Тревненски бУдил: Подполковник Пенчо Шиваров и политическата криза от 1886 г. Част II

На 1 септември 1886 г. ІV ОНС е свикано на поредната си пета извънредна сесия. За няколко дни е обсъден бюджетът на страната. Гласувана е значителна за тогавашните условия парична сума на бившия български княз в знак на уважение към него. Приема се и първият български държавен заем в съкровищни бонове. По предложение на регента Стамболов, е гласувана телеграма до руския император с уверения в “любов и преданост” и с молба за покровителство. Отговорът на Петербург е неочакван и с тежки последствия. По нареждане на императора на 13 август 1886 г. в София пристига руското военно аташе във Виена, генерал-майор барон Николай В. Каулбарс – формално като управляващ дипломатическото представителство в нашата столица, а фактически като специален императорски пратеник с цел “…да помогне със съвети на българите да излязат от кризата”.

Стамболов реагира светкавично. На заседанието си от 5 септември 1886 ІV ОНС бързо решава и приема предложената от правосъдния министър д-р В. Радославов промяна в избирателния закон. Спешността е очевидна и закономерна - на 8 септември регентите подписват закона, а на 12 с.м. той вече е публикуван в Държавен вестник. Промените засягат два члена – 24 и 49, но са обвързани с необходимостта от бързото провеждане на изборите за ІІІ ВНС.

Още в първите дни на пребиваването си ген. Каулбарс не само открито взема страна във външнополитическите борби, но и се опитва да диктува решения на регентството и правителството. Исканията като това да се отложи свикването на ВНС (избори за което според Търновската конституция трябва да се проведат в срок от един месец от абдикацията на княза), или да се освободят арестуваните за участие в августовския преврат офицери, за отмяна на военното положение, са категорично отхвърлени от българските власти и квалифицирани като “намеса във вътрешното управление”. Това не пречи на Каулбарс да разясни претенциите си в документ от 12 точки и да нареди разпространението му. Едновременно с това той тръгва из провинцията да агитира против изборите от името на руския цар. Посещава Ботевград, Враца, Кнежа, Плевен, Свищов, Русе и Варна.

Правителството обаче не престава да се страхува от въстание, тъй като основните гарнизони (Шумен, Русе и Видин) продължават да проявяват колебание, а това означава, че регентите и министрите нямат сигурност в тях. От несигурността на правителството във верността на основните войскови части в Северна България, произтича именно и страхът от въстание, този път свързано с пътуването на Каулбарс. Трябва да отчетем факта, че Каулбарс има негативно отношение към военните, участвали в преврата. Затова свидетелстват самите министри - “Каулбарс каза на мене лично и на всички ни - пише Гр. Начович на Зах. Стоянов, които предадоха княза и славния си вожд, че те не могат да се върнат в българската войска никога. Нека това служи за урок на политизираните войски, особено шуменци”. Действително отказът на правителството да изпълни исканията на ген. Каулбарс, са посрещнати с неодобрение от командирите на трите шуменски полка. Това се коментира и в София, но правителството избягва да отговаря ясно и точно на поставяните по този повод въпроси. Израз на недоволството е телеграмата с дата 20 септември 1886 г. до правителството на тримата полкови командири в Шумен, капитаните Диков, Людсканов и Козаров, с която те изказват неодобрението на гарнизона от поведението на кабинета и отправят молба да се обърне сериозно внимание на нотата на ген. Каулбарс, за да не се стигне до пълен разрив между България и Русия. Както и по време на контрапреврата, полковите командири в Шумен предупреждават, че гарнизонът си запазва правото да действа “както благоразсъди”.

Тъкмо тази телеграма е причината за опасенията на правителствените кръгове от предстоящо въстание и дава повод за ускоряване на чистката на “неблагонадежните” офицери във войската.

