None

неделя, 6 ноември 2022 г.

Из летописната хроника на училищата в Черновръшкия край

Преди време ви запознах с историята на училищата в селата Поповци /дн. Черновръх/ и Стояновци, а днес продължавам историята за развитието на учебното дело в Черновръшкия край с кратки сведения за останалите училища в района - Фъревци, Бърдени, Керени и Малки Станчевци. Те достигат до нас благодарение на сърцатия труд на краеведа Георги Г. Богданов и документите на въпросните просветни средища, които се съхраняват в Държавен архив – Габрово.

НАРОДНО НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ“ В СЕЛО ФЪРЕВЦИ

Сведения за съществуването на килийно училище в с. Фъревци, Тревненско, научаваме от летописа на църковния храм „Св. Димитър“, съграден през 1850 г. Непосредствено след освещаването на църквата, по инициатива на първия й свещеник архимандрит Иларион от с. Керека, с църковни средства, към нея било построено и килийно училище. Вероятно то било открито през 1856 г., пише краеведът Георги Г. Богданов в книгата си за историята на училищата в Черновръшкия край. Първият учител бил „някой си“ Никола от Килифарево, който учителствал „чак до Освобождението“. Подарявал по едно „калемче“ на всеки новопостъпил ученик. До 1924 г., когато се разкрива I, а вероятно и II-ри прогимназиален клас, училището функционирало като начално. Занятията в прогимназиалните класове се водели в къщата на Никола Зидаров. В началото на 30-те години на миналия век, църковните килии били съборени и на тяхно място била построено новото училище в селото, което неколкократно било разширявано, докато достигне капацитет от 5 учебни стаи и една малка – за учителите. Именувано било „Христо Ботев“. От септември 1935 г. до 1960 г. то функционирало като основно училище (прогимназия). През периода 1960-1968 г. съществувало, като начално училище (от І до ІV клас), а броят на учениците бил под критичния минимум: 1963/64, 1964/65 г. - 9 ученика, 1965/1966 - 8 ученика, 1966/67 г - 5 ученика, 1967/1968 г. - 4 ученика. Поради недостиг на деца, било закрито на 31.VІІІ.1968 г., сочи справката в Държавен архив – Габрово.

Най-дългогодишни учители с най-значим принос за развитието на просветното дело в селото, били първият учител Никола от Килифарево, който учителствал над 20 години, местният даскал Христо поп Иванов и съпругата му Екатерина – 36 г., Койчо Ангелов от с. Раевци и съпругата му Мария от Дръндарите, която била и дългогодишен директор на училището, Ирина Михайлова Каменкина – учител и директор.

НАРОДНО НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ОТЕЦ ПАИСИЙ“ В СЕЛО БЪРДЕНИ

Второто просветно огнище в Черновръшкия край, било училището в с. Бърдени. По сведения на 91-годишния Христо Иванов Грозев, записани от краеведа Г. Богданов, главен инициатор за построяването и откриването на училището в селото бил Генко Минев. То се намирало на мястото на бившия магазин в Бърдени, в близост до сградата на „новото“ училище. Народната памет е съхранила спомена за онези паметни времена, когато жаждата за просвета, е била не само крепител на българщината, но и въпрос на престиж и благосъстояние. Не останали по-назад от тоя възрожденски кипеж и бърденчани. Събрали се на най-личното място в селото, а Генко Митев, заможен и състоятелен човек, послал абата си и първи хвърлил върху й 60 лири. После се обърнал към братята Иван и Косьо Грозеви, първият от които по онова време бил кмет на тогавашната Черновръшка община: „Вие сте по-бедни и ще дадете общо колкото мене, но ще уредите въпроса с разрешението за строежа с мюдюрина в Трявна“. Цаню Колев от Урвата, който също бил много богат, имал 25-30 глави едър добитък, също хвърлил върху абата 60 лири. И рекъл на Белчо Коев, който бил много беден, че няма да дава пари, но ще „даде учител“. Решили и сторили. Дядо Иван Грозев отишъл при мюдюрина в Трявна и го запознал с просбата на бърденчани. Изслушал въпросите му и пространно обяснил кое що. Не след дълго мюдюрина посетил селото, за да провери лично как стоят нещата. Дядо Иван го нямало, затова го посрещнал инициаторът Генко Минев и добре и пребогато го нагостил. После го завел на нареченото за училище място, висшият чиновник одобрил „проекта“ и наредил да строят, ама по-бързо. И сградата на бъдещото училище била построена набързо, със само една класна стая и коридорче. Това се случило около 1867-1868 г., по сведения на стари хора от Бърдените. Според справката в Държавен архив – Габрово обаче, първото училище в селото било открито около 1875 г. В него се обучавали децата от селата - Бърдени, Урвата, Даевци, Чакалите, Попрайковци, Вълковци, Малки Станчовци, Големи Станчовци, Пържиграх и Поповци /дн. Черновръх/ (до откриването на училището в селото).

