Майстор Атанас Денев от Околиите

Интересни сведения за тревненския майстор Атанас Денев откриваме в статията „Майстори от миналото на Ловеч“ на инж. Тр. Хр. Трифонов, публикувана в книга VI на сп. „Ловеч и Ловчанско. Георгафско, историческо и културно списание“ /1934 г./ *.

Преди да ви разкажа за неговите градежи в Ловеч и Ловешко, припомням някои факти от житейската му биография с уточнението, че във въпросната статия, има известни разминавания в родословието на майстора, но все пак ги цитирам на финала на публикацията. Според новите генеалогични проучвания, майстор Атанас Денев /р. 1850 г./ е родом от к. Околиите, Тревненско. Той е брат на друг прочут тревненски майстор - дюлгерин – Къню Денюв /1845-1925/ и племенник на Уста Генчо Кънев по майчина линия. Освен Къню, майстор Атанас има и други двама братя - Иван и Ганьо, и сестра Мона, омъжена за друг виден майстор – строител от Тревненско - Митю Цанев Куманеца /р.1852/.

Атанас Денев и съпругата му Наца поп Николова поп Койчева /р. 1857 г./ - внучка на поп Костадин поп Николов /1789-1850/, племенник на летописеца на Трявна поп Йовчо, имат 5 деца – Райна /1879 г./, Мария /1882 г./, Деню /1883 г./, Никола /1885 г./ и Тодорица /1887 г./.

През 1889 г. Атанас Денев заминава по работа в Ловеч като самостоятелен майстор, а през 1893 г. се преселва в града със семейството си, където живее до края на дните си. По сведения на инж. Тр. Хр. Трифонов, той „знаял“ само да чете, пише и смята. Атанас изучава дюлгерския занаят при вуйчо си уста Генчо Кънев – Големия и участва в градежа на църквата „Успение Богородично“ /1866 г./ и Априловската гимназия /1872 г./ в Габрово, гради църкви и във Враца.

Когато пристига в Ловеч той строи камбанарията на женското отделение на църквата „Св. Троица“ /в Хармането/, а брат му Къню - кубето на въпросната църква. Атанас Денев прави и ремонта на старата баня в града, както и кубето. През 1889 г. започва постройката на окръжнато здание /по-късно Съдебна палата/, която е завършена през 1890 г. Архитектурният план на сградата е дело на арх. Алекси Начов от София. Постройката до покрива /“само черната работа“/ е наета от майстор Атанас Денев за 7500 лв. „и то само за работа“. Материалът е набавян по стопански начин от управата на Ловчанската окръжна постоянна комисия – „сами си пекли тухлите, горили вар, купували дървен материал и пр.“. От „тази работа“ Атанас Денев печели 1000 лв. „Вътрешната работа“ – врати, прозорци, дюшеме, мазилка и пр., той наема за 15 000 лв. и печели 2000 лв.

През 1891 г. майсторът започва строежа на осем болнични здания в Ловеч по проекти на тогавашния Градски инженер Георги П. Ненов. За градежа на тези здания, построени в края на 1892 г., Ловчанската окръжна постоянна комисия „изразходва“ 120 000 лв. През 1893 г. започва и строежа на Психиатричното отделение, който приключва на следващата година. Читалището в града, построено на мястото на „едно старо турско здание“, също е дело на майстор Атанас Денев, както и „Борисовото училище“ /на един етаж, което по-късно става Гимназия/, за което Общината в Ловеч предоставя сумата от 52 000 лв.

Майсторът стори и редица частни сгради в Ловеч: дюкяните на Станчо П. Кекера, както и зданията на Колю Герганов, Петър Златев, Димитър Пъшков, Косто Ил. Дочов и др., а също така и „Мелницата при брястовете“.

В ловчанските села Гозница, Вълчи трън, Слатина и др. Атанас Денев строи училища. Негово дело са и болничните сгради в Троян.

След 1898 г. той „напуска“ майсторлъка и се отдава на лозарство и пипиниерство /производство на лозов посадъчен материал/, акционер е и в „Мелницата при брястовете“.

Според инж. Трифонов, Атанас Денев има 11 деца, но са споменати имената само на осем от тях: Деню /финансист/, Никола /юрист/, Кънчо /инженер/, Стефан /архитект/, Борис /лекар/, Марийка, Тодорица и Иванка.

Братът на Атанас Денев – Къню Денев Чолаков /р. 1845 г./, също „много работил в Ловеч и Ловчанско“. Негово дело са над 30 постройки в района – църкви, училища и къщи. През 1898 г. той строи кубето на църквата „Св. Богоридица“ в Ловеч по план на инж. Тр. Хр. Трифонов. По-малкият брат на майстор Атанас – Деню, за когото споменава и проф. Асен Василиев, също строи здания, шосета и мостове в Ловеч и Ловешко.

През 1934 г., когато е публикувана въпросната статия, майстор Атанас е все още жив – на 83 години.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Изданието е достъпно на сайта на РБ „Проф. Беню Цонев“ -  гр. Ловеч

 

** Снимката е от статията „Майстори от миналото на Ловеч“ на инж. Тр. Хр. Трифонов