130 години от рождението на Дан Колов. Част II

 Балканският лъв

Още с първите участия в „Пале дьо спорт“ през есента на 1933 г., Дан Колов заявява безапелационно своето намерение да продължи да побеждава. Първата схватка и победата над латвийския шампион Били Бартус е отразена и в българската преса. Вестник „Спорт“ обявява, че „Един нов български колос се проявява напоследък в Париж“. Непосредствено след това в хватката му попада и шампионът на Англия Кинг Къртис, а френските вестници съобщават: „Пред българина англичанинът не съществуваше!“

Бързите победи над прочутите американски борци Селойд Арнолд и Лен Хол показват, че системните тренировки не са били напразни. Френската спортна преса признава: „От всички борци, които ни представи Паоли, Колов е най-могъщият. Надарен е с една извънредна мускулатура и херкулесова сила. Той е страшилище и за най-силните борци“. Не само феноменалната му сила, издръжливост и пъргавина, но и бързината на мисълта му при съвършеното прилагане на множество хватки, са причината френската преса с уважение и възхита да го нарича „Кралят на ринга“ и „Балканският лъв“.

В края на 1933 г. Колов отстранява от пътя си и изкусния майстор в борбата турчина Юсуф Махмуд, който признава „невероятната сила на българина“. Следва сензационна победа над талантливия американски шампион Чарли Сантен и това убеждава всички, че Дан Колов познава основно и може да противостои достойно на всички хватки. Преди всяка среща той е предпазлив и скромен, демонстрира увереност в силите си, без да подценява противника, но резултатът винаги е един – победа. Побеждава и сръбския шампион Стефан Савич.

Загубите в цялата му дългогодишна спортна кариера се броят на пръсти, на фона на близо 2000 изиграни и спечелени срещи. Самият Колов споделя: „Според официалните статистики в Америка, числото на борбите ми е надхвърлило 2000. Аз лично обаче винаги казвам 600-700, за да не излезе, че преувеличавам“.

Всички в България вече го знаят. Севлиевци го поздравяват за настъпващата 1934 г. с телеграма с прочувствени думи.  Още в началото на новата година идва ред на нова решителна схватка. Ред е на Шарл Ригуло, кумир на французите, който се слави като най-силния човек в света и вдига огромни тежести. Преди тази среща Дан Колов с тънка ирония заявява, че борбата не е вдигане на тежести. И се оказва прав. Той успява да преодолее Ригуло, а и френската публика, която го подкрепя горещо и безрезервно. Преломният момент дошъл, когато сред гълчавата на зрителите се чул гласът на севлиевеца проф. Гочо Москов: „Дръж се, Дончо!“. Френски журналист описва третия рунд от мача така: „На ринга имаше само един борец – българинът Колов. Той атакуваше, диктуваше, водеше играта…“

Побеждава португалския борец Мануел ди Оливейра, след което се връща в Америка. Почива си няколко месеца в ловното имение и през лятото на 1934 г. заминава на турне в Австралия и Нова Зеландия. Пръв е победен австралийският шампион Оле Риан, следват Били Бат и Тари Мояка. В Нова Зеландия изиграва девет срещи. Един от най-сериозните му противници там признава: „Дан Колов е борец от световна класа, един от тези борци, които рядко се срещат и са непобедими.“ Колов признава, че една от най-тежките и оспорвани битки в живота му е срещу английския шампион Уокър, който в края на краищата също потупва три пъти с ръка тепиха – знак, че се признава за победен. Когато след няколко месеца се завръща в САЩ, Колов печели схватката със световния шампион Ед „Стренглър“ Люис, известен с прозвището „Удушвача“. Пристига отново във Франция, където победният ход продължава. На подновените покани да стане американски гражданин, той отново отказва: „С български паспорт се чувствам много добре. Понякога даже пътувам без паспорт. Всички ме познават. Аз съм Дан Колов!“

Във Франция спортното противоборство на двете световни величия в борбата Дан Колов и Анри Деглан, наричан „Човекът с хилядата хватки“, продължава. И двамата са предпазливи преди първия европейски сблъсък, и то след като Колов е победил всички останали силни борци. На въпроси и към двамата какво мислят за съперника, Деглан отговаря:

„Дан Колов винаги е бил в елита“. Колов също е кратък: „Това,

което зная за него, респектира“. „Двамата прочути борци надминаха себе си, пише парижки вестник. Но бързината на Деглан не може да сломи невероятната сила и издържливост на могъщия българин“. Срещата завършва за 68 минути с убедителна победа над световния и олимпийски шампион.

