Старо българското домостроителство във Велико-Търновско. Част II

Нека сега разгледаме въпроса, как е станало, щото нашите самоуци-архитекти да зарежат полека-лека народния си стил и да заловят друг съвсем различен от него. Известно ни е, че както едно време тъй и сега, в съседната Ромъния намират прехраната си мнозина майстори-зидари от Велико-Търновско и от другаде. До преди половина столетие, те са ходели и в Цари-град, но не да строят здания, а военни пътища, фортове и крепости. Всичко ново по домостроителството, което нашите самоуци-архитекти са виждали в Ромъния и турската столица, побързали са да го принесат в България. Освен това, с течение на времето дървения материал по северните поли на Стара-Планина ставал все по-скъп, а в крайдунавските градове започнал да язлиза от Галац доста евтен чам, който полека-лека заместил тукашния дъб, бук, бряст и пр. С развитието на търговията в Европейска Турция, започнал да се принася от странство и нуждния при постройката на къщя металически материал, като разни гвоздеи, ключалки, прибори за печки и др. Тая е горе-долу причината на исчезването на оригиналното българско домостроителство в Велико-Търновско и заместването му с друго, съвсем разнообразно, такова, от което се срещат на стотини в всяко едно заселено място.

Че нашите доморасли архитекти и майстори-зидари са въобще хора, наклонени към самоусъвършенствувание, предприемчиви и трудолюбиви, тога го констатира учредената не отдавна при министерството на Народното Просвещение индустриална коммиссия, задачата на която бе да изучи съществующите в Княжеството ни занаяти и да предложи целесъобразни мерки за повдигането на тия от тях, що имат добро бъдеще. В излезналата през 1889 г. брошура под заглавие „Кратко изложение по земледелието и занаятите в България“, написано по събраните сведения от поменатата коммиссия, ето какво срещаме: „Един от най-бързите начини за повдигането занаятите без съмнение е този, когато на работника, който вече е доста вещ и приготвен в някое занятие, се покаже как може да се усъвършенствува и да приготовлява по-ценни продукти. Той за кратко време усвоява всичко и се усъвършенствува. Нагледен пример имаме с нашите дюлгери. Всекиму е познато, че преди десетина години къщите на София се градяха исключително от италианци. Нашите дюлгери бяха принудени да чиракуват при тях и да се учат. Не се минаха няколко години, и нашите дюлгери се научиха да секат и дялат камъне, да зидат къщи и да правят по стените им всевъзможни украшения от хорозан; научиха се да разбират от план, да го испълняват, да смятат количеството на необходимите тухли за направата на къща по дадения план. С една дума превзеха съвършенно занаята на Италианците и ги направиха невъзможни. По същия начин Италианците бяха заместени от нашите дюлгери и по шосетата. Тези два факта ни посочват вече пътя, по който тряба да се върви, за да се достигне час по-скоро към целта“. Горните мисли на неизвестния нам автор са на пълно приспособими и за майсторите-зидари в Велико-Търновско, гдето на-скоро, след освободителната война, тоже се разви широка строителна деятелност.

Като прегледахме в началото на 1894 год. общия план на първата българска изложба в Пловдив, заедно с поясненията към частите му, намерихме от лявата страна на главния вход място за българска селска къща с „чисто национална архитектура“, гдето да бъде изложена нашата ръчна, домашна индустрия. Четохме по-сетне в протоколите на управителната коммиссия, че грижата за изработването на проекта на българската къща вземал доброволно върху си инженер-архитекта Ненов, но когато на есента посетихме официално отворената вече изложба, за жалост, не намерихме никаква българска къща, нито на предвиденото й място в общия план, нито другаде. Както се научихме отпосле, поменатия инженер-архитект предоставил доста сполучлив проект, за който бил добре възнаграден, но управителната коммиссия, не известно по какви съображения, не го турила в испълнение. И тъй от нашето чисто народно домостроителство не фигурираше нищо в първата българска изложба в Пловдив /Уверяват, че павилиона на Татар-Пазарджисския окръг пречал от части на българската къща, та затова не била построена такава/. Каква противоположност между нея и миналогодишната изложба в Прага, гдето нашите еднокръвни братя представили цяло „Ческо село“, което красноречиво говорило за високото развитие на ческата селска архитектура.

