Трагичната съдба на девическия манастир „Св. Благовещение“ в Габрово и тревненската „следа“ в летописа му

За девическия манастир „Св. Благовещение“ в Габрово, или „Калугерките“, както габровци го наричали навремето, доста е писано. Знайна е и неговата история, поне от онова, което е достигнало до нас, като документи, снимки, спомени. В днешната публикация ще се опитам да ви запозная с някои факти – познати и непознати, от неговата 123-годишна история, както и с тревненската „следа“ в летописа му, благодарение на книгата на краеведа Веселин Димитров - „Габровският девически манастир „Св. Благовещение“ /2018 г./ и сведения от ОДА – Габрово.

Основател на светата обител е архиепископ Йосиф Соколски, който основава и Соколския манастир /1833 г./ край Габрово. Началната дата на нейното „рождение“ е 29 април 1836 г., когато е сключен договора за продажбата на първото място, върху което по-късно били построени манастирските сгради. То се намирало на левия бряг на р. Янтра, край махала Горни грънчери /Чюмлек махлеси/, където по онова време имало само градини и бостани. Стопанин на въпросния имот от два дюлюма * и половина бил Пенчо Калпазанът, дядо на известния габровски индустриалец Иван Калпазанов. В този договор не става дума за продажба, а за „мянца“ /замяна на един имот с друг/. Всъщност, мястото на манастира било определено още с дарението от един дюлюм земя „край Янтра в Грънчарската махала“ от габровския чорбаджия Пецата хаджи Христов, син на видния търговец хаджи Христо Рачков. В съседство с въпросния имот бил и този на Пенчо Калпазанът. На 3 май 1836 г. Пецата хаджи Христов, Петър Родито и Петко Цонев отишли в Трявна и купили още една съседна градина от баба Руска хаджи Иванова. Именно на това място по-късно бил построен манастирският храм. Споменатите вече родолюбиви габровци и монахините, искали да изкупят и съседните места, но не разполагали с необходимите средства. Тогава Пецата х. Христов изготвил списък на габровските момичета, които искали да постъпят в бъдещия манастир и родителите им започнали да изкупуват съседните имоти.

Липсата на султански ферман не попречила на благочестивите намерения за построяването на манастира. И през 1837 г. вече била завършена първата сграда – едноетажна, паянтова, „направо на земята“. Както отбелязва В. Димитров, „стените й били от пръти, измазани с кал“. Състояла се от три помещения – лятна килия за молитви, която после била пригодена за килийно девическо училище, в което преподавала монахиня Варвара Севлиевка, килия с малко чардаче, служеща за трапезария и за живеене, и зимна килия за молитви. После до тях построили още три килии.

С активната помощ и съдействие на Пецата х. Христов, който „действал“ в Цариград чрез княз Стефан Богориди и с посредник зетят на Богориди – търговецът Петко Нотев, ферманът за Девическия манастир бил подписан от султан Махмуд II през август 1839 г.

От 1842 г. до към 1850 г. били построени и килиите от източния ред, също паянтови и едноетажни. Църквата „Св. Благовещение“ в манастирската обител била завършена през 1846 г., но за съжаление, не е запазено името на нейния майстор. Тя била изградена от камък, с размери 6 х 12 м., кръстокуполна, едноабсидна, с две странични конхи **. Покрита била с каменни плочи и имала един нисък сляп /без прозорци/ купол. Общата й височина била 5 метра. Първият й иконостас бил „много скромен“, от „обикновени дъски“. През 1850 г., със средства на Петър Георгиев Карауланов, букурещки търговец, родом от Габрово, към църквата била пристроена и дървена нартика /предверие/ с размери 6 х 3 м., с високи арковидни, остъклени прозорци. Тя била с един купол, подобен на този на църквата и със същата височина.

Любопитен факт е, че първата дарена икона за манастира – „Акатист Пресвятия Богородици“ /1836 г./, била дело на именития тревненски зограф Йоаникий Папа Витан. Иконата била дар от чорбаджи Пецата х. Христов.

Резбованият иконостас на храма бил изработен чак през 1862 г. от резбаря Антон Г. Станишев – Дебърлията от Калофер, родом от Крушево, Македония. Първите „царски икони“ за новия иконостас /1851 г./ – на Св. Богородица и Иисус Христос, дарени от габровските църкви, изписал прочутия иконописец Захарий Зограф. Останалите икони били дело на Георги Генюв Зографски, който по-късно станал свещеник и ефимерий на манастира.

