150 години от гибелта на Апостола. Част I

Дълбок поклон пред светлата му памет и делата му!

 

По поръка на Захарий Стоянов, Никола Обретенов прави проучвания и анкети, а родоначалникът на македонското революционно движение ресенчанина Трайко Китанчев, събира автентични сведения за дейността на Васил Левски в Трявна и Тревненско, които Захарий Стоянов така и не успява да използва във второ допълнено издание на биографията на Апостола.

В две от писмата си Трайко Китанчев изпраща събраната информация за Васил Левски от тревненския иконописец и революционер Цаню Захариев. Наистина през 30-те години на миналия век са отпечатани от семейството на иконописеца неговите спомени за участието му в революционните борби, но те са записвани години по-късно след разказаното пред Трайко Китанчев. По такъв начин този ранен разказ притежава още по ценна информация за Апостола, тъй като е най-близо до отминалите събития.

На сайта „Сите българи заедно“ са публикувани две от писмата на Трайко Китанчев, в които се съдържа ценна информация, която той записва в личните си разговори с Цаню Захариев в първата половина на 80-те години на XIX век. [Цочо В. Билярски]

 

За Василя Левский

От Трявна

 

Най-много неща и събития от животът на Левский знае Цаньо Захариев, иконописец(1). Той е бил негов другар и съучастник. После знае поп Кою Витанов(2), Михал Икономов и др., които са се срещали с него. Според техните разказвания Левский много пъти е дохаждал в Трявна и са е криял там през най-опасните за него времена. Особено Цаньо Захариев разказва твърде много и вярно за неговийт живот, но не може отведнъж и под ред, а само отделни епизоди не помни никак годините и датите.

Цаню Захариев разказва така за своето запознавание с Левский:

Цаню с баща си работили в това време в селото Еникьой (на 1 час от Тулча) иконите на черковата. Това било нещо преди 18 год. (следов[ателно] 1866 г.) (?) В един празничен ден те отишли да са разходят до едно ближно село, на което името Цаню не помни и да видят да няма някоя работа. Там бивали и друг път та имали добри приятели. В това село имало някой си Хаджи Васил Карловеца, отдавна заселен, който държал механа. Като се спрели с баща си на този дюкен, те видели още един гостенин, млад момък – той бил Левский. Той от началото бил мълчелив и подозрителен, но след малко станал много свободен и разговорлив. До вечерта попа на селото ги викал на угощение. Там Левский са показал, че е съвсем безгрижен и захванал да пее. Той пеял много хубаво, та възхитил много своите слушатели, които обърнали на него голямо внимание. Като сега слушам, казва Цаню, неговия чисто ясен и треперлив глас, още сега ми звънти в ушите. Кога пееше други обикновени песни – хубаво ги пееше, ама като захвана една нова за нас всичките останахме, като вкаменени. Не помня тази песня, но хубаво знам, че тя захващаше тъй: „Слушам тръба като звъни.“ И още много други хубави и нови песни пееше той, а ние като ги слушахме за пръв път, видяхме всички, че между нас не е някое просто лице, че тука има да са крие нещо, но никой нищо не смееше да каже. И не знаехме как да го кажем. Само това всички съзнавахме, че го обикнахме, боехме са вече от него и някак без да щеме, готови бяхме да го слушаме и да му се покоряваме. Напред като са събирахме на такива мухабети без зевзеклици не минувахме, се ще попеем някоя неприлична песня, или се някой ще искаже някоя мръсна приказка. Но тая вечер след него не смей никой да запее и разговорът се въртеше се за сериозни неща. Без да са сетим сами тая вечер ние приказвахме се за зулумите на турците, къде какви лоши турци имало и пр., а той само ни слушаше и от време на време прекъсваше разговорът ни, за да попее някоя нова още по-хубава и по-народна песня. Стояхме до късно и тогава чак си разотидохме. На заранта пак заедно с него бяхме в черкова, гдето той пя няколко време. От черкова отидохме на гости в няколко къщи и като пийнахме на много места, отидохме в училището. Дворът на училището беше широк, на него бяха наслагани чинове и на много места имаше трапези. Не помня хубаво кой ни накара, но ние захв[анахме да пре]скачаме чиновете и трапищата. Като захвана и Левский да скача, ние останахме зачудени, защото той много високо и силно скачаше, така щото ни един от присътствующите не се намери, който да го приближи поне в скачанието. После той ни покани да хвърляме камък и пак всички ни надхвърли. Кгато са връщали след това в къщата, Хаджи Васил намерил време и казал на Цаня: „Ти гледай с това момче да са разговориш!“ Тогава Х[аджи] Васил повел бащата на Цаня в къщи, а Цаню и Левский останали в градината. Там, като се поразговорили малко най-после Левский му казал, че той е от ония българи, които искат да освободат България от турците. Той казал, че сега са намира в опасност и за това помолил Цаня да го скрие. Ето откъде произлизала тази опасност. Левский тръгнал с двама още другари (от Галац ли за България, или от Русчук за Галац, хубаво не помни Цаню), но на Русчук турците ги усетили и ги спрогонили. Те били принудени да отидат пак във Влашко, но наместо в Галац, параходът ги изнесъл в Тулча. Те у себе си имали някакви бунтовнически картини. Левски заповядал да се пазат другарите му, но те като неопитни, зели да ги раздават на детцата, за да ги занесат пък те по къщята. Между детцата са случили и рожбите на прочутия Димитраки бей. От детинска любопитност и те зели две картини и ги занесли у дома. Баща им, като видял тези картини, зел ги и на часът ги отнесъл на хюкюматът, като распитал децата си по-напред кой им ги дал и като се научил къде седят тия двама момци. Правителството тутакси проводило заптии и хванало двамата другари на Левский. Него го нямало тогава и за това не можали да го уловат, а той като се научил за това, побягнал и са скрил в друго едно кафене, но това кафене било за него съмнително за това той искал от там да избегне. Цаню му са обещал да го скрие.

