Дълбок поклон пред светлата му памет и делата му!
За Василя Левский
От Трявна
Друг път Левски известил поп Коя, че ще дойде в Трявна с
писмо. Писмото буквално било така: „Днес съм в Хаините, подир три дни съм в
Трявна. В. Левски.“ Писмото било без дата, селянина, който го донесъл нищо не
казал. Получванието на писмото било така. В една нощ – тъмна като в рог, когато
веял силен вятър и леял дъжд като из ведро, реката бучала и била придошла
силно, вратата у поп Коюви са похлопали. Като попитали кой е и той отговорил,
че е селянин от Колибите и че търси дяда попа по някаква важна работа, отворили
му. Той искал лично да види дяда попа и попът излязъл. От селянина течала вода,
но той бъркнал под мишницата си и измъкнал едно писъмце и като го подал на
попа, без да каже нещо и без да чека пак си тръгнал по дъждът. Поп Кою са
уплашил да не е някое предателство, но подписа бил верен. Минали са три и
четири дена, а Левски се го няма. Еднъж поп Кою са върнал уморен от Колибите –
с коня си. Като въвел коня си в яхъра – гледа там стои друг кон висок, червен и
силен ат, който ритал и не пропущал никого. Поп Кою са зачудил на това и
повикал слугинята, която била наблизо и я попитал. Тя отговорила: „Дойде един
турчин, ама той не е турчин, ами онзи челяк, гдето си приказвате скришно“. Поп
Кою видял, че слугинята знае онова, което той мислял, че никой не знае и много
захванал да са беспокои, да не би някак слугинята да го предаде или по глупост
да проговори негде за това. Като влязъл горе, поп Кою видял Левски облечен в
прости турски дрехи с широки брождени потури, които приличали по формата си на
калоферски. Той ходил свободно няколко дена така облечен и после пак с тези
дрехи си отишъл, като турчин. В турски дрехи са явявал в Трявна Левски няколко
пъти. Цаню казва, че той много хубаво знаял по турски да говори и даже да пише,
защото сам го виждал да подправя Левски тескерета.
Еднъж друг път било голям празник Великден. На хорото имало
събрани много колибари: имало още и заптии; там било почти цялото население на
градецът Трявна. Отведнъж от страна на Габровский път са подал един всадник на
прекрасен ат, облечен в кюрк много скъп и с бяла чалма. Като доближил до
хорото, извикал и разиграл коня, после са запрял и гледал на хорото. Всички
присътствующи са загледали в тази страшна делия, но всички го приели за турчин,
само Цаню и другите му приятели са смързнали на местата си, а след като си
отишъл той, те полека, незабелязани са измъкнали и отишли да се видят с него.
Как могли да не се възхищават те от такъв един предводител?!
Както казах и по-напред, Левский дохождал в Трявна много
пъти; по някога сам, а по някога с някой другар, обикновено селянин. С Ангела
Кънчев той се явил първ път, за да го рекомендува. Кога било Цаньо не помни. Но
като исказали някои от гражданите съмнения, да не би Ангел да предаде нещо,
Левски, ако и да му било казано това тайно и с предсказание, като се завърнал в
стаята (в поп Коювата къща), пред всички казал на Ангела Кънчев, уж на смях, но
твърде сериозно го изгледал: „Нещо да не направиш, като човек на Митхад паша,
че та убивам на часа!“ Кратко и ясно.
Друг път той се явил в Трявна с Анг. Кънчев и друг един
человек – българин, за когото казвали, че бил критския войвода(3). Проседели няколко дена и си отишли. Той
се отнасял всякога към Анг. Кънчев, като към другар, но над него най-много
давал воля на естествената си веселост и насмешливост. Ангел никога не се
докачал, защото тия насмешки били безвредни и приятелски. Виждало се за всички, че Анг[ел] се отнасял с
голямо почитание към Левски и във всичко за слушал.
Два дена преди убиванието на Ан. Кънчев Цаньо и Михал
Икономов били в Търново. Там те заварили на Великоолу на ханът Ангел Кънчев,
който пътувал под вид на търговец и купувал ерешки кожи по окръгът. За да не
даде подозрение на разни съмнителни личности в ханът, Анг. Кънчев седял в
стаята с отворени врати и разговарял с един человек за търговията си. После,
като влезли при него Цаньо и Михал, той захванал да прави контракти и да ги
разваля, за да се намира на работа. В това време, известнийт шпионин габровецът
Арнаудов се са въртял около вратата на стаята му, минувал два-три пъти насам,
нататък и подслушвал какво се приказва, за това Ан. Кънчев бил твърде
предпазлив в говорението си и дал да разберат и другите, че има опасен человек.