Рачо Петров веднага говори с тримата командири на телеграфа и им обяснява, че Регентството показва спрямо Русия помирителен дух. „Военното положение, съобщаваше им той, е вече снето. Вероятно ще бъдат освободени от арест след два-три дена повечето от участващите в преврата на 9 август офицери, за изключение на неколцина от най-главните виновници. Правителството е решено в никакъв случай да не отлага изборите за Велико народно събрание, но ако към времето на свикването му в Търново, руското правителство не ще има възможност да представи своя кандидат за княз, то в такъв случай правителството ще отложи свикването на Събранието на няколко време. От много места из България са стигнали вече телеграми, с които се обявява на правителството, че населението е страшно възмутено от това циркулярно, и са искали да правят митинг против таковато поведение на руското правителство. Правителството засега не е позволило да правят такива митинги. Паприков е в Русе. Той ще дойде в Шумен и ще ви разправи въобще как отиват работите“.

С друга една телеграма от същия ден, отправена до кап. Диков, Рачо Петров добавя: „На Николаева Каулбарс е изказал следующето мнение: че ако той би бил в нашата армия и би направил такова престъпление против дисциплината, каквото участвуващите в преврата на 9 август, след това той не би носил и една минута пагоните на тая армия. Из разговора Николаев е забелязал, че Каулбарс не е против наказанието на превратаджиите, но само против съдението им. Въобще се забелязва, че руското правителство няма нищо, ако се накажат виновните, само това наказание да не бъде под съд, а административним порядком, чрез уволнявание от служба и пр., защото вероятно се бои да не излезе наяве ролята, която е играло агентството като например: за 50 000 лв., дадени на княза, паспортите, дадени Груеву и Бендереву, и прочие. Нашето правителство само ще освободи арестуваните офицери, преди да отговори Каулбарсу, за да се види, че е по собствена инициатива. Освен това за нас е твърде важно да има колкото е възможно по-малко виновни, защото русите твърде биха желали да замесят в преврата почти всички наши офицери, за да имат право да искат да пратят тук свои, защото армията била деморализирана.“

Понеже против Людсканов и Козаров се е пръснала мълва, че ще бъдат съдени за поведението им след 9 август, Р. Петров изпраща и до тях блага вест. На Дикова той телеграфира: „За Людсканова и Козарова предай, че Николаев ми каза, че днес или утре следствието ще покаже, че те не са виновни в нищо и че за тях не може да има никакво преследвание. Следствието е възбудено против тях съгласно някои указания, направени от капитан Тянкова.“

Докато, от една страна, правителството действува миротворно върху Шуменския гарнизон, от друга страна, то почваше да чисти войската от съмнителните военачалници. На 22 септември излезе един приказ, с който се уволняваха майорите: Гуджев, Никифоров, Блъсков; началникът на флота Ангелов; капитаните Марчин, Мететелов и Каракановски. Със същия приказ се правят многобройни превеждания по полковете. Друг един приказ, №282, съдържа дисциплинарни наказания за малопровинените по преврата офицери.

Докато офицерите от Шуменския гарнизон са успокоявани, че правителството показва спрямо Русия примирителен дух, че военното положение в страната е вече вдигнато и, че след няколко дни ще бъдат освободени от арест, повечето от участниците в преврата на 9 август, с изключение на най-главните виновници, в другите войскови части на страната чистките се провеждат с ускорени темпове. Различното отношение на правителството към отделните войскови части се дължи на обстоятелството, че Шуменския гарнизон се показва най-хомогенен и всеки натиск върху него може действително да доведе до бунт.

В деня на тръгване на ген. Каулбарс за провинцията - 22 септември 1886 г., още преди да има каквато и да било информация за отношението на населението към неговите агитации, военният министър Д. Николаев бърза да призове в София подп. Д. Филов и останалите двама бригадни командири от Северна България – Ст. Любомски и П. Шиваров под предлог, че ще има заседание на Военния съд. Повикването всъщност е форма на недоверие, тъй като за изминалото време след абдикацията на княза те не дават никакви доказателства за вярност към регентството и новото правителство. Освен това изразяват недоверие към политическата линия на своя министър за омиротворяване на войската чрез уволнения и размествания на офицерите. Така по същество са обезглавени непослушните гарнизони.

