Тема с продължение. В отчуждения имот на протойерей Георги Пеев, отваря врати втората градска баня в Трявна

Наскоро публикувах интересни сведения за първата обществена баня в Трявна след Освобождението. Вероятно тя се е намирала на същото място, където години по-късно, е построена сградата на бившата градска баня /1958 г./, в която днес се намира Музея за азиатско и африканско изкуство, и била собственост на Тодорица поп Николова /поп Койчева/. Благодарение на г-жа Кремена Станева – дългогодишен учител и зам. директор на Славейковото училище, разбрах за съществуването на още една обществена баня след 9 септември 1944 г. Сърдечно благодаря на д-р Неда Младенова, г-жа Ирина Каменкина – дългогодишен учител в Славейковото училище, на журналистката Добринка Петкова и на г-н Емил Николов, които допълниха с още сведения и факти темата.

Оказва се, че преди построяването на градската баня през 1958 г., за която вече стана дума, в къщата на протойерей Георги Пеев – свещенослужител в църквата „Св. Архангел Михаил“, намираща се на ул. „Хан Аспарух“ №3, в близост до днешната Спортна площадка /на ул. „Симеон Цонев“/, е функционирала обществена баня. По сведения на д-р Н. Младенова, която е родена в тази къща, и на г-жа И. Каменкина, понастоящем собственик на имота, въпросната баня се е помещавала в отделна постройка в двора на т.н. „Попска къща“. Водата се загрявала в казан, който се „палел отвън“ и по тръби е „отвеждана“ в банята. В помещението за къпане, имало кран за топла и студена вода, три малки каменни корита, а между тях и пейка, под която минавали тръбите и я затопляли, както и тасчета за поливане. Една голяма стая до банята, била отредена за съблекалня. Вероятно, въпросната градска баня била „открита“ след 1948 г. и функционирала до откриването на новата през 1958 г. На тази мисъл навежда факта, че тя била стопанисвана от общинското стопанско предприятие „Жилищен фонд“ към тогавашния Градски общински народен съвет - Трявна. Въпросното предприятие било създадено по разпоредбите на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.), обнародван в „Държавен вестник“, бр. 87 от 15 април 1948 г.

Под № 77 в списъка на лицата, 84 на брой, засегнати от въпросния закон, който се съхранява в архивите на Комисията по чл. 11 от закона към Тревненска община, фигурира и името на Протойерей Георги Пеев. А неговият имот, в който била „открита“ градската баня, е сред отчуждените по Закона…

Любопитни сведения за съществуването на „частни бани“, които освен от членовете на семейството, се ползвали и от близки и комшии, научихме от някои коментари към предходната публикация. Така например, по сведения на г-жа Лидия Койчева, в двора на къщата на майстора – тухлар Стефан Койчев, която се намира в началото на Качавунската махала, също имало малка постройка, строена през 30-те години на миналия век, която разполагала с баня, която ползвали не само собствениците, но и комшии от махалата. Тя е запазена и до днес, но с друго предназначение.

По думите на г-жа Иванка Балабанова, в края на Старинната улица, в „старата къща“ на свекърва й, имало „турска баня“, която палели веднъж седмично и също се ползвала от комшиите.

За още една частна баня в къщата на бай Танко Тахов, която се намирала на ул. „Асеневци“ 17 в Трявна, ни разказа г-н Емил Николов, която също се ползвала и от съседите. 

Сърдечно благодаря на всички будни тревненци, които ни споделиха интересни спомени и факти по темата, която вероятно може да бъде допълнена с още детайли и подробности…

 

 

Подготви

Галина Иванова