Той казал на другия търговец, че ще мине в Русчук и там ще се срещнат, за да
свършат пазарлъкът и така онзи си отишъл. Кънчев се възползувал от това време
да каже на Цаня, че ще мине през Горните турчета, за да събере кожи, а Цаню се
сетил, че отива там, за да се види с бача Кира(4). Отведнъж влизат при тях в
стаята Арнаудов и още един друг человек – Сливнелия. Зели да разговарят и доста
време стояли през нощта като разговаряли. А. Кънчев и пред тях казал, че ще
мине през Турчетата, но види се, като се е уплашил от Арнаудова, на заранът
ударил право за Русчук. Цаньо и Михал са върнали в Трявна и на другия ден дошло
известие, че Ан. Кънчев в Русчук убит. Това известие било от тайната поща. Всички
се изпоплашили да не би да са намерили у него нещо подозрително. След няколко
дена дошъл в Трявна и Левский. Той още не знаял за случката с Анг. Кънчев. Тука
първ път узнал. Известието го поразило. Той силно се нажалил и се замислил.
Като му казали подробно за случката, че Ангел се убил, като искал да замине за
Влашко; той захванал силно да укорява Ангела Кънчев, като казвал: „Що му
трябваше да отива във Влашко, той там нямаше работа! Ако са го подушили
турците, да беше побягнал насам във вътрешността! Но аз знам, той е отивал,
види се, пак при любовницата си във Влашко. Пустата му любов! Колко пък и
истеглих, докато го убедих да се остави от нея! И той ми се кълна, че ще я
забрави, даже тука вече ме уверяваше, че забравил, а пък то, ето на, още бил
увлечен!“ Но след няколко дена, като получил писмо от някъде, успокоил се, като
видял, че причината на неговата смърт било предателство, но пак казвал, че ако
да беше избягал Ангел не във Влашко, а на вътре в България, щял да се избави.
Той много обичал Ангела и като седял няколко дена в Трявна се бил сърдит,
раздразнен и се карал на всички. В това време той живял у поп Коя Витанов. Там
събрал и някои от лицата, които съставлявали нещо като комитет. Дал им някои
наставления и казал, че необходимо е той да отиде в Габрово и сам да види какво
се върши там и не може ли да се устрои някакъв комитет. Той от напред минувал
през Габрово, но не успял да основе подобен комитет. Казали му, че в Габрово е
много опасно, че има войска един табур и че него търсят и че е заповядано
строго да предирват всички пътници, които минуват Балкана. Но той настоял на
своето, като казал, че за сега навсякъде е опасно и че той е тръгнал да ходи
именно по такива опасни места; само поискал един смел человек и верен, който да
му покаже пътят за Габрово, тъй като не бил минувал до тогава. Всичките
присътствующи казали да иде Цаньо Захариев и той нищо не възразил и почти бил
готов, но Левский се възпротивил на това, като казал, че до сега за всичко нещо
се Цаньо е ходил, че той по цели недели е оставял работата си, излагал се е на
опасност и пр., че поне този път да отиде друг някой с него до Габрово. Че за
тогова, който дойде с него няма опасност, тъй като не е нужно да влиза в
Габрово, а да го (Левски) доведе до него и да се върне, че той може да върви
много напред, колкото Левский да го вижда и пр. Тогава присътствующите казали,
да отиде Михал Икономов, но той се отказал от страх, да не би да го заподозрят,
тъй като турците били тогава много бдителни. Цаню тогава казал, че той ще
отиде, но ако е възможно да иде друг – по-хубаво ще бъде, тъй като баща му са
сърдел и му са карал, та се беспокоял, да не би стария в сърдитината си да каже
някоя непредпазлива дума и с това да повреди на общата работа. Най-после, като
не се съгласил никой, Левски видял, че трябва да се съгласи да приеме Цаня;
скарал са и са ядосал на тревненци и казал на Цаня да тръгват в същий час.
