Преди време ви запознах с историята на училищата в селата Поповци /дн. Черновръх/ и Стояновци, а днес продължавам историята за развитието на учебното дело в Черновръшкия край с кратки сведения за останалите училища в района - Фъревци, Бърдени, Керени и Малки Станчевци. Те достигат до нас благодарение на сърцатия труд на краеведа Георги Г. Богданов и документите на въпросните просветни средища, които се съхраняват в Държавен архив – Габрово.
НАРОДНО НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ХРИСТО БОТЕВ“ В СЕЛО
ФЪРЕВЦИ
Сведения за съществуването на килийно училище в с. Фъревци,
Тревненско, научаваме от летописа на църковния храм „Св. Димитър“, съграден
през 1850 г. Непосредствено след освещаването на църквата, по инициатива на
първия й свещеник архимандрит Иларион от с. Керека, с църковни средства, към
нея било построено и килийно училище. Вероятно то било открито през 1856 г.,
пише краеведът Георги Г. Богданов в книгата си за историята на училищата в
Черновръшкия край. Първият учител бил „някой си“ Никола от Килифарево, който
учителствал „чак до Освобождението“. Подарявал по едно „калемче“ на всеки
новопостъпил ученик. До 1924 г., когато се разкрива I, а вероятно и II-ри прогимназиален клас, училището
функционирало като начално. Занятията в прогимназиалните класове се водели в
къщата на Никола Зидаров. В началото на 30-те години на миналия век, църковните
килии били съборени и на тяхно място била построено новото училище в селото,
което неколкократно било разширявано, докато достигне капацитет от 5 учебни
стаи и една малка – за учителите. Именувано било „Христо Ботев“. От септември
1935 г. до 1960 г. то функционирало като основно училище (прогимназия). През
периода 1960-1968 г. съществувало, като начално училище (от І до ІV клас), а броят
на учениците бил под критичния минимум: 1963/64, 1964/65 г. - 9 ученика,
1965/1966 - 8 ученика, 1966/67 г - 5 ученика, 1967/1968 г. - 4 ученика. Поради
недостиг на деца, било закрито на 31.VІІІ.1968 г., сочи справката в Държавен
архив – Габрово.
Най-дългогодишни учители с най-значим принос за развитието
на просветното дело в селото, били първият учител Никола от Килифарево, който
учителствал над 20 години, местният даскал Христо поп Иванов и съпругата му
Екатерина – 36 г., Койчо Ангелов от с. Раевци и съпругата му Мария от
Дръндарите, която била и дългогодишен директор на училището, Ирина Михайлова
Каменкина – учител и директор.
НАРОДНО НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ОТЕЦ ПАИСИЙ“ В СЕЛО
БЪРДЕНИ
Второто просветно огнище в Черновръшкия край, било
училището в с. Бърдени. По сведения на 91-годишния Христо Иванов Грозев,
записани от краеведа Г. Богданов, главен инициатор за построяването и
откриването на училището в селото бил Генко Минев. То се намирало на мястото на
бившия магазин в Бърдени, в близост до сградата на „новото“ училище. Народната
памет е съхранила спомена за онези паметни времена, когато жаждата за просвета,
е била не само крепител на българщината, но и въпрос на престиж и благосъстояние.
Не останали по-назад от тоя възрожденски кипеж и бърденчани. Събрали се на
най-личното място в селото, а Генко Митев, заможен и състоятелен човек, послал
абата си и първи хвърлил върху й 60 лири. После се обърнал към братята Иван и
Косьо Грозеви, първият от които по онова време бил кмет на тогавашната
Черновръшка община: „Вие сте по-бедни и ще дадете общо колкото мене, но ще
уредите въпроса с разрешението за строежа с мюдюрина в Трявна“. Цаню Колев
от Урвата, който също бил много богат, имал 25-30 глави едър добитък, също
хвърлил върху абата 60 лири. И рекъл на Белчо Коев, който бил много беден, че
няма да дава пари, но ще „даде учител“. Решили и сторили. Дядо Иван Грозев
отишъл при мюдюрина в Трявна и го запознал с просбата на бърденчани. Изслушал
въпросите му и пространно обяснил кое що. Не след дълго мюдюрина посетил
селото, за да провери лично как стоят нещата. Дядо Иван го нямало, затова го
посрещнал инициаторът Генко Минев и добре и пребогато го нагостил. После го
завел на нареченото за училище място, висшият чиновник одобрил „проекта“ и
наредил да строят, ама по-бързо. И сградата на бъдещото училище била построена
набързо, със само една класна стая и коридорче. Това се случило около 1867-1868
г., по сведения на стари хора от Бърдените. Според справката в Държавен архив –
Габрово обаче, първото училище в селото било открито около 1875 г. В него се
обучавали децата от селата - Бърдени, Урвата, Даевци, Чакалите, Попрайковци,
Вълковци, Малки Станчовци, Големи Станчовци, Пържиграх и Поповци /дн. Черновръх/ (до откриването на училището в селото).