След този разговор Цаню с баща си, отишли си в Еникьой пак. Баща му останал да работи, а той, като зел една кола (талига), отишъл в Тулча, но не можал да намери отеднъж кафенето. На другия ден, като ходел из пътя и са чудял какво да прави, видал Левски, че върви на среща му по пътят с наметнато палто твърде спокойно и тържествено, полека. Като са приближили един до друг, Левски без да го погледне и без да спре казал: „Гледай и после ела!“ Цаню след като заминал в протовоположната страна на улицата, после се обърнал и последвал го от далеч. Като видял, че Левски влязъл в едно кафене той отишъл, приготвил колата на хана и чак тогава отишъл в кафенето при Левски. Цаню са беспокоял много, защото за пръв път вършал подобно нещо. Като влязъл в кафенето Цаню видял, че то било дълга тясна стая с миндерлици и много тъмна. Имало вътре доста хора, между които неколцина турци, които не обърнали на него никакво внимание. Огледал се той насам нататък – Левский го нямало. Но за да не даде повод за подозрение, и за да почака Левски, той седнал срещу вратата, за да гледа на сокака и поискал едно кафе. Тамам на среща си вижда Левски седнал на миндерлика зад самите врата и гледа упорито в очите му. Левски бил във възбудено състояние. Цаню потреперал като срещнал огнения му поглед, но не подал никакъв знак. […ка]феджията отворил едни малки вратца, които водели в неговата стая и повикал вътре Цаня. Цаню са уплашил понеже не бил предупреден, но когато погледнал към Левски, той спокойно тръгнал и влязъл вътре. Той видял, че и кафеджията знаял за Левски кой е, та престанал да се бои от него. Кафеджията излязъл след като си наметнал палтото и пак седнал на мястото си. Цаню след малко и той излязъл, а накрай градът са спрял и зел да гледа колелото на каруцата. Ето го и Левский пристигнал; качил се на колата и много полека тръгнал към Еникьой. Но като изминали градът, те пуснали коньете, колкото сила имали. Пристигнали късничко, защо вечер било. Цаню завел Левски в къщата на някого си дядо Мите, гдето живеял и Цаню. Тъй щото на третий ден от разговорът им в другото село Левски бил вече скрит. Там в тази къща Левски се крил цели три месеца, а Цаню не казвал даже на баща си какъв човек е. В продължение на тия три месеци Цаню и Левски излизали по някога в събота вечер или в неделен и празничен ден, та ходели по ближните села и в манастира гдето при селото Башкйой. Като питали нещо хората за Левский, Цаню отговарял, че момчето търси място за да остане даскал. Най-сетне къде крайт на трите месеца Левски зел свободно да излиза из селото и искал да си отиде, но от една страна настанала зима, а от друга – пари нямал, нито пък Цаню имал да му даде, така щото бил принуден наистина да се услови за учител в същото село Еникйой. За това нещо най-много подействувал сам Цаню, а и селяните харесвали младий момък и така най-после направили условието за година. Цаню сега не помни цената, но твърде хубави знае, че било по-малко от 2000 гроша. Левски сам направил контракт и в него турили туй условие, че на всеки три месеца ще му плащат непременно.