Дан Колов отказва да отложи следващия сблъсък между двамата, независимо, че е с висока температура. И обяснява: „…Аз държа на думата си при всички условия… Не съм страхливец и не съм Лондос да бягам. Твърдо съм решил и ще се боря с Деглан, па да стане каквото ще!“.  Губи по точки, но запазва уважението на всички.

Преди следващия сблъсък на 6 април 1936 г., на тепиха в Париж с букет цветя за Дан излиза известната българска оперна прима Илка Попова. Подкрепата от родината значи много за него, наскоро той ясно е заявил: „Чувствам се силен, защото съм българин!“. Деглан е победен и признава откровено: „…в тази изключителна схватка той беше по-добрият и заслужено спечели в родината ми“. С тази победа Дан Колов става европейски шампион по свободна борба и носител на диамантения пояс.

Славата не го променя и той остава същият добряк с благородно сърце. Съвременници си спомнят как по време на схватка тромавият наглед „Кинг Конг“ се превръща в пантера със страшна пъргавина и херкулесовска сила. „В лицето му има нещо свирепо, но в очите се забелязва една непринудена доброта“. Френският журналист Марго пише: „…след първата изненада и особено впечатление, вижда се, че Дан Колов е симпатичен, с благ поглед. Той ви стиска ръката с една скрита интимност на открита душа. Той има в очите си едно изражение на добряк, което не ви лъже“.

Спомняйки си славните години на Дан Колов, френският борец Рене Моазе го описва така: „Спомням си колко отзивчив и човечен бе този груб на вид българин, какво голямо сърце носеше той, което не му позволяваше да отмине нито една протегната ръка за помощ“. А такива има много. Дан Колов е склонен да помага на всички, на бедни студенти и сънародници. Подкрепя и българите, подсъдими в Лайпцигския процес, като заявява: „Аз не съм комунист. Но аз съм българин и не мога да бъда спокоен, когато животът на друг българин е в опасност. Давам 2000 долара и още хонорара си от срещата ми с англичанина Кинг Къртис. Съжалявам, че не мога да направя повече…“.

„Хари, да се върнем в България, няма страна като нея!“ С тези думи Дан Колов се обръща към своя приятел и български борец Хари Стоев през пролетта на 1935 г.. Те звучат като плач – с цялата тъга по родината, която големият българин трупа и силната любов, която съхранява през годините. За това завръщане той мечтае отдавна. Дан Колов иска да пристигне неочаквано, да вдиша на спокойствие родния въздух, да си отиде пеша на село – така, както е тръгнал. Славата му го изпреварва, още на границата в Драгоман го разпознават. И когато на 7 април 1935 г., след три десетилетия в чужбина, той слиза на гарата в София, море от възторжени посрещачи почти го понася на ръце. Един от първите въпроси, който вълнува журналистите е за неговото поданство, след като е получавал предложения от САЩ, Белгия, Австралия. Неговият отговор е неизменно твърд: „Кажете, че Дан Колов е български поданик… Български поданик ще си остана до живот…“.

Скоро от София отпътува за Сенник. Не харесва много къщата, за построяване на която е дал доста пари на брат си Желю при гостуването му през 1934 г. в Париж. Но това не е най-важното. Съкровеното му желание е да прегърне майка си Яна, престаряла, но дочакала… Радва се на братята и сестрите си, на племенниците. По Лазаровден посещава и роднините в Тревненския Балкан. И добре, че сърцето му подсказало кога да се върне – в края на годината почиват баба Яна и най-големия му брат Деню.

