Васил Левски: Разбрах, че вървим по грешен път…

На днешния ден, когато споделяме мисли на и за Васил Левски - най-святата личност в родната ни история, когото, не случайно, нашите предци са нарекли „Апостол“, е потребно да се замислим повече за собствените си взглядове и въжделения, за онова, което случваме покрай себе си… Защото сме в дълг към паметта и онова, което ни е завещал Той на думи, и на дела… В този ред на мисли, си позволявам да публикувам два кратки откъса от разпита му пред „Нарочната“ /Извънредната/ комисия, заседавала в София от 9 декември 1872 г. до 12 януари 1873 г. Поводът за съдебния процес, а и за залавянето на Левски в Къкринското ханче /27 декември 1872 г./, е известен – обирът на хазната в Арабаконашкият проход на 22 септември 1872 г., когато започват масови арести на хора, заподозрени за връзки с комитетите на Васил Левски. Решаващи за залавянето му са и показанията на Димитър Общи, които улесняват разследващите… Апостолът е изпратен първо в Търново, а след това в София, където въпросната Комисия, след многобройни разпити /самият той е разпитван шест пъти/, изземва функциите на съд и го осъжда на смърт чрез обесване, нещо недопустимо дори по имперските закони. Смъртната му присъда е издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена, по целесъобразност, от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г. Апостолът е обесен на 6 февруари (18 февруари н. ст.) 1873 г. в покрайнините на София…

Съвсем накратко това са детайлите около залавянето, разпита и обесването му. Би трябвало да ги знаем и помним. Макар, че „прелиствайки“ няколко големи новинарски портала в интернет днес, не мернах и ред за Дякон Игнатий, както е искал да бъде запомнен и споменаван с добро в молитва, Васил Левски. „Чудо голямо!“, ще си рекат някои. Има по-важни и по-дълбоки теми. Няма! Има по-плитки и по-посредствени, безхаберни „българотворци“, чиято единствена мисъл е собственото им добруване. Точно заради това, подбрах въпросните откъси от разпитите на Левски. Няма да ги анализирам и „превеждам“ на днешнаго брата българина. Той, Апостолът, е рекъл всичко. Аршините и теглилките, оставям на вас. И делата, разбира се…

„- Къде отиде при второто ти връщане в Букурещ, какво прави и кога мина пак отсам?

- При връщането ми в Букурещ, тоя път, по силата на необходимостта, четири-пет месеца не минах отсам. Малко преди обира на хазната, заминах през Цариград по суша за Пловдив. Когато пристигнах там, от Букурещ дойде едно писмо, в което беше казано: „Хазната, която отивала за София, била обрана; поради това задържан бил някой си Димитър; ако по тоя случай се заловят и комитетските хора, ти дай знак за повдигане на общо въстание, ние ще пишем на всички войводи [и] те ще ти се притекат на помощ“. След като прочетох това писмо, аз размислих: поради това, че обирът на тая хазна е разбойничество, не намирах за подходящо да се повдигне въстание. Затова писах на намиращите се в цяла България комитети, за идването в Букурещ на такава заповед, и че понеже в случая се касае за разбойничество, няма основание за въстание. В същия смисъл отговорих и на Букурещкият комитет. След тоя отговор Букурещкият комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа. Сетне аз реших да отида в Цариград, да потърся големи личности като вас, и признавайки престъплението и грешката, да поискам прошка и да разправя от начало до край с всички подробности положението.

- Какво ти попречи да изпълниш това си намерение?

- Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а оттам щях да отида в Цариград, обаче между това ме раниха и ме заловиха“.

Из повторен разпит на Васил Левски, 5 януари 1873 г.

* * *

„- През [време на] тя си обиколка как намери настроението на народа и по какъв начин се приближи до всекиго?

- Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просветата, намираха за опасно и неуместно искането на права с оръжие. Те бяха на мнение, че вместо да се прави това, напредъкът и просветата, [както] и тия работи, да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. По такъв начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които са залагали тапиите си за сто гроша, които след няколко години ставаха хиляда [бяха на друго мнение]. Десетте кола сено, чрез услугата на мухтарите са били записвани от юшюрджиите – петнадесет, десет овце се записваха от бегликчиите – петнадесет. Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда че ще се отърват от това зло, идваха на където ги теглехме. Това са моите впечатления.

- Не одобри ли ти тия техни мнения? [т.е. на начетените].

- Да, и аз разбрах, че вървим по погрешен път. По едно време бях дори намислил да намеря някакво средство да отида в Цариград и да вляза във връзка с властта, да разкажа теглото на народа, та дано се намери някой лек. Отдавна бях разбрал, че мнението да се обърнем към чужди държави е твърде опасно за нашия народ. Веднъж в Цариград аз имах дълъг разговор с едного на име Жеко, човек на черногореца Луковиц, от Хаджи Димитровата чета. Тоя човек ми беше казал: „Четата на Хаджи Димитра се състои от хайдути и разбойници, които ще предизвикат нещо в България. Явно е, че те са хора, които днес да на едно място, а утре не ги намираш. Българите от едно подобно преминаване на разбойници вместо полза имат вреда, защото ще излезе потера, която ще унищожи както разбойниците, така и техните неволни помагачи, които нищо не знаят. Освен това и работата ще излезе съвсем наяве“. След време в Браила думата взема един пълномощник на одеските българи. Без да ме познава, той каза: „Преди известно време Жеко идва тук и донесе един списък на четири хиляди и петстотин души българи, и съобщи, че те били уж готови, аз не можах да се стърпя [и дойдох тука]“. Жеко дойде и стоя в Цариград два деня. Но понеже е невъзможно да се запишат за два дни четири хиляди и петстотин българи, Жеко излъгал, за да изтръгне от Тошков – Миронович от Одеса хиляда-две хиляди гроша. „Жалко, че без да има нещо налице, вие сте повярвали и сте станали причина да се говори за българите“, бях казал аз“.

Из разпит на Васил Левски, 9 януари 1873 г.

Из „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд /Документи из турските архиви/“, под редакцията на проф. Александър Бурмов, София, 1952 г.

"Левски пред съда", 1954 г., худ. Калина Тасева