Другите всички мълчали. Цаню отишъл у дома, оседлал коня и без да каже нищо на
баща си тръгнал през пътя. Левский, като видял от поп Коювата къща, че заминува
Цаню и той тръгнал след него, но тъй вървяли разделени докато се възкачили на
баирът, а после вървели заедно. Времето било облачно и дъждовно. Левский бил
наскърбен крайно от тревненци и за смъртта на Ангела Кънчев. Той през пътят се за
това приказвал. Постоянно гълчал на тревнинци, псувал ги и казвал: „Аз се
захванах с богати и учени; по-добре да бях имал работа само с овчари.“ Така той
приказвал доста време, после обърнал разговорът за Ангела Кънчев и казвал, че
той е изгубил с неговата смърт половината от своята сила; „се едно, че ми е
отсечена дясната ръка“, казвал той. След няколко време мълчеливо вървение, той
с въздишка казал, че и той вече не ще може да живее и той тази година ще умре.
И наистина, това му било последното дохождание в Трявна. На пролетта вече той
почина! Тъй наскърбен изпроводила Трявна за последен път – единственийт апостол
на България!
Като приближили до Габрово, Цаню казал на Левский да мине
от долу по реката покрай Колибите, наречени „Бичкинята“, а той минал отгоре по
баирът и отишъл до Бояджиолу в ханът. Левский пък искал да проседи в Бичкинята,
докато Цаню му намери някоя къща и вечерно време да го вземе от там и да го
заведе в къщата. Цаню мислил да намери Зафира на Петка Сахатчията, който бил
най-верен и познат человек за тях тогава в Габрово, та да заведе Левски у него,
но случило са така, щото него го нямало в Габрово. Друга къща нямало позната и
вярна. Бояджиолу и той бил техен человек, но щом му казал Цаню, че Левски е в
Габрово, той побледнял и се разтреперал, като казал на Цаня: „Скоро да бяга
той!“, защото мюдюрина получил тайно уведомление, че тия дни ще дойде в Габрово
„кешишът“, а това Бояджиолу узнал от самия мюдюрин, който като го считал за
чорбаджия, изпуснал са, че му казал това. Полицията била вдигната на крак,
шпиони имало двама-трима. Така щото, казвал Бояджиолу, щом влезе в Габроов и
непременно ще го уловят, ами Цаню трябвало да му каже да се върне назад, или
някъде бяга; защото вече търсели и разпитвали по ханищата. Цаню, за да не даде
на хората да го подозряват нещо, отишъл на няколко дюкена да пазарува разни
потребности за иконописание, при всичко, че той у дома имал. Като го питали
някои познати хора, защо не е почакал пазарен ден, ами е дошъл тъй не на време,
той отговарял, че като отишъл в колибите „Жълтеш“, гдето имали нова черкова,
пазарил да им прави кръста и рекъл да слезе барем в Габрово и да си купи
нужните неща (това било скроено, но нищо подобно нямало). След като свършил
тази работа Цаню се качил на коня и тръгнал да иде на Бичкинята. Като дошъл до
сред пътя, Цаню видял на среща си, че Левский преспокойно вървял към Габрово.
Цаню го спрял и му казал, че се чуди защо тъй тръгнал. Левски отговорил, че не
можал повече да чака и тръгнал, защото каквото и да е опасно той се трябва да бъде
в Габрово. (Левски бил въоружен с кама, която била скрита в телтията, а също
носел една много изкусна разглобена пушка, която завивал в мушамата и казвал,
че отведнъж пушката се зглобявала и могъл с нея да се бие във всякое време. В
крайни случаи той се надявал на своето оръжие.) Цаню го убеждавал да не ходи
там в Габрово, но той стоял се на своето; най-после Цаню казал, че понеже били
близко до Габрово, то било опасно и подозрително да стоят и да приказват така
на пътя, та за това му предложил да се завърнат пак назад в Бичкинята и да му
прикаже всичко, че тогава Левски, каквото ще да прави. Но преди да се завърнат
пак на ханчето, те се наговорили как да лъжат. Левски по-напред там се казал
просто търговец, а като се върнал втор път, той заповядал на ханджията да опече
5-6 големи хляба, тъй като неговите хора, които (уж) карали добитък за в Тракия
сбъркали пътя и щели да минат от там. За Цаня, когото там също никой не
познавал, той казал, че му бил кехая и че той уж му донесъл това известие.
Хатджията се разшетал нагоре, надоле, а те двамата полегнали под едно дърво и
зели да приказват. Като узнал всичките подробности, Левски се решил да отиде
при всичката опасност. Станал тогава, стегнал коня си, казал на ханджията да
готви вечеря, платил му и пари, за да не се съмнява и тръгнал към Габрово.
Цаню, като се боял за живота му, тръгнал след него и го убеждавал да не ходи.