Отдава се на много кратка почивка, съчетана с тренировки в Банкя, в Чепино и Лъджене, днес Велинград. Хари Стоев организира веднага двубои, за да се представи прославеният борец пред родната публика, което тя така силно желае. Първата среща е с Чарли Сантен, „един много надежден борец“, с когото се е борил и преди. И преди е побеждавал, побеждава и сега и заявява: „Целият приход трябва да отиде в полза на нашите студенти“. Дан Колов и сега продължава да дава. На всички, които смята, че се нуждаят. Когато приятели му правят бележка за щедрите подаръци, които прави, отговаря: „На едро печеля, на едро и раздавам!“. Той е прословут с щедростта си, от която се възползват и недобросъвестни хора. Казват, че последната му приятелка, рускинята Соня Ефремова, с която живеел в Париж, също злоупотребила с голямото му сърце. Той е толкова добър, че не прави сметки, а дарява. И не само на частни лица. Дава стотици хиляди за купуване на първия самолет за Българските пощи. Дарява и турбина за построяването на ВЕЦ. Дава голяма сума за построяване на Ловен дом в Севлиево и много други. Дори победеният Чарли Сантен признава: „Дан Колов е голям борец, един от най-големите майстори на кеча. Той е борец с голямо и добро, безкрайно добро сърце!“.

Двубоят с Чарли Сантен е обявен от Хари Стоев за една от най-хубавите борби, на които е бил свидетел. Следващият зрелищен двубой е с „черната пантера“ Реджиналд Сики, пристигнал от Абисиния, с намерението да срази Колов. Той е по-млад, превъзхожда го физически и е „по-висок с една глава“. В Спортен вестник „Левски“ описват как Колов отговаря на предизвикателството: „Напълно спокоен, Дончо се качва на ринга, посрещнат от дивия рев на тълпата. Черната му кадифена мантия се развява. На гърба ѝ е изобразена лъвска глава, с надпис под нея „Лъвът на Балканите“. Само седмица по-късно поражението на гиганта Реджи Сики сполетява в Пловдив и румънеца Драгичеану. След три дни сразява за втори път Чарли Сантен, а малко след това побеждава отново и Сики. Участва в зрелищни двубои в някои от големите градове и навсякъде побеждава.

В края на лятото в пресата умишлено започва да се внушава, че българският борец Петър Ферещанов е равностоен противник на Дан Колов, независимо че е състезател класически стил и по това време е в Австрия и Германия. Започват облози и залагания. Ферещанов също претендира за място в сърцата на зрителите с изявлението, че „по законите на спорта места за двама силни няма – трябва да остане само един“. Колов, както винаги, е твърд: „Ако има късмет да дойде да се борим, тогава ще види кой е Дан Колов!“ По време на двубоя на 8 септември 1925 година Ферещанов е повече в отбранителна позиция. На края Дан Колов атакува мощно и печели по точки. След месец заминава за САЩ да се погрижи за финансите си. Междувременно се среща с шест изтъкнати американски състезатели в двубои, увенчали се с успех.

Дан Колов е в апогея на своята сила и възможности, макар да е на 43 години. Поканен отново във Франция, той без колебание се налага над Карло Стрингари. През 1936 г. в Париж започва шампионатът на Европа. Първият победен от Колов е естонският претендент Ян Крумин. Следващият е Кола Квариани, на който никак не му се вярва, че е победен, макар да признава: „Колов днес е по-добър от мен. Той се бори с едно рядко и нахално спокойствие“. Франк Бронович е полският претендент, който след тежка загуба заключва: „Колов е силен, техник, издържлив и куражлия“. Тези качества му помагат да победи и Анри Деглан, да се окичи с европейската титла и да сложи диамантения пояс.

