола“. Българите и западните им колеги започват работа по изготвянето на договора.

Договорът за внос на концентрата на „Кока-Кола“ е сключен на 1 август 1965 г., а в края на същата година на пазара вече се появяват и първите бутилки. От Италия подаряват един милион празни бутилки. После сами започваме да бутилираме напитката в Трявна и в Пловдив. Капацитетът на производствената линия е 36 000 бутилки на час. Но в началото „Кока-Кола“ се прави само един-два дни в седмицата. През останалото време се бутилира оранжада.

Със сключването на договора с „Кока-Кола” България изпреварва всички страни от социалистическия лагер. Югославия остава с една- две години след нас, а Гърция цели 8 години по-късно започва да произвежда напитката. В още едно отношение родината ни се оказва пионер – тя е държавата, заради която за първи път в света запазената марка на „Кока-Кола“ се появява на азбука, различна от латиницата – кирилица. САЩ ни подарява лого, което да бъде на етикетите на бутилките и то е на кирилица. По времето на социализма, само у нас името на марката е с различни букви.

И така в края на 1965 година започва производството. Първата фабрика за бутилиране у нас е в София, но не след дълго отварят врати още две - във Варна и в Пловдив. Дейността на Кока Кола у нас се е управлява от Франческо Кози, който бил впечатлен от производствените процеси.

След едно официално посещение в Москва през 1969 г., обаче Тодор Живков се връща и закрива „Тексим“, а собственика Георги Найденов е осъден на затвор за престъпления по служба. Производството на Кока Кола преминава към държавни предприятия и това се отразява негативно. Търсенето става все по-голямо, а производството остава същото. Така „Кока-Кола“ се превръща в дефицитен продукт за българите. Тъй като България няма достатъчно валута да закупува концентрата, американците предлагат едно по-нестандартно решение, само и само да останат на пазара - бартер. В замяна на напитката страната ни започва да изнася ягодово сладко от пазарджишко и доматен концентрат.

А чудите ли се защо в момента етикетите на бутилките на Кока Кола не са кирилица? През 1991 г. компанията „Хеленик ботълинг” спечелва правото да бутилира и да прави дистрибуция на „Кока Кола“ на нашата територия и тогава отпада и надписа на кирилица.

Ето така една от най-предпочитаните напитки навлиза и на българския пазар и продължава да се търси с голям интерес и до днес.

 

Петко Русанов

/przone.info/