Около 1865 г. храмът бил частично изографисан от Атнон Христов Кирчев /Варски/, родом от Лазаро поле /Галишник/, Македония.

През 1870 г. известният габровски търговец – кожар Тотю Антипов, дарил на манастира „едно парче земя“, наследено от баща му, което граничело с двора на светата обител. Благодетелят дал и средства за построяването на параклис-костница с „невисока камбанария“. Около нея по-късно се оформил и манастирският некропол, в който освен монахини, били погребвани и видни габровци и ктитори на манастира. Тотю Антипов дарил и камбаната за камбанарията. През 1927 г. тя се спукала и през 1931 г., излели от специален калаен бронз нова, по-голяма. Майсторът бил Благо Ив. Велеганов от Пловдив. Средствата дарили родолюбиви габровци. Днес въпросната камбана се намира на дървената камбанария в Соколския манастир. В началото на 30-те години на миналия век, по време на строителството на Девическия пансион, параклисът-костница и камбанарията били съборени и по проект на арх. Никола Гръблев, била построена нова костница с камбанария. Негов е и проектът на 80-метровата масивна ограда около манастира, която била построена по същото време. 

Девическият манастир имал и още една по-малка камбана, която наричали „звънец“, закачена пред входа на храма. Тя била дарена през 1872 г. от Н. Палаузов, който подарил на светата обител и три икони и църковни книги. През 1870 г., заедно със строежа на камбанарията, била построена и южната порта на манастира, а до нея неголяма къща и фурна, отдавани под наем от монахините. През същата година около манастирския двор бил изграден и висок каменен дувар. Извън него останали манастирските земи, засявани с различни земеделски култури. Продължил и строежа на нови килии за монахините, които непрекъснато се увеличавали през годините. През май 1897 г. Габрово било сполетяно от „страшно природно бедствие“. „Катастрофалното“ наводнение разрушило много къщи, взело човешки жертви, не пощадило и манастирските сгради. Затова още през есента на същата година бил издигнат висок каменен дувар откъм реката.

Чешмата в Девическия манастир, единственото оцеляло и до днес свидетелство за неговото съществуване, била съградена през 1864 г. по инициатива на влиятелния габровски чорбаджия Илия Видинлиев и сина му. За направата й били определени 70 минца ***. Чешмата е каменна, с типичната за габровските чешми призматична форма, с три чучура. На стените са изобразени плитки ниши, увенчани с двойни арки. Чешмата е украсена и с каменна пластика. Обработени били само три от страните й, вероятно поради липса на средства. През 1926 г. тя била свързана с градския водопровод. 

Храмът бил изографисан през 1944 г. от Атанас Велев от В. Търново.

По време на Руско-турската война /1877-1878/ две от стаите в манастира били превърнати в болнични стаи за ранените руски войници.

През 1925 г. манастирът предоставил къщата си до южния вход на християнското братство „Покров Богородичен“ за изграждането на старопиталище. То било първото в Габрово и официалното му откриване се състояло на 10 октомври 1925 г.  На следващата година, под давление на кмета Илия Кожухаров, който отдавна искал да премахне манастира и да превърне мястото в градска градина, както предвиждал регулационния план на града от 1908 г., за който ще стане дума по-нататък в публикацията, монахините и Великотърновската митрополия, се съгласили, макар и под натиск, и дарили един парцел, част от двора на манастира, за строежа на по-голяма и удобна сграда за старопиталище. Проектът е на арх. Никола Гръблев. Основният камък бил положен на 1 юли 1929 г. През август 1948 г. Старопиталището било одържавено. През 1960 г. т.н. Дом за стари хора бил преместен в с. Кряковците в национализирана фабрикантска къща. Крайно овехтялата сграда била съборена, а парцелът бил включен в новата градска градина, изградена на мястото на съборения през 1959 г. Девически манастир.

