Уста Генчо Кънев построил първата вълненотекстилна фабрика в Габрово

Малцина знаят, че освен именит майстор на църкви, къщи, мостове, училища и други обществени сгради, вкл. Часовниковата кула в Търново /1872 г./, уста Генчо Кънев строил и фабрични здания. За съжаление, до наши дни е достигнало сведение само за един такъв негов градеж. Според резбаря-краевед Цаньо Антонов, уста Генчо „работил“ сградата на Калпазановата фабрика в с. Бичкиня „със свои материали“. Поради поскъпването им, след „пазарлъка“, загубил 500 златни наполеона от въпросното „предприятие“. Първата текстилна фабрика в Габрово /1882 г./ била собственост на Иван Колчев Калпазанов /1835-1889/. Вероятно уста Генчо построил първата сграда на въпросната фабрика, тъй като по-късно предприемчивият търговец и индустриалец Калпазанов, я разширил с още две постройки – „средна” /1887 г./ и „нова“ /1888 г./.

В статията си „Принос към живота и дейността на уста Генчо Кънев“ /сп. БАН, кн. XXVI, 1923 г./ Дабко Устагенчов, синът на Първомайстора, отбелязва, че неговия баща „работил“ фабрични здания в околностите на Габрово. Това обаче, се случило след края на Сръбско-българската война /1885-1886 г./, по времето, когато уста Генчо на два пъти започвал строежа на Видинската катедрала „Св. Димитър“, строена по негов проект. За съжаление, нямал „щастието“ да я завърши, тъй като починал „скоропостижно“ през лятото на 1890 г.  Коя от споменатите по-горе сгради е негово дело, или и трите са строени от именития тревненски майстор, не успях да установя, тъй като липсват сведения за това. Възможно е, освен Калпазановата фабрика, уста Генчо Кънев да е построил и други производствени сгради в развиващия се в индустриално отношение град.

За първи път той посетил Габрово около 1846 г., свидетелства Д. Устагенчов, 20 години по-късно издигнал една от най-красивите си църкви – „Успение Богородично“, а още шест години по-късно, довършил започнатото от по-рано Априлово училище. Със сигурност е градил и частни къщи, и други сгради, покрай тези си мащабни градежи, но до нас са достигнали само някои откъслечни сведения и хипотези за това…

В монографията си „Из стопанското минало на Габрово“ /1966 г./, д-р Петър Цончев разказва за първата вълненотекстилна фабрика на Габрово, но не е отбелязал никакви сведения за майстора на градежа. Тя се намирала при „красивия завой на р. Янтра до с. Бичкиня, в бахчията на Поп Рачовата воденица“. Официалното й откриване се състояло на 14 ноември 1882 г., ден, който се превръща в истински триумф за предприемчивия индустриалец. Цяло Габрово се стича да разгледа това чудо „невидено“ - как може да се преде прежда без хурка и чекрък. През целият ден машините влачили и прели вълна в цветовете на българския трикольор и цялата „вътрешност“ на фабриката била драпирана с вълнени платове в същите цветове…

Едновременно с фабричното здание, била построена и едноетажна сграда за жилище на чужденците – работници, за семейството на фабриканта, както и фабрична кантора.

Фабриката, с квадратура 500 кв.м., била едноетажна и се намирала в северната част на фабричния двор, във формата на буквата „Г“. Покрита била с каменни плочи, стените й също били от камък, варосани, а подът и таванът били обковани с дъски. Височината и била 3.80 м., с прозорци от четирите й страни. Отоплението било с „ламаринени печки“, а осветлението – с петролни лампи.

Още първата година след отварянето на фабриката Калпазанов бил посъветван да поиска държавна концесия, за да не може друг да построи подобна фабрика, поне за известно време, „каквато концесия е щяла да му бъде дадена“, пише д-р П. Цончев. Ала, като истински родолюбец и добросъвестен човек, той отхвърлил този егоистичен съвет с думите: „Аз желая по отъпкания от мен път да се ползват и други. Нямам ни желание, ни мисъл да разсипвам еснафа“. Някои среди в Габрово, особено жените – предачки, видели във фабриката „своето разорение“ и дори протестирали пред „Руския цар“ с искането да се затвори фабриката. Не се минало много време и всичко утихнало, понеже станало ясно, че „така е навсякъде и така ще бъде и занапред в новосъздаденото Княжество“…

Не би било излишно да споменем и няколко думи за фабриканта Иван К. Калпазанов, който не веднъж показал и доказал на дело предприемчивия си дух, родолюбие, ентусиазъм и „несъкрушима енергия“, които извиквали удивление у неговите съграждани и колеги от гайтанджийския еснаф. „Интелигентен за времето си“, далновиден, прозорлив и взискателен човек, който тръгвал подир всяка добра идея и новост и успявал да я доведе докрай. Въпреки песимизма на съвременниците му и дори обвиненията в налудничавост. Със сигурност, не случайно, избрал уста Генчо да му строи фабриката. От една порода били и двамата. Един и същ бил взорът им…

Рано останал без баща, Иван Калпазанов успял да вложи успешно семейния капитал, взел за съпруга една чорбаджийска дъщеря и за близо 30 години - от малкия терзийски дюкян /1854-1855/, който бързо изоставил, през гайтанджийството и собствената „одая“ за чаркове на Априловския булевард /1863 г./, новата от 1870 г., ковачницата /1868 г./, бояджийната /1870 г./, механичния дарак за влачене на вълна /1872 г./, механичното чепкало „вълче“ за предварително разчепкване на вълна /1873 г./, което сам изобретил и включил в производството, до първата си фабрична сграда /1881-1882/, оборудвана с немски машини, се превърнал в пионер на текстилната индустрия в Габрово. През 1871 г. той вече бил един от най-едрите производители на гайтан и шаяци, и не случайно бил избран за Устабашия на гайтанджийския еснаф. През 1887 г., когато построил втората си фабрична сграда, „инсталирал“ в нея английска предачница за камгарнови прежди. Година по-късно, в същия двор, построил още една фабрична сграда, оборудвана с нов „асортимент“ дараци… Неговите произведения се продавали освен у нас и в Румъния, и Бесарабия.

Въпреки голямата си ангажираност, „от рани зори до късни вечери“, Иван Калпазанов, който по характер бил „тих и незлоблив“ човек, „отзивчив към чуждите болки“, намирал време и енергия и за обществените дела. Като пълномощник на Габровската община /1860 г./, участвал активно в акциите на Търновската епархия против гръцкия владика и за припознаване на българската екзархия. През 1873 г. бил избран за училищен настоятел на Габровското училище. По време на Освободителната война заемал „почетна общинска служба“. Бил член на Общинския съвет /ноември 1880 - декември 1881 г., април 1884 - юни 1887 г./. При избора на първия български княз Александър Батенберг /1879 г./, Иван Калпазанов бил „Габровски народен представител“ в Първото Велико Народно Събрание. Самият княз посетил фабриката през 1884 г. и останал впечатлен от техническите й нововъведения. Като доставчик на двореца, тя била отличена с името „Първа княжеска придворна фабрика“.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Калпазановата фабрика в Габрово
Снимка: РИМ - Габрово

Вълненотекстилна фабрика "Ив. К. Калпазанов" АД
в с. Бичкиня, Габровско
/дн. квартал на Габрово/, 1928 г.
Снимка: ОДА - Габрово

Индустриалецът Иван Калпазанов
Снимка:
Книга на габровската индустрия, 1934 г. 
www.bg.gabrovowiki.com

Първомайстор Генчо Кънев,
худ. проф. Асен Василиев
Снимка: ОДА - Габрово