В цялото ни Княжество първо място по хубост и здравина заема селското домостроителство в Велико-Търновско и от части в Родопите. Прегледайте всичките доста сполучливи типове от селски къщи на известния живописец Ив. Мърквичка (едни приложени към разни книги на „Министерския Сборник“, а други още не обнародвани), и ще видите, че къщята в Софийско (Осиково), Цари-бродско (Държина), Ломско (Вълчидръм), Берковско (Главановци, Бели-мел) и Ихтиманско стоят много по-долу от ония в Габровско (Жълтеш, Болата) и Родопите (Чепелари, Чаушево). Пишущий настоящите редове се очудва на грозното селско домостроителство около столицата, та и на много места по провинцията. В южните поля на Емине-даг, къде бреговете на Черно море, селските къщи са пак исключително еднакви, особено в Св. Влас и Емона; те имат само формата, но не и украшенията на каптонерка и са расположени все по една посока.

Желателно е щото, ако някой наш инженер или архитект се залови да изработи ръководство с планове и фасади за селското ни домостроителство, да му даде национален характер, като вземе за образец старото ни домостроителство в Велико-Търновско. Същото ний виждаме да са направили хората и другаде. В Руссия съществуват разни „Селско-хозайственная архитектура“ и „Селское строителное изкуство“, които са съставени все по подражание на старото русско домостроителство.

Къщи по чисто народен стил предполагаме да се намират още в Средня-Гора, Родопите, Котленско и някои пунктове, гдето населението се занимава с дюлгерство. Както говорихме и на друго място, никога не можем да се съгласим с мнението на Д-р К. Иричека, че домостроителството е принесено у нас – в България от Албанците. В списанието „Библиотека“ срещаме една статия под заглавие „Жилищата на селското население в вилаетите“ от В. Кънчева, при която има и тип от най-хубава селска къща в Костурско, Леринско, Капларско, Битолско, Демир-хисарско, Дебърско, Неврокопско, Разлог, Драмско и пр. Като сравним тоя тип с оня от Велико-Търновско, ний ще видим, че между тях няма никакво сходство. Понеже албанецът и македонецът са най-близки съседи и владеят, може да се каже, на равно строителното изкуство, то, няма съмнение, че и селските им къщи са еднакви в архитектурно отношение. Тъй като къщите, проектирани и изработени от тамошните майстори-зидари, в нищо не приличат на ония, проектирани и изработени от същите в северните поли на Стара-Планина, то възможно ли е да се предполага, че едните са усвоили строителното изкуство от другите? Впрочем, това доказателство не е достатъчно силно, щото да ни докара безспорно да приемем, че българинът в Мизия е научил домостроителството от живущия много далеч от него албанец зад Шар-Планина и Охридското езеро. По същия предмет остава да говорим по-обширно друг път.

Уверени сме, че най-късно след едно столетие в Велико-Търновско и на други места в Княжеството ни няма да остане ни диря от старото българско домостроителство. Няколкото десетки къщи по чисто народен стил, като изградени по-вечето от дървен материал, или ще се срутят до дъно, или пък ще дочакат коренни преправки. За да бъде една къща здрава, колкото и добре да е съградена, тя тряба да се подкрепя на всякои 5-10 години. Старите къщи в Арбанаси, като запустели, започнали са вече да се разсипват, а ония в Трявна, както казахме по-горе, губят полека-лека оригиналния си изглед. Намираме за уместно да споменем тука, че чудно красивия сукай с скъпи мисали и огърлици, който, може би, са носили старите български болярки и които носяха селенките в Велико-Търновско, от освободителната война насам е изоставен съвсем, никак не се вижда по тамшните сборове, лазарни и пазарни дни, и по настоящем е станал толкова рядкост, щото не може да се намери поне един пълен екземпляр за столичния музей. Благодарение на отличния наш народен живописец г. Ив. Димитров и г. Мърквичка, че уценили важността на сукая и нарисували от натура селенки, применени с такъв сукай, та картинната ни галерия може да се сдобие поне с снимък от сукай.