През 1936 г. в собствената си постройка, по инициатива на Търновския митрополит Софроний, в манастира бил открит детски дневен дом „Св. Климент“ за деца на габровски работници, а през 1936 г. - и девически пансион за 50 ученички. Девическият пансион е строен по проект на арх. Стефан Олеков, а за ръководител на строежа е назначен арх. Никола Гръблев. Тези две институции развивали своята дейност до края на 1943 г., когато сградите били реквизирани от тогавашната власт за военна болница. После, за кратко, сградата отново била превърната във военна болница, след това се стопанисвала от женско дружество „Майчина грижа“ пак за детска градина, след това Общината, поела издръжката на детското заведение и плащала наем на манастира. През 1958 г. то било закрито и в сградата се „настанил“ Градския народен съвет. Девическият пансион бил съборен през 1973 г. по „градоустройствени причини“.

Първата игумения на манастира била Ефросиния Николова със светско име Иванка хаджи Йонова, племенница, по майчина линия, на архимандрит Йосиф Соколски. След нея игуменството поела учителката Зиновия Константинова /Мария Константинова Куцарова/, която се е ползвала с голям авторитет между сестрите и гражданството. Следващата игумения била Рахила Матанова /Дона Станева Матанова – Духовникова/, а след нея - Наталия Шипчанова /Мария Димова Шипчанова/, Зиновия Пеева /Стефана Пеева Богданова/, която с известни прекъсвания няколко пъти оглавява манастира, вкл. и в последните дни на съществуването му, Ксения Петкова /Иванка Петкова Ковачева/ и Евгения Гъдева /Дона Гъдева Иванова/. Освен с духовни дела, монахините се занимавали и с ръкоделие, изработвали и ръкавици за войската. През 1950 г. била построена и работилница за тамян, която също подпомагала финансово издръжката на манастира...

Още в годините след Освобождението обаче, над светата обител надвиснала сериозна опасност. Габрово се превърнало в индустриален център, а с разрастването му се появила и нуждата от нови терени за строителство. Манастирът изведнъж се оказал в центъра на града, обграден от множество нови сгради. При изработването на новия регулационен план на Габрово /1907-1908/, почти целият терен, негова собственост, бил предвиден за „обществени нужди“ – улици, площад, театрално-библиотечна сграда, обществена градина. Де факто, именно този План, обрекъл на гибел манастира. По ред причини и обстоятелства, монахините твърде късно научили за намеренията на градската управа и пропуснали всички законови срокове за обжалването на Плана. Именно оттогава, както отбелязва и В. Димитров, започнала половинвековната агония на Девическия манастир. По-нататъшните многократни опити за осуетяването на плановете на новата власт, се оказали безуспешни. Първата Световна война забавила за известно време надвисналата опасност, но още тогава, в началото на миналия век, започнало поетапното отчуждаване на манастирски имоти...

В началото на 50-те години на миналия век, тогавашното Общинско ръководство, решило най-после да приведе в изпълнение регулационния план от 1908 г. и предприело реални стъпки за премахването на девическия манастир „Св. Благовещение“. Идеята била да се слеят в едно парцелите на градината на театъра и на манастира, с предназначение – „за градина“. Игуменката и монахините били уведомени и веднага изпратили писма с възражения до всички възможни инстанции, включително и до тогавашния министър-председател Вълко Червенков. И манастирът бил спасен. За сега…

През 1954 г. Търновската митрополия предприела хитър ход, за да осуети бъдещите опити за „премахването“ на светата обител. Под нейно давление в манастира била уредена музейна сбирка, за да се подчертае историческата му стойност и той да бъде обявен за паметник на културата, което би гарантирало оцеляването му. И въпреки, че монахините били скептични, тъй като манастирът не притежавал подобни „старини и ценности“, под натиска на владиката, успели да съберат и подредят „музейни експонати“ в една от килиите. През юли 1954 г. светата обител получила статут на Паметник на културата. Сестра Рахила Сарафова изпълнявала и функцията на екскурзовод. Тя била сладкодумна и увличала богомолците с интересните си, обвити в тайнственост, истории. Според краеведа В. Димитров обаче, така се родили легендите за скривалището на Апостола в манастира, за това, че той бил сборен пункт на четата на Цанко Дюстабанов и център на националноосвободителните войни в Габрово, все факти, които обаче, не отговарят на историческата истина.