Същевременно по инициатива на правителството, за Шумен и Варна заминава кап. Стефан Паприков, за да успокоява офицерите от войсковите части в тия градове, а по съвет на Трайко Китанчев, от Търново за Шумен, пътува и началника на телеграфопощенската станция в Разград Васил Загоров със заповед да съобщава всичко пряко на Стамболов. По съвета пък на Стамболов Загоров трябва да работи за сплотяване на партийните фракции в Шумен и за неутрализиране на действията на офицерите от гарнизона.

Междувременно в Шумен с представителите на гарнизона разговаря таен пратеник на ген. Каулбарс – Гарнаулт, драгоманин на руското консулство във Видин. На 19 септември 1886 г. Гарнаулт пътува за Русе и докладва на Шатохин. Според тайния пратеник шуменските офицери недоволстват от Регентството, защото се осмелява да не се подчини на исканията на Каулбарс. Лично за преговори шуменци изпращат полковия адютант кап. Москов и поручик Касабов. Москов потвърждава казаното от Гарнаулт и обещава подкрепа на Каулбарс. Шуменци молят да им бъде отпусната финансова помощ за издръжката на гарнизона до назначаването на ново правителство. На връщане кап. Москов се отбива в Разград, за да посвети в преговорите с Русия и в съзаклятието и командира на тамошната бригада кап. Мициев.

Всички очакват с нетърпение завръщането на Москов. В града вече се носи слуха, че Шиваров е арестуван и че подобна мярка в скоро време ще има и за полковите командири. Сред офицерството и гражданството се разпространяват брошури с агитационна цел, в които основно място заемат исканията на Каулбарс, както и окръжно от Шуменския до другите гарнизони.

Самият Паприков е стъписан от брожението в гарнизона. Според С. Радев - “Паприков помисли, че ще го арестуват и побърза да замине за Варна. В няколкото срещи, които има с офицерството, той остави впечатление, че правителството е изгубило всяко хладнокръвие и че в София владее паника. Неговото бягство даде на революционното настроение още по-голям полет”.

Брожението в града предизвиква активизация и на пратеника на Стамболов – В. Загоров. Първата му среща е с окръжния управител Ст. Заимов, според него “доскоро националист”, а сега “клонящ към русите”. Той е изненадан, че офицерите са успели да го убедят, че предстои руска окупация. Срещата на Загоров с кап. Недко Лудогоров е поредна изненада. От нея той разбира, че офицерството в Шумен е в пълно неведение за “политическите манифестации на тримата полкови командири”, че ултиматумът, изпратен до правителството, е държан в тайна.

В навечерието на 22 септември 1886 г. всички офицери от гарнизона са свикани на съвет. Пръв думата взема кап. Георги Кожухаров, който минава за най-образован между артилеристите и обичащ да се изказва. Той подробно описва поведението на гарнизона от 9 август нататък, излага преговорите и се опитва да солидаризира цялото офицерство с телеграмата на полковите командири до Регентството. В залата цари мълчание. В края на изказването му един по един офицерите започват да излизат – кап. Цончев, кап. Лудогоров, ротмистър Михайлов, след това всичките офицери от Преславския полк и от кавалерийския. В залата остават само тримата командири и артилеристите.

Късно през нощта Заимов получава телеграма от Стамболов, в която се съобщава за митинга в София и фиаското на Каулбарс. Той я скрива, но началникът на станцията в Шумен Станю Радославов, роднина на д-р В. Радославов, дава веднага препис на двамата видни либерали в града – Г. Ранчев и Х. Марков. Тогава те по подражание на столицата, свикват митинг в читалище “Арх. Михаил” на което поканват 40 души – “най-първите хора от всички партии”. Събранието е обявено за 11 ч. Според Загоров на събранието присъстват “най-влиятелните граждани без разлика на партии”, а целта е да се вземе решение “за взаимно действие за спасението на отечеството”. Инициаторите имат желание след събранието да се покани офицерството от гарнизона за постигане на споразумение за съвкупно действие. Загоров има и пълна инструкция за действие от Стамболов, който препоръчва за всичко инициаторите да се допитват до Заимов и Паприков, а офицерите да не бъдат канени на събранието. Заедно с това дава маршрута на Каулбарс и добавя ”Надявам се, че и в Шумен ще му се даде приличният отговор, за да проумее веднъж завсякога, че България не е нито Бухара, нито пък някоя Калнишка губерния”.

