Тези дни започва поредното издание на традиционното, ежегодно зрелище - Тревненски панаир. Празничната програма на Общината е добра, но и днес думата ми е за съпътстващата "атракция" с т.н. сергии. Няма да се уморя да споменавам нещичко по темата с ясното съзнание, че очевидно няма да се намерят местни управници, които да ревизират неговата визия в унисон с духа на Трявна, с който толкова се гордеем и то не без основание. Само, че този Дух, с днешна дата, е по-скоро рекламно клише и тук-таме нещо повече. Уви, времената са такива, нравите също, пък и щенията на тревненци. Въпреки това е жалко и смутно да поддържаме традицията и в това отношение. Да привикваме, да не ни пука, да се носим по течението на неизбежното повседневие, което обема всичките ни възприятия и чертае взори, не за висини, а за още по-тъмни бъднини.
И не, не съм против това градът ни да си има свой празник! Но нека той да му е по мярка. Мярката, която преди стотици години са ни задали нашите предци. Всеизвестен факт е, че занаятите са прославили Трявна. Те са разнесли славата й и извън пределите на България. Те са нещото, което пълни града ни с туристи и го въздига и днес. И как, в този ред на мисли, панаирджийските сергии кореспондират с всичко това?! Как увеселителните атракции за малки, ситуирани в парка с паметника и паметните плочи на именитите ни дюлгери, се вписват в тази иначе широко рекламирана възрожденска визия на Трявна?! Как панаирджийските сергии, резонират с духа и визията на НГПИ "Тревненска школа", наследник на прочутата ни Тревненска художествена школа /за сведение на незапознатите по темата - сградата на националната ни гимназия по изкуствата се намира в самото "сърце" на панаира/?!
Мога още дълго да продължа с риторичните въпроси, но мисля, че и тези са твърде широко поле за размисъл за настоящите ни и бъдещи управници. И дано доживея деня, в който Трявна ще има достоен празник. Такъв, какъвто й подобава. Не веднъж сме го коментирали, но и до момента всичко си остава на "казана дума". Дума, която в миналото е тежала повече от всякакви подписи и документи. А днес не чини нищо...
Знам, че единомислието в тази посока е почти невъзможно, но усилията си заслужават. Въпреки "мантрите", че видите ли трябвало да има за всеки вкус по нещо. Не мога да се съглася с тази логика на мислене, макар и да знам, че днешните тревненци, по манталитет и достояния, с много малки изключения, са далеч - далеч от своите именити предшественици. А не мога да се съглася, защото да живееш в Трявна, е привилегия! Да я носиш в сърцето си - задължава! Точно заради това е важно не само да сахраним атмосферата и духа й, но и да развиваме и надграждаме постигнатото с МИСЪЛ и СЪРЦЕ за Трявна и Тревненското! И всякакви компромиси и безхаберие в тази посока са пагубни, не само за днес, но и за утре...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.