Предания от Плачковско, пазят спомена за еничари и хайдути

Интересно предание от мрачните години на робството достига до наши дни чрез спомените на Петко Дамянов от Малки Плачковци, които помни от разказите на баща си Дамян Иванов *. По думите му, на горния край на Малки Плачковци, до чучура, личали следи от самотна къща и харман. На това място, около 1855 г., дошли от Търновско Иван и Елена и се заселили заедно с осиновените си две момчета, останали сираци. Те били деца на брат му Дамян, убит от турците, заедно със съпругата му. Вероятно ужасната трагедия предопределила избора на Иван, който станал хайдутин, свързал се с Рада Барашка, поп Мартин и Бойчо войвода, които с четниците си обикаляли района на „Белите извори“, Мъхнатите скали и Хайдушкия кладенец. Прочутите войводи Вълчан и поп Мартин, водели хайдушки чети по цялата Стара планина и Средна гора. Те били в течение на тайните комитетски дела. На Иван възлагали да наказва злодеите из целия балкан. В потвърждение на този факт бил и открития в зидовете на отдавна рухналата му къща ханджар /кинжал/. Той се прославил с подвизите си и турската власт от Търновско и Казанлъшко, започнала да го издирва. В комина на къщата си, високо до верижното дърво, Иван си направил скривалище, където многократно се укривал от турците, изпращани от конака в Трявна да го дирят. Един ден обаче, турците хванали съпругата му и децата, завързали ги за седлата на конете и ги влачили през Късовци по посока на Мъхченица, удряли ги и все питали: „Къде се крие баща ви?“. До голямата самотна скала на средния рид на вр. Мъхченица, майка им Елена решила да се хвърли, заедно с децата си в пропастта. Един турчин я видял, предусетил намеренията й, съсякъл въжето, хванал децата за косите, завлякъл ги до скалата и вдигнал ножа си да ги убие. В този миг, майка им, извикала: „Стойте!“...

На същия ден, при поредното завръщане у дома, баща им Иван чул необичаен шум. Погледнал през малкото прозорче, видял окървавените си близки и веднага се нахвърлил срещу турците. Успял да ги освободи. Но самият той, ранен и окървавен, бил овързан с въжета и закаран в конака в Трявна. Отказал да говори и бил закаран с подсилена охрана в Диарбекир, където след мъчения, бил обесен полумъртъв. Ужасена, съпругата му научила, че турците се канели да вземат децата й за еничари. Спасила ги юначната Рада Барашка, която през една есенна нощ тайно отвела майката и децата при свои верни хора в Казанлък…

За съжаление, други момчета от Плачковско, не успели да избегнат ужасната си участ и били отнети от родителите им, за да бъдат обучени за еничари. Преди време ви разказах една такава история, по спомени на Деньо Добрев, затова сега няма да я препредавам отново. /“Спомени и предания за възникването на Плачковци“ /26 януари 2023 г. – „Тревненски будил“ по статията „Векове на отстояване на българския дух“, в. „Тревненски зов“, бр. 46/18 ноември 1986 г./.

Открих сведения за още две момчета, които били „взети“ за еничари, едното от които, било родом от Г. Плачковци, а другото остава в историята с името Ангел Войвода. Сведения за него откриваме освен в записките на Катя Николова – дългогодишен уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна и на краеведа от Нейковци – Георги Петков. Според записаното от К. Николова, неизвестният момък от Г. Плачковци и Ангел Манкин /от рода на опълченеца Митю Дамянов Дончев, загинал заедно с брат си Цаню Дамянов Дончев в боевете на Шипка/, заедно с Рада Барашка се завърнали от Македония, „където бил разбит еничарския корпус, а след това и двамата станали хайдути при Вълчан войвода“.

За Ангел Донев от Нейковци, брат на Дамян Донев и чичо на опълченеца Цаню Дамянов Донев, пише в записките си краеведа Г. Петков по сведения на дядо Ганчо Христов от Нейковци. Бъдещият войвода бил кръстен на чичо си Ангел, изселен след Освобождението. Баща му се казвал Доню и бил прочут майстор дюлгерин, който градил къщи, мостове, джамии. Водил тайфи дюлгери по Одрин и Истанбул. Веднъж, когато се прибирали от гурбет, заедно с други майстори от Тревненско, били издебнати и завардени от кърджалии и „избити до крак“. Това научил Ангел за татко си, тъй като като момче бил взет за еничар. Викали му „Анга“. Дълго обикалял поробените земи Ангата, нагледал се на турските зверства и не забравил род и родина. По време на едно голямо сражение в Албания, заедно с един свой приятел, успели да избягат и с конете се завърнали „откъм Тракия“. Ангел повел своя дружина и започнал да хайдутува из „нашия край“ и Конарското. Ангел войвода, имал „много лоши кучета“, които не допускали никого да прекрачи прага й, не приемали и храна от чужд човек. Много пъти турците, опитвали да ги отровят, но безуспешно. Дядо Ганчо бил чувал как и къде бил убит Ангел войвода, но поради напредналата си възраст, не успял да си спомни мястото.

 

Подготви

Галина Иванова

 

* По сведения от записките на Катя Николова – дългогодишен уредник в СМРЗИ - Трявна