Занаятчийството в България * Част II

 Паралелно с грижите за възпитанието и образованието на малолетните занаятчии – чираците, полагат се грижи и за даване възможност на възрастните занаятчии – майстори и калфи да следят развитието на техниката и модата в занаятите, за да могат да се модернизират и да вървят в съгласие с съвременните изисквания на консуматорите. За тая цел се създадоха подвижните курсове за майсторите и калфите, субсидирани от страна на държавата и другите обществени структури.

За да може пък да се даде възможност на занаятчиите да се запознаят още по-добре в своята специалност с въпроси от технически и художествен характер и да се усъвършенстват в занаятите си, отпущат им се стипендии и помощи за следване в странство.

Също така, за да се илюстрира по-добре подобрението на техниката в нашите занаяти, да се създаде подтик за съревнование между занаятите, устройват се постоянни и временни изложби от работите при професионалните училища и курсове. […]

По такъв начин мерките, насочени за удовлетворение техническите нужди на занаятчиите, трябва да бъдат съпровождани в повечето случаи с мерки, които имат за цел да повлияят на икономическата страна на занаятчийското производство. В тази област на първо място, като най-важно средство, може да слуги организирането на ефтин и достъпен за занаятчиите кредит. […]

Като най-рационално средство за даване възможност на занаятчиите да получат ефтин и достъпен кредит, се явяват популярните банки, организирани на началата на самопомощта. Днес в България има към 170 популярни банки, в състава на които влизат около една трета занаятчии; които са получили чрез тях към края на миналата 1928 г. около 500 милиона лева, общият раздаден кредит от популярните банки е бил около един милиард и 500 милиона лева.

Като ценен принос в тая област се явява създадената от занаятчиите през 1922 г. „Занаятчийска професионална кооперативна банка“ в гр. София за доставки и кредит, която вече успя да се издигне до един голям банков институт за задоволяване с средства преимуществено широката маса занаятчии и професионалисти. Тая банка днес разполага кръгло с 16 милиона лева свои средства капитали и фондове – обединява 2500 души занаятчии, между които е пласирала кръгло 50 милиона лева. […]

За още по-ефикасно подпомагане на занаятчиите, за да имат възможност те да си доставят сурови материали и инструменти, за подобрение условията за продажба на занаятчийските произведения и за освобождението на занаятчиите от зависимостта, в която те се намират от прекупците, се вземат мерки, които биха могли да направят занаятчиите повече самостоятелни и повече устойчиви в икономическата борба. Едни от тия мерки, съвместно с организацията на кредита на кооперативни начала, се явяват така наречените занаятчийски кооперации. Най-главните от тях се явяват кооперациите за обща доставка на сурови материали и полуфабрикати и продажбата им на отделни членове – занаятчии, после идат кооперациите за общо ползуване от машини за производство, кооперации за наемане общо помещение за продажба на произведените от членовете стоки и най-после – производителните кооперации за общо производство и продажба на стоки на обща сметка и риск. […]

Занаятчийските кооперации се насърдчават слабо по закона за организиране и подпомагане на занаятите и, за да могат техните произведения да се пласират по-добре в широкия кръг консуматори през 1924 г. се създаде от Съюза на Производителните Кооперации с съдействието на Бълг. Централна Кооперативна Банка, кооперативен пазар в София, с клонове в провинцията.

За да може пък цялата тая група от разни видове занаятчийски кооперации да получи силно развитие, през 1910 г. се създаде Българската Централна Кооперативна Банка. […]

В края на 1928 г. тя е разрешила на занаятчийските кооперации кръгло към 40 милиона лева, а на популярните банки разрешения кредит за същото време възлиза кръгло на един милиард и половина лева. […]

Също така за широка подкрепа на кооперативното дело в България, през 1924 г. се създаде Висшата Кооперативна Школа в гр. София, гдето се подготвят младежи за пропагандатори и организатори на кооперации между занаятчиите и земледелците.

Едновременно с тия усилия, които правят държавата, търговско-индустриалните камари и другите обществени институти, самите занаятчии полагат големи усилия, за да могат да се организират в сдружения и съюзи за защита на своите професионални искания. […]

Действително през м. октомврий 1919 г. няколко души занаятчии, подпомогнати от приятели (между които и пишущия тия редове) на тяхното съсловие, поставиха отново началото на своето организиране с възобновяването на своя бивш съюз на занаятчийските и професионални сдружавания в България, разстроен през време на войните. Чрез съюза си занаятчиите ще имат възможност най-добре да организират своите професионални сдружавания въз основа на политическия неутралитет и така да защитават своите икономически интереси. […]

Днес съюзът се явява една мощна стопанска организация, в която са обединени кръгло 700 сдружения с кръгло 43,500 члена. За пропагандиране на своите цели, съюзът издава в. „Занаятчийска дума“.

През 1926 година се основа в София „Съюза на строителните занаятчийски сдружения в България“, който има за цел да съдействува за преуспяване и усъвършенствуване на строителните занаяти, както и да развива дух на взаимност, съгласие и професионална етика между членовете си строители. Днес той брои 30 сдружения кръгло с 2000 члена. За пропаганда на своите идеи съюзът издава в. „Строител“.

Такова е днес, накратко казано, положението на занаятчийството в България след полувековното ни политическо съществуване. […]

Занаятчийското съсловие – майстори и калфи – се явява съединително звено между двата крайни полюси в нашия стопански живот – едрата индустрия и фабричното работничество – и съставляват, заедно с селяните, с работниците, с дребните търговци и с обществените служители на умствения труд, ония широки народни маси, на които се опира главно нашата държава и без които нашата държава не може да съществува. […]

 

Христо Ст. Хинков **

Из „Полувековна България /1878-1928/. Илюстрован юбилеен албум“, Редактор – издател Евгения Марс, 1929 г. * Статията се публикува с известни съкращения.

 

* Статията се публикува с известни съкращения.

 

** Роден на 10 септември 1879 г. във В. Търново. От 1898 г. следва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, междувременно сътрудничи на редица вестници и списания. През 1905–1906 г. Специализира стопански науки в Германия (1905 – 1906). В България работи в БТБ и в Министерството на търговията. Един от основателите на индустриално-занаятчийска кооперация “Прогрес” в Габрово (1910). През 1926 г. Христо Ст. Хинков е преподавател във Висшата кооперативна школа, а през учебната 1936/1937 г. - учител в занаятчийското училище към Софийската търговско-индустриална камара.

По-известни негови трудове са “Занаятчийството в България” (1926), “Стопански фактори за българското възраждане” (1947) и др.

 

*** Повече за занаятчийски кооперации в Трявна през първата половина на XX век, можете да прочетете в статията на Лидия Горанова /„Сборник „Народните занаяти. Минало, настояще и бъдеще“, т. 8, 2013 г./, която публикувахме в групата преди време

Курс по шивачество за дамско облекло, 1912 г.
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Снимка на ученички от Трявна на шивашки курс, 1921-1930 г.
Снимка: photoarchives.archives.bg

Курс по кроячество с изпит от
Варненската търговско-индустриална камара, 1931 г.
Снимка: СМРЗИ - Трявна

Майсторско свидетелство по Закона за организиране и подпомагане
на занаятите, издадено през август 1932 г. от
Варненската търговско-индустриална камара на Борис Павлов -
собственик на първата механотехническа работилница в Трявна

Сградата на Популярната банка в Трявна
Снимка: Никола Сърнев

Трети редовен конгрес на Съюза на служителите на
Популярните банки в България,
Трявна, 17-18 юни 1934 г.