Първият учител, съгласно уговорката, бил синът на Белчо Коев – Цаню Белчев, възпитаник на училището в с. Фъревци, но той учителствал само три месеца. След това дошъл даскал Пандурски от Трявна, а после някой си Тодор от Пушево…

„Новото“ училище в селото, на името на Отец Паисий, било построено през 1911 г. по инициатива на Косьо Иванов – председател на училищното настоятелство, Георги Колев – касиер, синовете на Генко Минев – Нено и Миньо Генкови. Първият дарил мястото за строежа на новото училище, което разполагало с една класна стая и една учителска, а в приземния му етаж се ползвал за кухня. До 1932 г. в единствената класна стая в училището учели четири слети отделения, които достигали до 70-80 ученика. От 1932 до 1935 г. учителите били само двама, а обучението се водело в по два слети класа. След това, до 1963 г. в училището преподавал само един учител.

Заради увеличения брой ученици се наложило и кухнята в приземния етаж да бъде приспособена за учебна стая. След 1944 г. броят на учениците постепенно взел да намалява, достигайки до 5 деца през учебната 1962/1963 г., сочи справката в Държавен архив – Габрово. Така, поради недостиг на ученици, на 31 август 1963 г., училището било закрито.

НАРОДНО НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ В СЕЛО КЕРЕНИ

Училището в с. Керени било построено през 1905 г. с една учебна стая. На 1 януари 1906 г. то било официално открито, като „частно училище“, и в него учели 63 деца от Керените, Добревци, Кисийци, Томчовци и Стойчевци, които до този момент учели в поповското училище. Инициатори за построяването му са Христо Ц. Цачев, К. Ив. Чернокожев, Ц. Манев, М. Златев, Т. Генчев, Цаньо Славов и др. Първият му частен учител бил Ал. Радославов Александров, а на следващата година постъпил даскал Добри Поп Златев, който събрал 80 ученика, но съобщил, че са 100 и помолил настоятелството за увеличаване на персонала. Назначен бил още един учител – Аврам Аврамов от Габрово. На втората година в училището била пристроена и втора стая за учителите, а през 1914 г. и втора учебна стая, поради опасения, че учениците от Кисийците, ще се върнат да учат в Черновръшкото училище. По-късно към училището е пристроена и още една стая за нуждите на читалището в селото, което имало собствена духова музика с инициатор и ръководител – Смил Петков от Керени.

Училището било закрито поради липсата на достатъчно ученици на 31 август 1964 г.

УЧИЛИЩЕТО В СЕЛО МАЛКИ СТАНЧЕВЦИ

Строежът на училищата в Поповци /1912 г./ и Стояновци /1912 г./ бил следен с голям интерес от жителите на селата – Малки и Големи Станчевци, Пържи грах, Вълковци и Поп Райковци. С волни пожертвования и доброволен труд и те започнали да строят училище по плана на Черновръшкото - с две стаи, коридор и маза. Идеята била да се подобри материалната база на откритото през 1908-1909 г. училище в Малки Станчовци, което се помещавало в една частна къща. Строежът на новата училищна сграда бил завършен през 1912 г. Първият учител бил Цаньо Тотев от Големи Станчевци,  а най-продължително учителствал Тотьо Пенев от същото село. Училището, чието име не успях да открия, било закрито на 9 ноември 1967 г. поради липса на ученици.

 

 

Подготви

Галина Иванова


Училището в село Фъревци



Сградата на новото училище в с. Бърдени



Сградата на някогашното училище в Керените



Ученици от училището в Керени, 1935 г.



Сградата на училището в Малки Станчевци


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...