Христо Кънчев Даскалов и неговите усилия за разкриване на българското културно наследство. Част II

Първа по време негова обществена заслуга, която все още не е достатъчно проучена у нас, е участието му в създаването през 1857 г. на така наречената „Московска дружина", която има отначало само 11 членове - основатели и се стреми да обедини българите, които се учат във висшите учебни заведения след Кримската война в Москва.

В едно копие от програмата на дружината, открито в архива на професора от Московския университет М. П. Погодин се разглежда нейната дейност в Москва, която се изразява в четири главни насоки: „Да се запознаят русите с българите писменно“, „да се съдействува за развитието на българската литература", „да се осигурят условия да се увеличава броят на българските студенти в Москва“ и „да се създаде библиотека". Този широк кръг от културно-просветителски задачи в полза на националните интереси на българския народ надхвърля програмата на създаденото по-рано през 1857 г. в Цариград дружество за българска книжнина, издаващо свой орган „Български книжици“. „Българската дружина" започва издаването на литературно списание „Братски труд" на български език, за да насърчава развитието на българската литература с първите оригинални произведения на нейните членове, които се поместват и в други издания.

За основаването на „Московската дружина" откликват веднага като за важно събитие българите. Сава Филаретов съобщава с писмо от 22 януари 1858 г. от София на Найден Геров, че „Даскалов и младите българи съставили дружина". Тук той изказва много строго известни опасения за тяхната дейност, като засяга главно ръководната роля на Даскалов. „Под президентството на г. Даскалова, пише той, те „успели да сторят досега хилядо глупости. Ковалевский, Погодин, попечител Московсково университета, товарищ министра народного просвещения Вяземский ги советовали да си натискат зад..., че хем нищо няма да направят, хем изостават от работата си, хем ще побъркат на Одеското българско общество, но тия момци, т.е. Даскалов не ще и да знае... Радвам се, че баре Костадин (брат на Н. Геров - б. а.) о време се сетил, та не отишъл и той да гони вятъра, а си гледа работата...". Всъщност и К. Геров участва по-късно в тази дружина. Това се вижда от снимката, на която са заснети 21 члена, събрани на 25 май 1861 г. по случай празника на Кирил и Методий във фотоателието на Радецки в Москва. На нея отсъства Хр. Даскалов, който през май 1861 г. е отпътувал, за да заеме поверената му първа дипломатическа служба в Азиатския департамент на Министерството на външните работи като сътрудник в руското посолство в Белград.

За да бъде избран за председател на „Българската дружина", Христо Даскалов е имал предимство като студент от втори курс на университета и заради неговата предприемчивост, широка ерудиция и връзки с културната руска общественост. Той е подготвен веднага след издигането на програмата на новосъздадената студентска организация на българите пръв да поднесе материал за публикация. И става много известен с две обширни и критични статии в руския периодичен печат още в началото на 1858 г. Съвременник на тези събития е руският учен Александър Викторович Рачински. Едно негово писмо от 28 март 1858 г. до Н. Геров свидетелства за първата положителна преценка за тази дейност на Даскалов. „Руската литература благодарение на Даскалов заговори за българите", съобщава Рачински. Тези отзиви в руската преса се отнасят за статията му „Турски работи" в „Русский вестник", която е много смело и остро написана. „И в края на месеца, отбелязва Рачински, ще излезе друга статия на Даскалов в сп. „Русская беседа" под заглавие „Реакция в Европейска Турция или Възраждане на българите“. С нея Даскалов бие тревога за опасността, на която са изложени българските национални ценности. Тук на петдесет страници авторът изтъква как фанариоти преднамерено унищожават български ръкописи със светско и духовно съдържание из цялата ни страна, в което се е уверил при посещението си в Търново. Статиите му срещу гръцкото духовенство с полемичния и изобличителен тон са предизвикали и остър отговор от страна на руския Синод от страхопочитание пред гръцкия патриарх в Цариград и за съхраняване целостта на православието. И не е за учудване защо в същото писмо Рачински споделя с Н. Геров и друго свое безпокойство – „стига ни, че у нас се повдига въпросът за освобождаване на селяните и няма време за чужди дела".

Даскалов като разкрива ненавистта на гръцкото духовенство към българското национално и културно наследство, изтъква и отношението на народа ни към него. „Всичко, което има характер на старина се съхранява от българите като светиня, и трябва да се пази, фанариотинът да не проникне до него".