Най-после, като излезли от Бичкинята надоле къде Габрово, Левски спрял коня си,
обърнал го към Цаню и му казал, че той трябва да се върне в Трявна, а за него
да се не грижи. Цаню поискал и той да отиде с него, но Левски му запретил, като
му казал, че ако отиде и Цаню с него по-скоро ще го заподозреят. Цаню пак зел
да го убеждава; те били вече до Габрово; Левски го изгледал, усмихнал се, и като
му казал много здравие да носи в Трявна, простил се с него и бутнал коня. Цаню
още дълго време стоял вкаменен да гледа как се отдалечавала правата фигура на
Левски, докато той не закривил през пътя и не се скрил. Помислил Цаню и се
завърнал назад. Като дошъл до същийт хан, попитал ханджията не се ли слуша тука
на близу чардата. Като получил отрицателен отговор, той казал, че ще отиде на
горе да не би да са там, та да ги посрещне. Ханджията не се сетил нищо и Цаню
заминал. За да покрие по-хубаво дирите си, Цаню отишъл в с. Жълтеш. Там той се
постарал наистина да земе направата на кръста и го пазарил нещо за 800 гроша,
когато той струвал около 2000. И наистина после той бил принуден да го прави и
да изгуби от него, но нямало какво да прави. Като си отишъл Цаню в Трявна казал
на приятелите. Всички се чудели на юнащината на Левски и очаквали всеки ден да
чуят, че са го хванали в Габрово. Те повече треперяли за своята съдба. Но
минало се ден, два, три; дошли си хора от Габрово – и пак нищо нямало.
Повеселяли тревненци, защото знаяли, че „оня“ се избавил пак от толкова явна и
неминуема опасност.
И досега още остава непонятно, как се е решил Левски да
влезе в Габрово посред бял ден, когато полицията е търсила него под дърво и
камък, когато Габрово, слава Богу, по онова време никога не се е лишавало от
шпиони заплащани и незаплащани, когато всеки в този малък градец и българи и
заптии и аскерлии и знаменития по онова време Хафуз са знаели и очаквали тия
дни да дойде тайнственийт Кешиш, който всички пак знаели, че се преоблича и
преправя на всякакъв. Още по-чудното е, как полицията не го е хванала, толкоз
повече, че тескерето му не било каитено. Никой не знае (или пове мене никой не
ми разправи), как е влязъл Левски в Габрово, кой го е срещнал и при кого е
кондисал. Повечето казват, че той отишъл в училището, обадил се на учителите и
те, като узнали кой е, казали му: „Махай се, и ако се явиш още един път, ще та
предадем на правителството!“ и Левски още в същий ден избягал от Габрово. Но
други казват, че проседял два, три дена. Но всички са съгласни, че той не
отишъл да си каити тескерето, според както искал.
Левски и в Габрово е бивал три, четири пъти и там са му
събирали малко пари, но той е бил запознат само с много сиромаси хора, та не е
могъл да се върти в средата на градът. Аз не можих да се срещна и разговоря с
неговите бивши другари. Нито мога да кажа, че с това се изчерпва всичко, което
може да се каже за неговото пребивание в Трявна. Още хиляди случки и знаменити
негови думи могат да се съберат в Трявна, но аз нямах случай. Особено Цаню
Захариев знае много случки, които той (Левски) сам му е разказвал за свойт
живот по други места, като на приятел. И всичките тия разкази са достоверни.
Личността на Цаня е твърде симпатична. Той е срамежлив, мъчно се решава да говори
и от скромност премълчава много неща за себе си. Като ми разказваше за
последното ходение на Левски в Габрово, там бяха и всичките поименовани лица и
не само не му противоречаха, но го допълняваха и в неща, които са се касаели
зле да препоръчат техните личности.
Писмо от Трайко Китанчев до
Захарий Стоянов
НБКМ
БИА, ф. 100, II А 8674 а, 6 л. Оригинал. Ръкопис.
* Източник:
www.sitebulgarizaedno.com
(3) Вероятно става дума за Димитър Общи.
(4) Бачо Киро Петров (Даскал Киро) (1835, с.
Бяла черква, Търновско – 1876, Търново), революционен деец; учител и книжовник;
основател на революционния комитет в Бяла черква; сътрудник на в. „Македония“;
участник в Априлското въстание, един от организаторите на четата на поп
Харитон; заловен и обесен в Търново; оставил спомени.
Васил Левски
Снимка:
НМ "Васил Левски" - гр. Карлово
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.