След като завършила Първата световна война, през 1918 г. министерството на войната решило да се освободи от ненужните му няколко открити автомобили „Бенц“. Тогава и механотехническото училище „Д-р Никола Василиади“ в Габрово, както го наричали тогава „Железарското училище“, получило автомобил. Това бил първият автомобил в града. Предаден бил на училището за учебни цели. Колата била с ръчно запалване на мотора, посредством манивела, фаровете му били с карбид, а скоростната кутия била отвън, на стъпенката.
Железарското училище се намираше между днешния Дом на
хумора и сатирата и Текстилния техникум, на празното място, където сега е
направен паркинг и се разполагат гостуващите циркове. Сградата бе едноетажна.
Баща ми, Александър Иванов, беше учител в Железарското
училище и преподаваше по парни котли, земеделски машини, машинно чертаене и др.
Един пролетен ден на 1926 г. той ми каза:
- Ще ходим в Трявна с автомобила на училището.
Аз се зарадвах много, защото още не бях пътувал с автомобил.
На уречения час се събрахме в двора на училището. Щяхме да пътуваме заедно с
директора на училището Коцев със съпругата му, баща ми, майка ми и аз. Баща ми
щеше да кара автомобила. Сега го обикаляше и оглеждаше, като побутваше разните
части по него. После седна зад кормилото, сложи си очила, а един ученик започна
да върти манивелата. Чу се силен шум и моторът загърмя. Качихме се и ние и
потеглихме, след няколко дръпвания на автомобила.
Където минехме, шумът на мотора привличаше вниманието на
хората. Пътуването мина почти без произшествия. В село Жълтеш срещнахме кола с
коне, които от големия шум на автомобила се подплашиха. Затова баща ми спря
мотора, докато конете отминат. След това продължихме до Трявна по тесния и с
много завои разбит път. Там спряхме на площада до Часовника. Веднага се събраха
много любопитни и започнаха да разглеждат автомобила.
След няколко часа си тръгнахме обратно, раздрусани и изморени
от пътуването, но всички доволни от многото впечатления.
Стефан Александров
В. „Балканско знаме“, бр. 33/14 март 1980 г.
На снимката: Автомобилът на Железарското
училище. Ясно се вижда скоростната кутия над стъпенката до шофьора. А в сандъчето
пред нея ся пазили инструментите, нужни за честите ремонти

Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.