Тези статии на Даскалов са направили, изглежда, добро впечатление на руските революционно-демократически писатели, защото в техния орган, който излиза под редакцията на Н. Г. Чернишевски, се изказват положителни мнения по повод на тези негови публикации, вдигнали толкова шум на времето си. Революционерите-демократи косвено го подкрепят в спора му със Синодалните защитници на политиката на Фенер.

За литературната дейност на Даскалов се изказва през 1860 г. ласкаво А. Н. Пыпин в два последователни броя на „Съвременник“: „Неотдавна ние четохме обръщението към нашето общество в поразяващите разкази на г. Даскалов за съвременна България“. И второто изказване на руския критик звучи благосклонно, като препоръка пред прогресивно настроените читатели на списанието: „В последно време българите отново заговориха в руската литература на любопитния читател ще посочим например разказите на г. Даскалов и на г. Попович за техната родина...“.

Особен авторитет печели през същата 1858 г. Христо Даскалов не само всред писатели и публицисти в учения й свят. Дълбока е вярата му, че „скоро ще настъпят за българите добри времена, когато заритите старини ще бъдат разкрити и ще станат полезни за народа". През месец септември той предприема археологически, изкуствоведчески и епиграфски издирвания в Търново, които се увенчават с успех и прерастват в ценни открития. /…/ Веднага Даскалов уведомява за резултата от проучванията с подробно писмо проф. Осип Максимович Бодянски, като описва намерените паметници в столицата на Второто българско царство. А когато се връща през октомври в Русия, той се среща с Раковски и му дава препис от великолепно изсечения върху мраморна колона надпис на Иван Асен II от черквата „Св. 40 мъченици", построена и украсена с фрески за увековечаване на победата му над византийците при Клокотница през 1230 г.

Бодянски съветва Даскалов да подготви доклад за Дружеството за история и руски археологически древности при Московския университет. Той бива отпечатан в книга II на „Чтения" - Известия на Дружеството през 1859 г. А и писмото излиза в отделна брошура от 30 страници „Открытия в древней столице болгарской Тырнове".  В него Даскалов описва окаяното състояние на паметниците в църквата „Св. 40 мъченици", наречена от него „Великата лавра" (както е в древните летописи), и съставя първия план помещенията в нея. Тук той намира уникални паметници с огромно научно значение. Надписът на Омуртаговата колона и надписът на Иван Асен II са разчетени и публикувани за пръв път от него. Той прониква с хитрост в преобразената в джамия сграда и забелязва в преградената и някога предолтарна част надгробни паметници. Ценни наблюдения прави Даскалов и над някои паметници на изобразителното изкуство, които ca изчезнали по-късно при голямото земетресение в Търново през 1913 г. Той отбелязва, че в тогавашните турски банки са вградени „мраморни стълбове и плочи, на които искусно са изсечени събития из новия завет и в това число прекрасно изваяна сцена на „Кръщение Господне".

Даскалов занимава и проф. А. Ф. Хилфердинг със своите открития в Търново. Това се узнава от едно писмо на професора до редактора на Известията на Петербургската Академия на науките, което характеризира много ярко творческата енергия на Даскалов и предава някои подробности и нови данни. За надписа от 1230 г. Хилфердинг пише следното: „Той ми беше предаден от върналия се неотдавна от пътуване в България студент на Московския университет Х. Даскалов, известен със своите статии за българския народ. Той ми пише: „Изпратеният Ви надпис е снет от мен от мраморната колона, намираща се в Търновската джамия, около църквата „Св. 40 мъченици", никой не е прониквал до сега тук и аз успях да го спася, само благодарение на случая, че като френски лекар лекувах съпругата на шейх-ефенди, пазителя на джамията. Що се отнася до български ръкописи требва да Ви съобщя, че Свищовското читалище е събрало вече доста голямо количество. Дори те са попаднали на следите на „Царственика“ и има надежда, че ще го открият не след дълго. За съжаление, аз нямах време, за да го препиша. Мисля да опиша Търново и ако позволят обстоятелствата да поместя и други надписи, между които един гръцки от времето на Омуртаг".

