Старо българското домостроителство във Велико-Търновско. Част I

За предмет на настоящата статия не са ни послужили някои сгради в най-последната стара столица на Българското царство, построени преди падането му под турците, а други такива по-нови, които много привличат на първите. Тамошните стари църкви Св. Димитрий, Св. 40 мъченици, Св. Апостол Петър и Павел, Св. Параскева, Св. Георгий, Успение Пресвятия Богородици и др. имат византийски стил, и като такива, от тях нека черпи материал археологът и архитектът – хора, които са в състояние на пълно да ги разберат. Построената преди 6-7 столетия Митрополия, бивша резиденция на Българските патриарси, за да бъде сгодна за живеене на митрополита и в настояще време, поправена е, може би, десет пъти до сега. На нея са останали непокътнати само едни външни стени, подземия и дръви по конструкцията на покрива; всичко друго из вътре личи доста добре, че не е старо, а поправено в различни послешни времена. В такъв случай тая историческа сграда може да ни даде само едно повърхностно понятие за старото българско домостроителство. Но, преди да започнем да говорим за последното, необходимо е да направим тука описание на една стара къща, която е по чисто български стил. Всяка къща в Велико-Търновско, построена преди половина столетие, има следующите отличителни белези: широка стряха, с подпори, прозорци с капаци и дървени или железни мрежи, надсочен чардак и корнизи, изрязани от дърво. Конструкцията на покрива, греди, тавани, подове, врати, дулапи – всичко е от дъб, бук, бряст, габър и др. В такава къща няма нито една клечка чам, защото последния нито се ражда татък, нито се е продавал тогава от другаде. Употреблението на чам в домостроителството в Велико-Търновско води началото си от 60-70 години насам, и той се доставя там не от нашенско (Татар-Пазарджиски окръг), а от Австрия и Ромъния през Галац. Ключалки, гвоздеи, мандала, куки – всичко металическо отвън и отвътре е изработено от местен ковач и златар. Едничкото чуждо произведение в материала на старата къща в Велико-Търновско са само стъклата на прозорците й. Тъй като нямаме възможност да придружим бележките си с фотографически снимки от такава къща по чисто български стил, за да си я представят читателите по-ясно, нека ни бъде позволено да приведем тука описанието, което й прави покойният наш етнограф Цани Гинчев. В разсказа си из стария ни народен живот под заглавие „Ганчо Косерката“, поместен в „Труд“, многоуважаемия автор, като говори за Рашид-бея, „родом търновченин, потомец от истурчените при падането на България, български боляри, а може би и княз“, ето как описва неговите сараи в подчиненото му тогава село Гиран, край Янтра, не далеч от Лясковец: „Рашид-бей имаше два сарая, едина беше стар, по старата Търновска архитектура, с дълги стрехи, с малки железни прозорци, с граничеви дъски вътре послан, с голям тропозан на дъбови балякини стълбове, с лавици на около и с широка наклонена дъбова стълба, с коркулуци от двете страни и долу с гауши. Той беше останал от дедите му, и почернелите дъбови стълбове и греди, както и дебелите черни, обковани с пуллни гвоздеи, врати, с големи мандала и заключи, и железните, с ябалки преки на прозорците, го показваха, че е останал още от българските времена, от предките на Рашид-беьова сой – от българските князе, които са приели Ислима, да завардят славата, властта и богатството си, заедно с подчинените отроци – селени“. За другия сарай Гинчев пише, че бил по „Цари-градско-багдатска архитектура“, съвсем различна от нашата, българска. Да ли съществуват и сега тия стари сараи на Рашид-бея в Гиран – това ний не можахме да узнаем. Но подобни на тях се намират и по други някои села, не далеч от Велико-Търново.