Първият учител, съгласно уговорката, бил синът на Белчо
Коев – Цаню Белчев, възпитаник на училището в с. Фъревци, но той учителствал
само три месеца. След това дошъл даскал Пандурски от Трявна, а после някой си
Тодор от Пушево…
„Новото“ училище в селото, на името на Отец Паисий, било
построено през 1911 г. по инициатива на Косьо Иванов – председател на
училищното настоятелство, Георги Колев – касиер, синовете на Генко Минев – Нено
и Миньо Генкови. Първият дарил мястото за строежа на новото училище, което
разполагало с една класна стая и една учителска, а в приземния му етаж се
ползвал за кухня. До 1932 г. в единствената класна стая в училището учели
четири слети отделения, които достигали до 70-80 ученика. От 1932 до 1935 г.
учителите били само двама, а обучението се водело в по два слети класа. След
това, до 1963 г. в
училището преподавал само
един учител.
Заради увеличения брой ученици се наложило и кухнята в
приземния етаж да бъде приспособена за учебна стая. След 1944 г. броят на учениците постепенно взел
да намалява, достигайки до 5 деца през учебната 1962/1963 г., сочи
справката в Държавен архив – Габрово. Така, поради недостиг на ученици, на 31
август 1963 г., училището било закрито.
НАРОДНО НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ В
СЕЛО КЕРЕНИ
Училището в с. Керени било построено през 1905 г. с една
учебна стая. На 1 януари 1906 г. то било официално открито, като „частно
училище“, и в него учели 63 деца от Керените, Добревци, Кисийци, Томчовци и
Стойчевци, които до този момент учели в поповското училище. Инициатори за
построяването му са Христо Ц. Цачев, К. Ив. Чернокожев, Ц. Манев, М. Златев, Т.
Генчев, Цаньо Славов и др. Първият му частен учител бил Ал. Радославов
Александров, а на следващата година постъпил даскал Добри Поп Златев, който
събрал 80 ученика, но съобщил, че са 100 и помолил настоятелството за
увеличаване на персонала. Назначен бил още един учител – Аврам Аврамов от
Габрово. На втората година в училището била пристроена и втора стая за
учителите, а през 1914 г. и втора учебна стая, поради опасения, че учениците от
Кисийците, ще се върнат да учат в Черновръшкото училище. По-късно към училището
е пристроена и още една стая за нуждите на читалището в селото, което имало
собствена духова музика с инициатор и ръководител – Смил Петков от Керени.
Училището било закрито поради липсата на достатъчно ученици
на 31 август 1964 г.
УЧИЛИЩЕТО В СЕЛО МАЛКИ СТАНЧЕВЦИ
Строежът на училищата в Поповци /1912 г./ и Стояновци /1912
г./ бил следен с голям интерес от жителите на селата – Малки и Големи
Станчевци, Пържи грах, Вълковци и Поп Райковци. С волни пожертвования и
доброволен труд и те започнали да строят училище по плана на Черновръшкото - с
две стаи, коридор и маза. Идеята била да се подобри материалната база на
откритото през 1908-1909 г. училище в Малки Станчовци, което се помещавало в
една частна къща. Строежът на новата училищна сграда бил завършен през 1912 г.
Първият учител бил Цаньо Тотев от Големи Станчевци, а най-продължително учителствал Тотьо Пенев
от същото село. Училището, чието име не успях да открия, било закрито на 9
ноември 1967 г. поради липса на ученици.
Подготви
Галина Иванова

Училището в село Фъревци 
Сградата на новото училище в с. Бърдени 
Сградата на някогашното училище в Керените 
Ученици от училището в Керени, 1935 г. 
Сградата на училището в Малки Станчевци
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.