Като останал вече Левски учител в Еникйой, Цаню свършил работата с черковата и за през зимата трябвало да си отиде в Трявна. На тръгвание Левски му казал, че той няма да седи за дълго време в селото, а ще побегне при първа възможност и ще отиде при него в Трявна. След като са минала зимата еднъж Цаню получава писмо. Това писмо било от Галац с подпис: „еднокръвний брат“. Цаню са сетил, че е от Левски. В това писмо Левски му известявал, че в началото на пролетта, той получил едно писмо от Влашко (тъй като той по-напред известил на своите къде са намира) и излъгал селяните, че писмото е от Карлово и че майка му била твърде зле болна, та за това и помолил да му позволят да иде да види майка си и после пак да дойде. Селяните му позволили и той след няколко дни бил вече в Галац, от гдето пишел това писмо. На крайт на писмото той казвал, че скоро ще дойде в Трявна и ще са видят. Цаню разказал на няколко свои верни приятели случката с този чуден момък и им показал писмото. Един от тях Тотю Икономов го съветвал да го изгори, но той не щял и писмото пазил на скришно място до самото въстание през 1876 г., когато той изгорил и всичките други документи, които притежавал от после.

Наистина Левски не са забавил. Той дошъл в същото време през Великите пости. Запрял са право в къщата на Цаня. Това е било около 1863 г. (?) Левски бил облечен в много хубави дрехи сетре и панталони, изглеждал и са рекомандувал като даскал. Той искал да се запознае с някои по-верни от гражданите и Цаню го завел на десетина места по визити. Той ходел явно деня и открито и мнозина знаели вече за него какъв човек е той. В същото време той отивал заедно с другите в черкова и за да се покаже като даскал, той пеял по някога и с хубавия си глас привлякъл вниманието на тревненци, които са големи любители на псалтовете. Особено хубаво испял той еднъж в черкв[ата] „Св. Архангел“ „Да исправится молитва моя…“ След малко бащата на Цаня взел да позабелязва нещо не добро и тайно в тоя човек (Левский), виждал, че син му си оставя работата поради него, та за това зел да мъмри сина си. За да няма никаква неприятност и да не бъде толкова близко до правителството, Левский са преместил у поп Коя Витанов на тепавиците – вън от градът по-близо към Балканът и на пътят за Габрово и Тревненския проход. Къщата на поп Коя е на много згодно място и почти скрито. Особено за бягание по-добро място не може да бъде. Може человек да влезе и да излезе, без да бъде забелязан от някого; защото на това място което се намира нещо около 10 минути вън от градецът на юг, има само три фамилии да живеят и то нощно време от бучението на тепавиците и на реката, нищо не може да се чуе. Къщата е заобиколена с градини с големи дървежа. От къде източната страна има баир обраснал с дървета и пр. По свойт практически ум Левски е избрал това място, за да са запира постоянно, когато дохожда в Трявна; пък и са го приемали добре; така щото повечето пъти отпосле в Трявна се там е кондисвал; но понякога пък, за да не бъде заподозрян, той е отивал по ханищата и в сред градът. Този път той преседял около 3-4 дена и си отишъл.

Цаньо казва за Левский, че той бил крайно безстрашлив и много лесно са откривал. Като заговори с някого и ще му открие непременно. Но при това Цаню забелязвал, че той много са вгледвал в лицето на человека и като че познавал кой е добър и кой е лош, за това той никога не са излъгвал. Щом са заговарял с някого и му са откривал, той предлагал му да помогне с пари, така щото той всякога събирал пари.