В началото на съдбовната за манастира 1959 г., Габрово било обявено за окръжен град. Председателят на ОНС Никола Българенски, родом от с. Голямо Българене, Дряновско, чиято съпруга е от някогашните тревненски колиби Стояновци /дн. квартал на Трявна/, и председателят на ГНС арх. Карл Кандулков, решили най-после да приложат в действие регулационния план от 1908 г., да съборят манастира и да превърнат освободения терен в градска градина. Предложението било разисквано на съвместно заседание на Изпълкома на ОНС – Габрово и на бюрото на Окръжния комитет на ОФ, проведено на 19 юни с.г. Сред мотивите били - разрастването на града, неоформеният му, в архитектурно и благоустройствено отношение, център – с „крайно грозящи сгради“, както и предстоящото строителство на „Дом на съветите“ и „Партиен дом“. Поради това, постройките и „църквицата“ на девическия манастир, намиращи се в центъра на града, трябвало да бъдат съборени и на тяхно място да се изгради парк, който да „допълни“ облика на „оформения там архитектурен ансамбъл“. Само месец след въпросното решение, започнало и събарянето на светата обител. Според доклада на тогавашния Великотърновски митрополит Софроний, публикуван дословно в книгата на краеведа В. Димитров, събарянето започнало на 31 юли 1959 г. с разрушаването на част от оградата на манастира и на някои от килиите. Още на същия ден митрополитът пристигнал в Габрово и се опитал да възпрепятства разрухата. Н. Българенски отсъствал от града, но неговия заместник, обяснил че изпълнява заповед. Тогава митрополит Софроний изпратил спешна телеграма до Българския патриарх Кирил, за да го уведоми за случващото се и го призовал да „алармира“ правителството. И още на следващия ден заминал за София. На 1 август патриарх Кирил уведомил с писмо Комитета при Министерството на външните работи за случващото се в Габрово и настоятелно помолил да се спре разрушаването на манастира. На 3 август митрополит Софроний се срещнал с Председателя на Комитета по въпросите на БПЦ Михаил Кючюков, описал му ситуацията и го помолил „да побърза“ с доклада пред министъра. Още същия ден М. Кючюков се явил при министъра на външните работи Карло Луканов и на следващия ден, съобщил, че било дадено разпореждане да се спре разрушаването на манастира, тъй като властите в Габрово нямали разрешение за това, а казусът щял да бъде разгледан на заседание на Министерския съвет. Въпреки това обаче, дейностите по събарянето продължили. Митрополит Софроний веднага уведомил патриарха и М. Кючюков, и призовал за по-строги „нареждания“ от тяхна страна. На 6 август, въпреки разпореждането на МС - да не се премахва девическия манастир, работата по събарянето продължила. От Министерството на културата също изпратили разпореждане до местната власт в Габрово за запазване на църквата „Св. Благовещение“, като ценен архитектурен паметник. Всевластният по онова време Н. Българенски също обещал, че църквата ще бъде запазена. На 7 август обаче, започнало разрушаването и на храма. Митрополит Софроний веднага уведомил патриарха и всички останали институции, вкл. и Института по опазване на старините и паметниците на културата. Отговорните институции били много загрижени и обещали да направят необходимото, но на 8 август, работниците по събарянето влезли и в храма, и се заели да свалят иконостаса на именития майстор Антон Станишев… Въпреки разпорежданията и подкрепата от страна на централната власт, манастирският комплекс бил окончателно разрушен на 10 август 1959 г.

Материалите от събарянето му били продадени на габровци от тогавашния „Жилстрой“ и били използвани при строежа на редица къщи в кв. „Трендафила“, който се застроявал по онова време. С решение на Великотърновската митрополия, 18-те монахини, заедно със спасената им покъщнина, били настанени в Соколския манастир. Там било пренесено и цялото „обзавеждане“ на църквата „Св. Благовещение“ – Владишкият трон, иконостасът, иконите, полилеи, канделабри и др., костите от гробницата, манастирската библиотека. В една от стаите на Соколския манастир бил „основан“ параклис „Св. Благовещение“, който и до днес напомня за съборения манастир.

С решение на Епархийския съвет, девическият манастир „Св. Благовещение“ в Габрово бил закрит на 1 септември 1959 г., след 123-годишно съществуване и общо 72 монахини, срещнали утеха, покой и духовно просвещение зад стените на светата обител.