Вечерта от 17 до 19 часа се провежда второ събрание и то завършва в полза на Регентството. Русофилската опозиция, представлявана от двамата Икономови, виждайки че е малцинство, се оттегля от разискванията и взема решение да действа самостоятелно. На 22 септември 1886 г. русофилите се събират, но националистите нахълтват насила в залата им и вдигат скандал. Налага се кап. Диков с войска да усмири двете страни.

Не бездействат и полковите командири. Те изпращат в Русе двама свои пратеници – познатият ни кап. Кожухаров и подп. Касабов с цел да разберат последната дума на русенското офицерство. Предвижда се майор Блъсков да поеме командването на войските в Русе и да потегли веднага за Шумен, откъдето да започнат съвместни действия. На 25 септември 1886 г. във Военния клуб в Русе се събират всички офицери. Пред тях за своята мисия говори Кожухаров. Блъсков, във военна униформа, изчаква решението на събранието. Офицерите националисти, начело с русенеца Хр. Драндарски, Кутинчев и Вълков се възпротивяват енергично против всяка намеса на военните в политиката. Друга група, русофилски настроена, е на мнение да се приемат предложенията на шуменци. Към тях клони и Д. Филов. В караницата кап. Вълков взема надмощие и след като заявява, че освен началството си в София не признава никого и не ще да слуша никакви приказки против военния си дълг, сред присъстващите настъпва известно отрезвяване. Предложенията на отделните групи са подложени на гласуване и това на Кожухаров е отхвърлено. След този резултат Вл. Блъсков хвърля военната си униформа, а Кожухаров се завръща в Шумен. Всъщност тази парламентарна процедура, проведена в русенския гарнизон, е въведена на мода във войската от шуменските военни. Така за кратко кризата сред офицерството е преодоляна. Шумен като че ли утихва.

През втората половина на септември 1886 г. изборите в България са на дневен ред въпреки обструкциите на Русия. Времето за подготовка обаче е малко. Основният въпрос на опозицията е да участва или да бойкотира изборите и по този начин да изрази несъгласието си. По време на сесията на ІV ОНС, опозиционните на правителството и на регентството депутати водят предварителни разговори и вземат решение да призоват съмишлениците си да се явят да гласуват. След идването на ген. Каулбарс русофилите изказват становище, че изборите са незаконни. На 22 септември 1886 г. Централното бюро на опозицията обявява, че участието в изборите е безполезно. Приетата резолюция е отпечатана като позив-обръщение към съмишлениците и разпратен из страната. Ген. Каулбарс и Др. Цанков издават прокламация до народа и своите съпартизани да не вземат участие в изборите.

Според М. Манолова се получава известно разминаване между крайната русофилска опозиция и становището на официална Русия. При обиколките си в страната ген. Каулбарс говори само за отлагане на изборите, а не за неучастие на опозицията в тях. Това довежда до объркване сред русофилите, защото те не знаят какво да предприемат – да излъчат ли кандидати за ВНС или да работят за проваляне на изборите. Тази неяснота продължава до 27 септември, когато опозицията обявява неучастието си в изборите. С призива си за неучастие опозицията на практика допуска грешка, защото при променения избирателен закон тяхното неявяване е от полза само на правителството и регентството. Повечето от местните организации, включително Шуменската, настояват за отлагане на изборите в знак на уважение към искането на Русия.

Докато опозицията се колебае какво да предприеме и как да консолидира действията си, правителството затяга редиците на привържениците си. Подготовката включва ведомства, армия, полиция. Емисари на кабинета тръгват из страната и правят предизборни събрания и митинги. В специално обръщение министрите Стоилов и Начович, призовават съмишлениците си в страната да подкрепят правителствената партия и да действат задружно по време на изборите за ВНС. На практика с това открито писмо на бившите водачи на Консервативната партия до техните съмишленици се цели последните да издигнат политическия си авторитет и да укрепят позициите си в правителството, доказвайки че зад тях вървят част от избирателите. В циркуляра, те изтъкват, че поради бурните събития, които преживява страната, те отново излизат на политическата сцена. Отговорите на привържениците им, са пълно фиаско за Стоилов и Начович, “Късно се явявате да дирите подкрепа от разбитата Ви войска, която вие напуснахте тъкмо в минутата, когато трябваше да предвождате и дезертирахте по най-неприличен начин от мястото на сражението” – се казва в отговора от името на консерваторите в Източна България. По-нататък в писмото се констатира, че по-голяма част от привържениците на бившата КП са избрали за свой водач Др. Цанков, а други са се присъединили към П. Каравелов.