Много пъти Левски бил дохождал в Трявна, но повечето пъти с различни костюми и преправен.

Еднъж напр. той дошъл в Трявна и проводил известие на приятелите си, че е в Стойнова хан. Цаню отишъл да го види. Но като влязъл в ханът, що да види? – В кафенето на ханът седнали субашата, мюдюрина и Левски и разговарят. Цаню вече мислил, че той е уловен и ще го затворят и чекал от час на час кога ще заповядат на заптиите да го дигнат, защото тогава го търсили навсякъде, имали, казват, и портретът му и в Трявна между турците много са говоряло, че имало един „кешиш“, който ходял преоблечен като френк и той бил „баш кумита“. А Левски бил облечен в обикновеното си даскалско облекло с шаечно палто, но при това имал черен кадифян елек на който имало изписани от сърма левчета и тези подозрителни левчета били явно изложени пред очите на мюдюрина и субашата и Левски никак не са стараял да ги закрива. След малко Левски станал и влязъл в другата стая на среща, гдето бил баща му на ханджията и захванал да изважда книги, от което Цаню разбрал, че той е дошъл под вид на книжар. Тогава той отишъл при него уж да купува книги, а Левски му казал, че той иска да заминува, затова ще трябва да си каити тескерето, та да му стане Цаню кефил. Но като нямал пари, той поръчал на Цаня да проводи приятелите уж да купуват книги, а в същност да му носят пари. След малко дошъл и Мих. Икономов и той захванал да бърка книгите и казал на Левский: „Как не та беше страх да седиш и да разговаряш с тези?“ и му показал със знак към турците, а той му отговорил лаконически: „Че не ли съм въоружен?“ Книгите били повече протестантски и Левски ги носел с двойна цел, едно защото не са продавали и не са свършвали (което било твърде важно за него), а друго – защото като протестантски мисионер по-не го закачали турците. Но при всичко, че книжките били протестантски, явили са доста покупатели, та щели да разкупят всичките книги, а той не можал да откаже на покупателите – без да са компрометира, та за това приятелите, като земали една книга, оставяли му много пари, а други съвсем не вземали книги; тогава той казал на приятелите си да му носят по няколко книги сякой, за да не са свършат, та да бъде принуден да са връща пак в Пловдив или в Тракия изобщо от гдето едва избягал. Като си отишли турците, тогава чак той тръгнал и отишъл с Цаня у дома му, гдето, след като поседял малко, тръгнали с Цаня и отишли в хюкюмата, за да му каитят тескерето. Било много опасно, но не знам как турците не обърнали внимание и тескерето било каитено. Тескерето гласяло, че Левски бил книжар, а името му Нико; Цаню не помни как било името на баща му в тескерето, само казва, че с това име той са явявал пред тревненския хюкюмат на два-три пъти. Като получил тескерето, Левски заминал.

 

(Следва)

 

Писмо от Трайко Китанчев до Захарий Стоянов

НБКМ БИА, ф. 100, II А 8674 а, 6 л. Оригинал. Ръкопис.

* Източник: www.sitebulgarizaedno.com

 

(1) Цаню Захариев Цанев (1840, Трябва – 1902, Трявна), зограф и иконописец, председател на Тревненския революционен комитет, войвода на тревненската чета през Априлското въстание. Вж. и Записки на Цаню Захариев по Тревненското въстание, събрани и наредени от дъщеря му Мария Цанева – Илийчева. Трявна, 1932 (второ издание 2017 г., 88 с.)

(2) Поп Кою Витанов Конов (архимандрит Константин) (1821, Трявна – 1891, Трявна), иконописец, учител, свещеник, протосингел-архимандрит на Иларион Макариополски.

 

Васил Левски, 15 август 1870 г.
Снимка: РИМ - В. Търново

Писмото на Трайко Китанчев до Захарий Стоянов
Снимка: НБКМ

Зографът Цаню Захариев със сина си, XIX в.
Снимка: СМРЗИ - Трявна
Худ. обработка - Светлин Стефанов

Трайко Китанчев
Фотограф - Онорий Марколеско,
Търново - ок. 1880 г.