Наскоро ми попадна един брой на „Общински вестник „Трявна““ от 1 януари 1937 г., в който открих и една интересна публикация, която разглежда интересен „общински“ казус, който със сигурност не е прецедент във времето, та чак до наши дни… Но, за какво става въпрос? През 1926 година било взето решение за откриването на училище в някогашното село Хитревци, днес квартал на Трявна. Направени били постъпки за отчуждаване на мястото на Цаню Тодоров за постройка на училището. Това се случило през 1930 г. Всички „формалности“ по отчуждаването били извършени „правилно“, но собственикът останал недоволен от определената от комисията цена. Затова завел дело и чрез вещи лица установил, че имотът струва 97500 лв. След това се снабдил и с изпълнителен лист, вследствие на което Общината в Трявна трябвало да заплати въпросната сума. Но на по-късен етап местните власти решили, че е „излишно“ да се строи училище в селото… На същото мнение били и съветниците седем години по-късно, т.е. през 1937 г. И така изплащането на въпросното „задължение“, се оказало „тягостно“ за бюджета на Общината. След преговори с наследниците на Ц. Тодоров, съветниците, „намерили начин да се ликвидира задължението по-безболезнено“. Те решили да им заплатят само сумата, според техните „предположения“, която била похарчена по съдебни и административни инстанции, в размер на 25 000 лв., а мястото, като „ненужно“ на Общината, да си остане тяхна собственост. В края на 1936 г. общинският бирник им заплатил 9 750 лв., а останалата сума 15 250 лв., щяла да се изплати от бюджета на Общината за 1937 г.
Със сигурност въпросното решение на местната власт,
предизвикало обществен отзвук и недоволство, защото в началото на 1937 г. в
Общинското управление постъпило „изложение“, подписано от „няколко“ граждани,
адресирано до Общинския съвет, с копие до Министъра на вътрешните работи и
Областната дирекция в Плевен „да не се заплаща отчужденото в Хитревци място“. От
публикацията във вестника става ясно, че обществеността в Трявна, вероятно е
останала с впечатление, че имотът ще бъде заплатен в пълна мяра, според решението
на съда, а именно – 97500 лв. Затова и редакторът Богомил Даскалов дава нужните
пояснения по казуса на страниците на вестника.
Макар, че и договорената от тогавашния Общински съвет сума
от 25 000 лв., очевидно също е била непосилна за бюджета на Общината…
В отговор на изложението на гражданите, от Общинския съвет заявили,
че въпросната сума нямало как да не бъде изплатена на наследниците на имота в
Хитревци, въпреки че „нуждата от мястото“ била „преминала“, тъй като
отчуждаването е станало с указ /№245/1930 г./ и собственикът на мястото вече се
бил „снабдил“ с изпълнителен лист. Аналогичен бил и отговорът на Министерството
на вътрешните работи, което още през юни 1935 г. „се произнесло“ с предписание
№10325, че въпросният указ не може да бъде отменен, тъй като собственикът на отчуждения
имот, е „придобил права“ с издадения изпълнителен лист.
На финала на публикацията, е отбелязано, че подписалите
изложението граждани, са изтълкували погрешно няколко решения на Върховния
административен съд. Не е спестен и фактът, че по времето, когато е било
отчуждено мястото и, когато са били водени делата за неговата цена, авторът на
въпросното изложение, чието име не се споменава, както и по-голямата част от
подписалите го, са били общински съветници…
Подготви
Галина Иванова

Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.