На растояние 4-5 километра от В.-Търново към североисточна страна е расположено по каменистото Арбанашко бърдо селото Арбанаси (по турски Араут-кьой, а по гръцки Арванитохори), за което сведения от 17 столетие говорят, че жителите му происхождали от епархията Погонияни в Епир, и се занимавали в старо време с търгови по Мала Азия, Унгария, Полша и Руссия. Те били извънредно богати, владеяли грамадни мушии в Ромъния, гдето лете прекарвали от Велик-ден до Димитров-ден, обличали се в премени потънали в злато, сребро и коприна, особено женския пол, отличавали се по стройното си телосложение и по хубавите черти на лицето си, поверявали въспитанието на чедата си на гръцки учители, обичали да се прекорват сами гърци, макар и да не владеяли добре гръцки език. Велико-Търновския владика имал тогава в Арбанаси своята лична резиденция, също и своята митрополия. Според народните предания, там прекарвали лятото болярските семейства от близката стара българска столица. Като навлезите в селото, пред вас се откриват не равни улици, послани с хубав калдаръм, и ред грамадни къщи по чисто български стил, изградени по-вечето от камък, с керемидени покриви, високи комини, големи стрехи, яки прозорци и открити коридори. Едни от тях са здрави и обитаеми, а пък други са пусти и вече полусрутени. Като доста богати хора, старите арбанасчени си построили в отколешни времена големи и красиви къщи, архитектите на които са, няма съмнение, от околностите на близките градове Елена, Дряново, Трявна и Габрово, гдето главния поминък на населението е дюлгерство. След едно грижливо преглеждане, всякой може да забележи сходство в стила на митрополията в Велико-Търново и на тия къщи в Арбанаси. През обиколката ни в него домакините на някои от по-първите къщи отсъствуваха, та нямахме възможност да ги разгледаме отвътре. Дървения им материал е по-вечето дъбов, буков и брястов, без никакъв примес от чам. Ключалки, мандала, гвоздеи – всичко металическо в тях е изработено по стара местна система. През 1798 г. цветущото тогава село било нападнато и ограбено от върлуващите тогава кърджалии, след което всички по-богати хора са се изселили в Свищовско и по мушиите си в Ромъния.  И сега в Арбанаси ще ви посочат къщата на знатните семейства Гика, Кантакузин и Бранковени, някои от членовете на които са политически дейци в горепоменатата съседна държава. Дворовете на къщята са заградени отпред с високи дувари и в тях се влиза през големи порти, здраво изработени. Понеже Арбанашкото бърдо е каменисто, то по него не могат да се копаят кладенци, та вместо такива, като никъде другаде в Княжеството ни, старите жители са построили дълбоки систерни, от които по-вечето са сега праздни. Някой от по-големите къщи в селото, като необитаеми, започнали са вече да се срутяват, а пък в други живеят или бедни коренни арбанасчени, или преселници от околните градове. Гръцкия говор е вече тука на исчезвание и обикновения е вече български. И тъй от някогашното цветущо и шумно Арбанаси днес имаме едно запустяло и тихо село. Едничките прелестни места по настоящем тука са двата му мънастиря, Св. Богородица и Св. Никола (единият мъжки, а другия девически), гдето посетителят намира и добър прием, и пресен въздух, и чудни панорами наоколо.

Пътували сме и по други градове в Велико-Търновско, но преди да започнем да изучаваме тамошното домостроителство, та не можем да си спомним, где именно сме виждали още типове от него като в споменатите. Хубави къщи се намират в Лясковец, чието население, поради ходяне на печалба в странство, е доста богато.

Стари къщи по чисто български стил съществуват за сега най-много в Трявна, и се намират или на вътре в дворовете, или пък на второстепенните улици. Те са изработени на долния кат от камъне, а на горния кат от дръви, и са измазани вред с глина и вар. Те имат на около, подобно на ония в Арбанаси – високи дувари, обраснали с бръшлян, и големи порти, обикновено с едри гвоздеи. Дебелите греди, смокове и диреци в зимниците им и искустно издяланите дуврами в стаите им произвеждат чудно впечатление. Тия къща са останали от някои стари първенци, които са стрували и добрини на раята, и са я скубяли по някога. Така на пример, започвал ли е в старо време влиятелния чорбаджия да си строи къща: той е прибягвал към помощта на селското население, като го е принуждавал да му подарява материал и да му работи миджия. Освен това, около Трявна е имало тогава хубави гори, та дръвите са били в изобилие. При такавато сгода, няма съмнение, човек с малко пари е можал да въздигне голяма къща. Сега ний знаем там такива, запазени с чисто български стил, само 4-5. По-голямата част са преправени – или твърде малко или коренно, та вече представляват нещо съвсем друго. Старите къщи в Трявна са много по-хубави от ония в Арбанаси, и се отличават от тях по покрива си, който е от едри гранитни плочи.

Преди 6-7 години с събиране сведения по народната ни архитектура и скулптура, бе се заел англичанинът Д-р Граенц (ако се не лъжем, професор в Роберт-Колеж или в друго американско учебно заведение), който за тая цел дохажда в Трявна, гдето посети всички църкви и по-хубави стари къщи; но дали той е обнародвал до сега своите издирвания, това не можахме да се научим.

Макар и населението в околността на съседните до Велико-Търново градове Дряново и Габрово да се занимава по-вечето с дюлгерство, там не се намират красиви къщи по чисто български стил. Известно ни е, че до преди Освободителната война, гдето пътищата са работяли много, гдето е преминавала турска войска, там по-заможните българи не са смятали да си строят големи и хубави къщи… Турците се располагали с нашите сънародници, както са щяли – и не само с личността им, но и с имуществата им. „Всичко турско“, пише приснопаметния П. Р. Славейков, „се е сматряло, като тяхна собственост, и клетий българин не му е останало нищо друго, освен да повтаря затаено тъжната песен, създадена от безотрадно тежките обстоятелства:

Не сади лозе голямо,

Не гради къща висока,

Не води жена гиздава,

Не храни чеда хубави,

Да ти е мирна главата,

Да си не найдеш белята.