Писмото на консерваторите от Източна България разкрива настроението на част от населението и ставащото в страната. След столицата, последват уволнения и премествания на офицери от различни гарнизони в страната – Русе, Шумен, Пловдив, Сливен и др. Най-масови са уволненията в Шуменския гарнизон, където от състава на войската са извадени офицерите кап. Козаров, кап. Диков, кап. Людсканов, кап. Москов и кап. Василев. Първите трима са командири съответно на Артилерийския, Пехотния и Кавалерийския полк в Шуменската бригада. Правителството разпорежда всички уволнени офицери да напуснат населените места на досегашната си месторабота и да се установят по месторождение.

В уволненията и премествания на офицерите участва и Стамболов. Чрез окръжните управители той лично се интересува дали местните войскови части държат за правителството, дали офицерите са благонадеждни, а ако полковите командири са неблагонадеждни, офицерите трябва да бъдат посъветвани да не изпълняват заповедите им. Изолирането на командирите на полкове и други неблагонадеждни офицери трябва да стане чрез спечелването на низшите офицерски чинове, които да бъдат убедени, че полковите им командири ги тикат към “предателство”. С тези разпореждания дисциплината във войската се влошава още повече, а деморализацията сред офицерския състав взема застрашителни размери.

Крути мерки са взети и против чиновници, политически и обществени дейци. Следва се главно поведението на окръжните управители в градовете, където се намират най-големите военни гарнизони, например в Шумен. Направени са много размествания на окръжни управители и това е подчинено на идеята да бъдат поставени верни и предани на правителството чиновници. Репресиите против политически и обществени дейци засягат варненско-преславския митрополит Симеон, когото събитията от 9 август заварват в Шумен.

Взетите мерки стъписват шуменската опозиция. Цанковистите загубват кураж и в редиците на умерените либерали остават няколко души. По данни на в. “Славянин” в Шумен опозицията участва в изборите и дава “5 до 20 гласа за цанковистите”. В своите спомени Ж. Бакалов пише, че опозицията е водена от Т. Икономов, който събира около себе си “наивници по лични и роднински съображения”. Опозицията има силната поддръжка на окръжния управител Ст. Заимов, който се обляга на тримата полкови командири. Привържениците на Радославов, начело с Ж. Бакалов, също правят свои сбирки в долномахлянското читалище “Напредък” и изготвят своя листа. Правителствените привърженици пък провеждат събрание в театралния салон на класното училище. По време на събранието Икономов със своите привърженици, освиркват шуменските депутати и кмета и се налага да се намесят военните.

Обиколката на Каулбарс не остава в тайна. За това вече се е погрижило правителството. То разпорежда да се организират митинги, на които под формата на манифестации в подкрепа на съществуващата власт да се отхвърлят руските искания и се изкаже доверие на регентството, като се настоява да се накажат авторите на преврата и в никакъв случай да не се отсрочват изборите за Велико народно събрание. Такива митинги се провеждат в Котел, Тутракан, Елена, Никопол, Казанлък, Севлиево и др. и приетите от тях резолюции са с едно и също съдържание. Самоинициативата на местните власти е категорично отхвърлена.

Шуменската общественост се събира на 27 септември 1886 г. на многохиляден митинг. Той е организиран от правителствените привърженици с активното съдействие на местните власти. Дневният ред съдържа една точка – как да се посрещне генералът, в случай че дойде в Шумен. След дълги дебати е решено:

- да се поздрави по най-учтив начин;

- да се заяви, че за шуменското население Регентството и правителството са законни и достойни да ръководят интересите на отечеството, съобразно конституцията и да поддържат ред и тишина в критичния за държавата момент;

- да се поднесе на Руския император адрес, който е израз на шуменската признателност към монарха и руския народ и знак, че държат за възстановяването на най-добрите, добре разбрани, братски и искрени отношения между Освободителите и освободените.