Това е поводът за награждаването му от цар Борис ІІІ с грамота и орден за граждански заслуги. Приет е с възторг навсякъде, в хотела му пристигат стотици писма на ден, някои адресирани кратко – в София, за Дан Колов. Продължил приятелството си с Илка Попова, която го въвела в компанията на великия Шаляпин. Когато и тя била в София, Дан Колов обичал да пият заедно следобедното си кафе. Години по-късно тя си спомня: „Моят сънародник и приятел беше едно чудо на тепиха“.

Дори и твърде възрастен за активна състезателна дейност, Дан Колов продължава да пътува между България и Франция, да се бори и да побеждава. През пролетта на 1937 година силният португалски състезател Ал Перейра успява да му отнеме шампионската титла, с непозволени средства, както се твърди. Още през септември Дан Колов е достатъчно подготвен да предизвика Перейра. Самонадеян, младият борец приема. Победен е, но организаторите на шампионата не приемат срещата за представителна. На втори реванш в Париж Дан Колов отново триумфира и си връща титлата. И отново припомня неосъществената си мечта да се бори за световната титла. За пореден път публично предлага голяма сума, за да предизвика Джим Лондос. Повече от 20 години претенциите му са отклонявани. Джим Лондос отново се скрива и така запазва титлата си. Бляскавият триумф в Париж завършва с две победи над „Най-силния мъж“ Шарл Ригуло.

Първият сигнал за наближаващия край на кариерата му е неочакваната загуба от младия италианец Джо Саволди, който му нанася силни удари в гърдите. След това побеждава прославения Ед Люис и английския борец Анаконди, но се чувства с разклатено здраве и обявява временно прекъсване на състезателната си дейност. Вярва, че след подходяща почивка и лечение, ще се възстанови. Нищо не е в състояние да го откъсне от борбата. Продължава заниманията си с младите борци в основания от него в София Спортен клуб по борба „Дан Колов“. Не пропуска да се срещне и със спортистите в Севлиево. Когато спира да се бори, става рефер на редица двубои в много градове в България. Спортните среди и обществеността не го забравят. През 1962 г., по повод 70-ата му годишнина, Дан Колов е удостоен посмъртно със званието „Заслужил майстор на спорта“. Спортната зала в Севлиево носи неговото име. В родното му село, в близост до Дома музей, се издига паметник в цял ръст на великия спортист.

На международния турнир по борба „Дан Колов“ и турнира за деца „Млади Данколовци“ се изявяват новите спортни надежди. За тях той работи и последното лято в живота си с мисълта: „Ще умра със затворени очи, ако някое от тези момчета ме измести“.

Силите го напускат. Болен е от туберкулоза, в тези години нелечима. След кратък престой в болница, той се прибира в Сенник, отслабнал и уморен. Несломимата до скоро физика се предава. Великият Дан Колов издъхва, ненавършил 48 години, на 27 март 1940 г. в къщата си в село Сенник, сред роднините. Новината за смъртта му е сред основните теми на вестниците през следващите дни. За погребението идват неколцина спортни деятели от София. Земляците го изпращат тържествено. В многолюдното траурно шествие се включва и гарнизонът в Севлиево с почетната си конна рота. С огромна тъга и скръб съпровождат Дан Колов в последния му път, под приказно красивите върхове на родния Балкан, до двора на църквата, където легендарният исполин намира покой.

 

 

Ивета Миленова

Из сборника „Народна култура на балканджиите“, т. 10, 2014 г.

Дан Колов в средата на снимката

Дан Колов в схватка с португалеца Ал Перейра, 1937 г.

Дан Колов е с лазарки в двора на къщата на Цаньо Захариев в Трявна
Снимка: Веселин Зидаров

Къщата-музей на Дан Колов в с. Сенник

Паметникът на юначния българин в родното му село Сенник

Бюст-паметникът на Дан Колов в гр. Плачковци

Соня Евремова и Дан Колов

Французинът Анри Деглан се покланя на гроба на
своя противник на тепиха и приятел в живота -
легендарният български борец Дан Колов
в родното му село Сенник, 1972 г.