Наистина познания от голям мащаб и такт на ръководителя, съчетани със съзнателна проницателност, са необходими, за да се предаде на един младеж първоначална инерция в науката, а след това да се отправи той сам по пътя на най-актуалните задачи на своето време. /…/

Българският историк Васил Златарски отдава заслужено признание на „родолюбеца д-р Даскалов от Трявна за почти точно направеното от него копие на историческия надпис на цар Иван Асен II... като заснел със заглавни печатни букви старобългарски, с малко пропуски".

Някои нови изследвания засилват вероятността из пожълтелите страници на старите архиви да се извлекат доказателства, които разкриват опитите на Даскалов да се свърже още по-тясно с борбата за националното ни освобождение, което би се оказало и фатално за ранната му смърт на 31 години. Известно е, че още съвсем млад той се свързва с колоса и създателя на българската революционна идеология Раковски и сам стои начело на борческата ни културна интелигенция. А, когато е в Белград, в непосредствена близост край Раковски, му се дава възможност и като руски дипломат по-умело да осъществи мечтата си за революционна дейност. Обаче той скоро и често бива „отзоваван за спешни поръчения", както отбелязва това Сава Филаретов. „Обещават му да го пратят в нашенско", съобщава той в писмо от 25 май 1861 г. и „това лято в Турско като агент" - в друго писмо от 14 юни 1861 г. „Всички бумаги и донесения из Турско минават през ръцете му. Той прави от тях записки извлечения и ги печати в „Сан-Петербургские ведомости" с дозволением начальства. Проф. А. Ф. Гильфердинг е дясна ръка на Ковалевский и въобще има глас в Департамента".

В още няколко писма Филаретов осведомява руския консул в Пловдив Н. Геров за поръчения и пътувания до други руски консулства. А на 31 януари 1862 г. му съобщава за неговото повишение в „секретар при Вангели в Белград". На 25 август 1862 г. Филаретов съобщава на Н. Геров: „Даскалов ще дойде като секретар на белградското ген. консулство в Свищов, за да придружи Кожевников до Търново" (за да открие там консулство). Последното писмо, засягащо съдбата на Даскалов, в архива на Н. Геров е от руския дипломатически агент в Белград Н. Шишкин, който на 25 ноември 1863 г. го уведомява, че Даскалов е преместен в Бейрут.

Дълго остава открит въпросът, защо е снет от поста и считан за политически „неблагонадежден", неудобен за руски дипломат …? Отговорът се търси във връзките му с признатия ръководител българската революционна емиграция Г. С. Раковски. Известно е, че той, лишен от достъп в България, си служи с много дописници, пръснати из българските земи, между които са Николай Павлович и Васил Попович, а вероятно и Даскалов. Не случайно той избира него за „свързващо звено“ с отговорното лице за подготовка и провеждане на въстание в България - И. Панов. В една студия на Е. М. Шатохина върху националноосвободителната борба на българския народ през 60-те години на XIX в. се разкриват нови данни за Даскалов. Важен документ за това е писмото на руския посланик А. Б. Лобанов-Ростовски до директора на Азиатския департамент Н. П. Игнатиев. На 11 септември 1862 г. той го уведомява, че Даскалов се намирал в близки отношения с издателя на „Дунавски лебед", без да се пази, се отнасял със съчувствие към неговите крайни мнения и предавал писмени наставления на И. Панов, който бил заловен от турските власти по това време. С това се потвърждава мнението за присъствието на революционно ядро в състава на „Българската дружина" - Л. Каравелов, Х. Даскалов и В. Попович.

 

 

Татяна Силяновска – Новикова

Сборник „Трявна“ /1982 г./

 

* Д-р Христо К. Даскалов е внук на хаджи Христо Х. Кънчев Даскалов /1750-1830 г./, построил Даскаловата къща в Трявна. Баба му е Бона Евстатиева Априлова /1755-…/, сестра на Васил Априлов. Едно от десетте им деца, е хаджи Кънчо Х. Христов, бащата на д-р Христо К. Даскалов. Майка му се казвала Мария.

Църквата "Св. 40 мъченици" в Търново преди земетресението

Интериор на храма "Св. 40 мъченици" преди земетресението

Историческите колони в църквата
в Търново преди земетресението
Снимка: https://starotarnovo.blogspot.com/

Търновският надпис на кан Омуртаг

Църквата "Св. 40 мъченици" в Търново след земетресението от 1913 г.