30 години след разрушаването на манастира, през 1989 г., родолюбиви габровци подемат инициатива за възстановяването му. Изготвен бил и проект за възстановяването на църквата и част от манастирската ограда, но година по-късно всичко потънало в забвение…

Така завършва тази история, поредната тъжна страница от летописа на времето. Разни времена, мераци и люде са оставили своята следа. Разни неща са случвали. Но, както е казано и в Библията, не нам е дадено да съдим, а Богу – той ще въздаде всекиму, според делата… Светла им памет на всички упоменати в публикацията, които вече не са между живите. И дано ние, днешните им потомци, помним с ум и сърце уроците от миналото, за да не ги преповтаряме…

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Дюлюм – турска мярка за повърхнина, приблизително равна на 920 кв. м.

* Конха – полукръгла ниша на северната и южната стена на православен храм

*** Минц – австрийска златна монета

**** Използвани са снимки от ОДА – Габрово, РИМ – Габрово и от книгата на В. Димитров - „Габровският девически манастир „Св. Благовещение““ /2018/

Панорамен изглед от центъра на Габрово с Априловската гимназия,
църквата "Св. Богородица" и Девическия манастир, 1905 г.
Снимка: ОДА - Габрово

На заден план – южният вход на манастира, гледан от ул. "Априловска",
заедно с манастирската фурна и къщата към нея
Снимка: ОДА - Габрово

Манастирската църква "Св. Благовещение", в ляво - костницата
Снимка: РИМ - Габрово

Манастирската църква "Св. Благовещение",
на преден план - дървената нартика
Снимка: "Габровският девически манастир
"Св. Благовещение"", 2018 г.
от Веселин Димитров

Чешмата в Девическия манастир
Снимка: РИМ - Габрово

Чешмата в Девическия манастир
Снимка: ОДА - Габрово

Девическият пансион към манастира
Снимка: "Габровският девически манастир
"Св. Благовещение"", 2018 г. от Веселин Димитров

Сградата на Девическия пансион и част от Девическия манастир
Снимка: ОДА - Габрово

Сградата на детския дневен дом, 1954 г.
Снимка: "Габровският девически манастир
"Св. Благовещение"", 2018 г. от Веселин Димитров

Писмото на Министерството на комуналното стопанство
и благоустройството, с което се съобщава за
отмяната на градоустройственото решение,
31 декември 1953 г.
Снимка: "Габровският девически манастир
"Св. Благовещение"", 2018 г. от Веселин Димитров

Етап от събарянето на Девическия пансион, 1973 г.
Снимка: "Габровският девически манастир
"Св. Благовещение"", 2018 г. от Веселин Димитров

Архимандрит Йосиф Соколски
Снимка: РИМ - Габрово

Монахиня Елисавета /Елена Паскалева/
(1828-1905 г.),
една от първите монахини,
основателки на манастира,
дългогодишна учителка в
Девическото училище в Габрово
Снимка: "Габровският девически манастир
"Св. Благовещение"", 2018 г. от Веселин Димитров

Игумения Зиновия
/Мария Константинова Куцарова/
(1822-1908 г.), дългогодишна учителка и
игуменка на манастира от 1844 г.
Снимка: "Габровският девически манастир
"Св. Благовещение"", 2018 г. от Веселин Димитров

Игумения Наталия
/Мария Димова Шипчанова/
(1848-1926 г.),
начело на манастира от 1923 до 1926 г.
Снимка: "Габровският девически манастир
"Св. Благовещение"", 2018 г. от Веселин Димитров

Игумения Рахила
/Дона Станева Матанова – Духовникова/
(1858-1926 г.),
начело на манастира от 5 март 1908 г.
до 25 юли 1923 г.
Снимка: "Габровският девически манастир
"Св. Благовещение"", 2018 г. от Веселин Димитров

Иконата "Акатист Богородичен", 1836 г.,
дело на зографа Йоаникий папа Витанов.
Снимка: "Зографи от Трявна", 2013 г. от Люба Цанева

Църквата "Св. Благовещение" в Девическия манастир
Рисунка: арх. Нено Ямантиев

Килиите в Девическия манастир
Рисунка: арх. Нено Ямантиев

Параклисът "Св. Благовещение" в Соколският манастир
Снимка: www.bg-patriarshia.bg

След разрушаването на Девическия манастир,
иконостасът на Антон Станишев - Дебърлията,
Владишкият трон, иконите, църковна утвар,
били пренесени в параклиса "Св. Благовещение" в
Соколския манастир, където могат да се видят и днес
Снимка: Веселка Жекова

                                Късче памет в Соколският манастир

Снимка: Паскал Пиперков

Корицата на книгата на Веселин Димитров