Присъстващите натоварват Шуменското градско общинско управление, заедно с една депутация от 200 души, да поднесе резолюцията и адреса на ген. Каулбарс при пристигането му в Шумен. Либералното бюро, начело с Хар. Марков следва да поднесе резолюцията и на шуменския градски кмет Н. Ж. Дюкмеджиев. Два дена по-късно кмета изработва и дава резолюцията и адреса на генерала.

Правителството сериозно се безпокои за положението в Шумен. Неслучайно тук са специалните емисари кап. Паприков и кап. Паничерски от Варна. Както при други случаи, така и сега, по нареждане на Стамболов, Загоров посещава Шуменския гарнизон, за да въздействат заедно със Заимов на младите офицери да не слушат полковите си командири.

Положението в Шуменския гарнизон не се оказва толкова тревожно за правителството, колкото се предполага. Вярно е, че офицерите от гарнизона не са единни по въпроса за поведението, което трябва да държат, но тези разногласия и липсата на единно становище се проявяват непосредствено след преврата на 9 август. Подозрително към политиката на регентството се държи група от някои от старшите офицери. Възгледите и намеренията си те не споделят с младшия офицерски състав, сред които по инструкции трябва да работи Загоров. Нагледен пример за действията на старшите офицери е приетата записка, в която се казва, че правителството трябва да се вслуша в съветите на Русия и че ако това не стане, гарнизона си запазва правото на самостоятелно поведение и действие. Тази записка, подадена от името на гарнизона, е неизвестна за много от офицерите.

В самото навечерие на пристигането на ген. Каулбарс в Шумен е свикано събрание на офицерите от гарнизона. На него е прочетена горната записка и е поискано одобрението или неодобрението й. При прочитането й е добавено, че Русенският, Сливенският, а може би и други гарнизони също подготвят подобни документи. Без да изкажат мнение по записката, много офицери напускат събранието. Постъпката им показва, че липсва единство във възгледите на офицерите и, че трудно може да се определи начинът на действие на гарнизона при пристигането на Каулбарс, независимо че Загоров има много срещи със своите приятели офицери, преди всичко от Преславския полк. Все още командирите на полкове и другите старши офицери от гарнизона не са се произнесли окончателно за своето бъдещо поведение. Сам Загоров признава, че не е компетентен да посочи какви мерки трябва да се вземат в Шумен.

На 26 септември 1886 г. е проведено събрание на офицерите от Преславския полк. До голяма степен то трябва да отговори на въпроса за поведението на полка, а и на гарнизона. За резултата от събранието голяма роля изиграва предварителната подготовка, осъществена от Загоров. Офицерите заявяват на кап. Диков, че полкът не трябва да се намесва в политическите дела. Изказано е доверие към правителството и желание за безусловно подчинение. На 27 септември подобно събрание е свикано от офицерите от Втори кавалерийски полк и резултатите са същите. Двамата полкови командири приемат без възражение мнението на подчинените им офицери. За това допринася и обстановката в Шумен. Повлияни от общото настроение в града една част от офицерите, недоволни от полковите си командири, насърчавани от Стамболов и Загоров, остро изразяват своето мнение за ставащото в гарнизона. Така на 27 септември офицерите от Преславския полк, начело с дружинните си командири, предлагат на Диков да престане да политиканства и да изпълнява точно правителствените разпореждания, защото в противен случай ще вземат спрямо него строги мерки. Кавалеристите, повлияни от този пример, правят същите постъпки пред своя командир Людсканов. Верни на революционните идеи остават само артилеристите, но те са заплашени от всички страни. Това окончателно сломява заговорниците.

(Следва)

Проф. д-р Росица Ангелова

ШУ „Епископ Константин Преславски”

Из „Известия на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т.4, 2015 г.