Тревненки правели сапун от мазнини и луга, само „коконите“ си го купували от габровци

Общо взето Трявна беше чист град. Уличната чистота се поддържаше от самите граждани. Всеки от тях бе длъжен да премита пътя пред жилището си. Водата за пиене беше оскъдна и се черпеше от 6 градски чешми и няколко частни кладенеца, наричани „герани“. Пред чешмите всякога имаше опашка. Пред тях висяха деца със стомни и жени с кобилици и менци на рамо. Частните герани, изкопани в дворовете, бяха достъпни за всички.

Нужниците, наричани „заходи“, построени далеч от жилището, бяха съединени с вадата или с реката с подземен канал, изграден от плочки. Той носеше турското название „гириз“.

В средната махала, където жилищата бяха отдалечени от реката и водата, имаше общ, широк гириз, който отвеждаше нечистотията в реката до Средния мост.

За пране грижливо се събираше в огромни медни съдове, наречени „арании“, дъждовната вода, предпочитана от домакините заради нейната мекота. Всяка домакиня си вареше сапун от старателно събирани мазнини и „луга“. Лугата се добиваше от дървена пепел, престояла дълго време в голям съд с вода. Само „коконите“, както се наричаха чиновническите жени, употребяваха сапун, закупен от габровските сапунджии и приготвен по същия примитивен начин. Запомнил съм как габровските сапнуджии, натоварили стоката си в газени сандъци на коне, идваха всеки понеделник на пазара и как рекламираха нейната чистота, дъвчейки отрязъци сапун. Вероятно от тоя рекламен подход произхожда приказката за шопа, който, като си купил парче сапун, без да знае неговото предназначение, почнал да го дъвче и казал: „Пиняви се, не пиняви се, ке гу ручам, пари съм дал“…

Жилищната чистота в Трявна беше на голяма висота. Всяка година срещу Великден и Коледа къщите основно се почистваха и белосваха с вар, а някои припрени домакини повтаряха това основно почистване и през годината. Пред сватба и именни дни то беше обичайно. Въпреки тая грижовност, тревненската къща не беше пощадена от дървеници /тахтаби/, чиито убежика в пролуките на дървените тавани и долапи бяха непристъпни. Само през летните месеци тревненци си отмъщаваха на тия безпощадни кръвопийци чрез бобовите листа. Леглата се заобикаляха с редици пресни бобови листа, обърнати с мъхестата страна нагоре. През нощта изгладнелите дървеници преминаваха без затруднение това издигнато срещу похода им препятствие, но при обратния път за убежищата си, набъбнали с кръв, се заплитаха в мъха на листата, където домакините ги избиваха, уверени, че са си отмъстили за причинените им от тях страдания.

 

 

Димо Казасов

Из книгата „Някогашните наши градове“ /1975 г./

 * Спомените обхващат периода от 1892-1896 г.

** Снимката от Трявна е от дигитализирания архив на ИЕФЕМ – БАН на сайта на Британската библиотека