Няма съмнение, че както най-оригиналните неща от селската носия в Велико-Търновско вече не се срещат – тъй ще исчезнат там и всякакви типове от народното ни домостроителство. Тъй като старите къщи, за които говорихме по-горе, са рядкост, а представляват що-годе интерес в архитектурно и архиологическо отношение желателно е да се снемат планове, фасади и детайли от тях. Същото тряба да се направи и с всички други сгради в страната ни, останали от времето на второто Българско старо царство, каквито са напр. църквата Св. Пантелеймон в Бояна, църквата Успение Прясвятие Богородици в Драгалевски мънастир, църквата Св. Иван Богослов в Погановския мънастир, митрополията в Велико-Търново, бивша резиденция на българските патриарси, и всичките други исторически църкви там. В последната (III) книжка на „Светлина“ известните архиолози братя Шкорпил ни дават планове на църквата Св. 40 мъченици. Но не само такова, а и фотографически снимъци са необходими за всичките архитектурни паметници в Княжеството, като ония, които поменатите учени направиха за Византийските църкви в Месемврия. В съседната нам държава Сърбия, гдето се намират по-вече стари сгради, много отдавна е била уценена важността им. По инициативата на ученото дружество, което издава и „Гласник“, още през 1871-1872 г. двама архитекти снели плановете на всички стари църкви и мънастири, като ги и придружили с подробно описание.

Върху значението на старото българско домостроителство и на всички въобще паметници по него обръщаме вниманието най-първо на почитаемото министерство на Народното Просвещение и после на г. г. членовете на „Българското Инжинерно-архитектурно дружество“, а тъй също и на „Дружеството за поддържание искуството в България“.

 

София, 1 май 1896 г.

Дабко Уста-Генчов

 

* Статията е публикувана в „Периодическо списание на българското книжовно дружество“, 1896 г., год. 10, кн. 54

Балкански къщи
худ. Иван Мърквичка

Търговската чаршия в София
Източник: photoarchives.archives.bg

Къщата на Осман Нури паша в София,
в който до 1887 г. се помещава Първа девическа гимназия
Източник: photoarchives.archives.bg

Изглед от Цариброд
Източник: www.mni.bg

Изгледи от Лом, пожарната кула и железния мост край града,
6 юли 1908 г.
Източник: photoarchives.archives.bg

Вазовата къща-музей в Берковица, архивна фотография

Изглед от Ихтиман,1914 г.
Източник: photoarchives.archives.bg

Възрожденски къщи в Копривщица
Източник: photoarchives.archives.bg

Стари къщи в Котел
Снимка: Виолета Стойкова, фейсбук група "Котелъ"

Изглед от Пловдив, 1892 г.
Източник: photoarchives.archives.bg

Пангаловата къща в Смолян, построена през 1860 г.
Източник: patrioti.net

Къщата на родопския книжовник и
етнограф Стою Шишков в Чепеларе, 1900 г.
Източник: photoarchives.archives.bg

Изглед от село Лещен
фотограф: Симеон Донов

Изглед от Разлог
Източник: www.retro-bulgaria.com

Снимка на с. Черешница, Костурско, с изглед към Вич планина
Източник: photoarchives.archives.bg

Изглед от Лерин
Източник: www.mni.bg

Изглед от Битоля, нач. на 20-ти век
Източник: www.lostbulgaria.com

Изглед от Демирхисар
Източник: www.skyscrapercity.com

Къщата на Димитраки х. Тошев,
строена ок. 1725 г. от майстори от Дебър
Източник: photoarchives.archives.bg

Изглед от изворите в град Драма, 1916 г.
Източник: photoarchives.archives.bg

"Тревненка"
Худ. Иван Димитров
Източник: ИЕФЕМ на БАН,
дигитален архив Британска библиотека

Фотокопие на известната картина
на Иван Мърквичка –
"Жена със сокай от Боженци".
Пълен комплект на сокай се пази днес само
в Даскаловата къща в Трявна.
Източник: ИЕФЕМ на БАН,
дигитален архив Британска библиотека

Боянската църква
Източник: www.stara-sofia.com

Драгалевският манастир
Архивна фотография

Погановския манастир, 30-те-40-те години на 20 в.
Източник: photoarchives.archives.bg

Проектът на Патриаршеския комплекс на хълма Царевец,
дело на арх. Боян Кузупов
Източник: www.regnews.net