Дядо Семо от Габрово ни е расправял, че когато в старо време един българин започнал да си строи голяма къща в градината си над града, у турците се породило съмнение, да не би тая къща да послужи за крепост…, та го дали под съд, и го накарали да я напусне… През години-си като работили майстори от Тревненско куполата на една църква в Вратца, турците възнегодували страшно, и даже стреляли върху тях, защото от там се виждало хубаво в дворовете им… Ето коя е причината, гдето до преди освобождението ни, българите не са смеяли да строят великолепни здания.

 

 

(Следва)

 

София, 1 май 1896 г.

Дабко Уста-Генчов

 

* Статията е публикувана в „Периодическо списание на българското книжовно дружество“, 1896 г., год. 10, кн. 54

Църквата "Св. Георги" във Велико Търново
Източник: photoarchives.archives.bg

Църквата "Св. 40 мъченици"
Източник: https://starotarnovo.blogspot.com/

Съборената църква "Св. Параскева-Петка Търновска"
Източник: https://starotarnovo.blogspot.com/

Църквата "Св. Св. Петър и Павел" във Велико Търново
Източник: terrabyzantica.blogspot.com

Църквата „Св. Димитър”. Фотография
преди земетресението през 1913 г.
Източник: https://starotarnovo.blogspot.com/

Къщите на доктор Иван Стойков и съдия Никола Икономов,
строени през 1896 и 1897 г. от майстор Стоян Герганов
по негови архитектурни планове.
Днес на тяхно място се издига сградата на
общината във Велико Търново
Източник: photoarchives.archives.bg

Консулските къщи във В. Търново
Източник: www.regnews.net

Къщата на Кокона Анастасия във В. Търново
Източник: www.regnews.net

Сарафидевата къща във Велико Търново
Източник: www.regnews.net

Къщата с маймунката във Велико Търново,
построена от майстор Колю Фичето
Източник: photoarchives.archives.bg

Сарафкината къща на ул. "Гурко" във Велико Търново
Източник: photoarchives.archives.bg

Изглед от Велико Търново
Източник: photoarchives.archives.bg

Снимка на хана на Хаджи Николи във Велико Търново,
строен от Колю Фичето
Източник: photoarchives.archives.bg

Манастирът "Св. Богородица" в Арбанаси
Източник: photoarchives.archives.bg

Манастирът "Св. Никола" в Арбанаси
Източник: photoarchives.archives.bg

Каменната къща на семейство Русович в с. Арбанаси
Източник: photoarchives.archives.bg

Констанцалиевата къща в с. Арбанаси
Източник: photoarchives.archives.bg

Къщата на Бранковени в с. Арбанаси,
използвана и за лятна колония на дружество "Здравец", Велико Търново.
Източник: photoarchives.archives.bg

Къщата на баба Кали в Арбанаси е образец за
типичната арбанашка архитектура от 18 в.,
реставрирана в средата на 70-те г. на миналия век
Източник: photoarchives.archives.bg

Изглед от Лясковец
Източник: www.lyaskovets.bg

Попангеловата къща в Трявна най-вероятно е строена преди 1798 г.,
най-старата запазена къща в града
Източник: "На разходка из Възрожденска Трявна" /2018 г./,
Ирина Димитрова

Ангелкънчевата къща в Трявна, строена около 1805 г.
Източник: ИЕФЕМ - БАН, дигитална колекция Британска библиотека

Даскаловата къща в Трявна, строена 1804-1808 г.
Източник: ИЕФЕМ - БАН, дигитална колекция Британска библиотека

Къщата на дядо Добри в Трявна, строена през 1834 г.
Източник: "На разходка из Възрожденска Трявна" /2018 г./,
Ирина Димитрова

Райковата къща в Трявна, строена през 1846 г.
Източник: ИЕФЕМ - БАН, дигитална колекция Британска библиотека

Старата част от ансамбъл Ангел Кънчев в близост
до къщата-музей Ангел Кънчев
Източник: ИЕФЕМ - БАН, дигитална колекция Британска библиотека

Казасовата къща в Трявна, строена през 1854 г.
Източник: ИЕФЕМ - БАН, дигитална колекция Британска библиотека

Старо Габрово, изглед към река Янтра от Баев мост, 1900 г.
Източник: archives.bgphotoarchives

Снимка на Дечковата къща, в която се е помещавало
Габровското градско общинско управление до 1928 г.
Източник: photoarchives.archives.bg

Къщата на хаджи Беро (баща на индустриалеца Иван Хаджиберов)
в Габрово до църквата "Св. Троица", 1920 г.
Източник: photoarchives.archives.bg

Стара къща от Габрово, худ. Петър Морозов
Източник: archives.bgphotoarchives

Лафчиевата къща в Дряново, строена около 1840 г.
Източник: photoarchives.archives.bg

Къща на ул. "Главна" в Дряново, 1928 г.
Източник: photoarchives.archives.bg

Стара къща в Дряново, 1979 г.
Източник: photoarchives.archives.bg

Стари къщи на ул. "Радецки" в Дряново, 1946 г.
Източник: photoarchives.archives.bg

Тантановата къща в Дряново, 1961 г.
Източник: photoarchives.archives.bg