None

вторник, 30 май 2023 г.

Жените със сокай на Мърквичка /допълнена/

В книгата си „България“, която излиза от печат през 1915 г. в Лондон, сър Франк Джеймс Фокс (1874– 1960), роден в Австралия журналист, войник, писател и активист, живял във Великобритания от 1909 г., разглежда подробно историята на България от нейното създаване, византийския период, годините на възход, падането под турско робство, Освобождението, войните от 1912-1913г., по време на Първата световна война и др. Изданието е на английски език и е богато илюстрирано от двама художници - Иван Мърквичка и Ноел Покок. Сред илюстрациите откриваме и картината на Мърквичка, озаглавена „Старинна носия на балканджийските жени в Габровско“. До момента не бях виждала тази негова творба. Познато ми беше единствено широко тиражираното фотокопие на картината му „Жена със сокай от Боженци“. Всъщност, Мърквичка рисува два портрета на жена със сокай от Боженци, пише Илия Пехливанов. И двата, доколкото виждам и от книгата на Ф. Фокс, са изобразени в профил. Любопитен факт, по думите на г-н Пехливанов е, че съпругът на младата жена от познатия ни портрет, не давал „моделът” да е обърнат с лице към художника и затова Мърквичка я изобразил в профил. За съжаление оригиналът на тази картина изгаря по време на американските бомбардировки над столицата през 1944 г. Нейно цветно копие е публикувано в книгата на Петър Цончев - „Културното минало на Габрово”. Каква е съдбата на картината от книгата на Франк Фокс, не ми е известно. А картината е интересна и поради факта, че сокаят краси главата на доста възрастна жена. В изследването си за традиционния тревненски женски накит за глава – сокай, който се отнася към Габровския тип сокай, Даниела Тодорова – Дабкова от Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, пояснява, че той „красял главите на омъжените жени и се поставял на главата на булката в понеделника след сватбата“. Сокаят се носел от омъжената жена до задомяването на първия син, когато се давал на снахата. Ако жената имала само момичета или била бездетна, можела да си носи сокая до дълбока старост. Но според Петър Цончев, цитиран от г-жа Дабкова, „по-старите жени, народили по няколко деца, са преставали да носят сокая, както и да се кичат с цветя.” Покривали главата си с кърпа, която забадали с игла, наричана „бод”.

Любопитен факт е, че пълен комплект на Тревненски сокай /който се отнася към Габровския тип сокай/ днес се пази само в Даскаловата къща в Трявна.

***

Съвсем случайно, понеже ме заинтригува съдбата на картината на възрастната жена със сокай, се разрових в интернет и открих още две картини, идентифицирани като творби на Иван Мърквичка. Публикувам ги тук, макар че едната, от аукционната къща "Сотбис", не ми изглежда твърде негова работа.
И все пак... интересно!

 

 

Подготви

Галина Иванова



Фотокопието на познатата картина на
Иван Мърквичка - "Жена със сокай от Боженци",
унищожено по време на американските бомбардировки
над столицата през 1944 г.



"Старинна носия на балканджийските
жени в Габровско"
на Иван Мърквичка
от книгата на Франк Фокс",
издадена в Лондон през 1915 г.




"Майка с дете", худ. Иван Мърквичка, ок. 1888 г.
Снимка: Аукционна къща "Сотбис", Лондон



"Българка", худ. Иван Мърквичка, 1901 г.
Снимка: Arthouse Hejtmánek

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

Един документ против Раковски (По случай откриването на паметника му в Котел)

В средата на миналото столетие панелизмът бил хвърлил дълбоки корени в Търново. Без преувеличение може да се каже, че тук елинската писменос...