Документални доказателства за авторството на 150-годишната църква „Св. Архангел Михаил“ в село Лесичери

 Главният майстор на градежа е уста Генчо Новаков - Малкия

Един от спорните градежи на уста Генчо Новаков /1846-1912/, родом от с. Генчовци, е този на църквата „Св. Архангел Михаил“ в с. Лесичери, Търновско, която тази година чества 150-та си годишнина. Църквата е построена през 1873 г. и осветена на 08.11.1875 г. Според проучванията на проф. Асен Василиев, тя е дело на 27-годишния по онова време майстор Генчо Новаков. Дълго време обаче, не успях да открия документални доказателства за въпросната теза. Сведенията на проф. А. Василиев се позовават на спомените на Тота Георгиева – дъщеря на уста Г. Новаков, с която той се среща и разговаря през 1951 г. в с. Генчовци, на резбаря Цаню Н. Ковачев и на една статия на Г. Ненов в сп. „Българско инженерно-архитектурно дружество“ /1903 г./, в която самият майстор разказва за своите градежи. Там той споменава, че църквата на името на Св. Архангел Михаил в с. Лесичери е негово дело: „Подир строих – разбира се повече по мои проекти – църквите в с. Долня-Оряховица и Лесичери…“.

Благодарение на проучванията на арх. Милен Маринов, авторството на въпросната църква вече е категорично доказано. И според документални източници – кондиката на храма, тя е дело на уста Генчо Новаков. В научното съобщение, изнесено на националната музейна конференция в Трявна, която се проведе навръх Димитровден т.г., той представи накратко резултатите от изследванията си за въпросната църква. В него той се позовава на  сведенията на местни краеведи и неиздадена история на храма, според които, той е изграден по проект на Никола Фичев, а Главен майстор на градежа е някой си „Уста Генчо“. Той починал, неизвестно при какви обстоятелства, още при започването на градежа и е погребан в олтара на храма, видно и от надгробната плоча, оцеляла и до наши дни. Видно от надписа на нея „уста“ /Генчо^Гинку/, починал на 15.08.1870 г. *

Документалното доказателство, което с категоричност доказва авторството на уста Генчо Новаков обаче, откриваме в кондиката на църквата, в която са записани всички дарения и разходи по градежа. На три места там срещаме името „уста Генчо“. Веднъж той е получил 100 гроша, втори път - 300 гроша, а срещу окончателното плащане за строителството, през 1874 г., е записано буквално следното: „Давам на уста Гену Новакув 5023 гроша“. Това е най-достоверното и неоспоримо доказателство, че главен майстор на църквата в Лесичери, е именно уста Генчо Новаков–Малкия.

В заключение, припомням, че този личен тревненски майстор, е най-добрият ученик на уста Генчо Кънев и на Архитектон Димитър Сергюв и противно на широко тиражираните твърдения, никога не е бил ученик на уста Колю Фичето…

 

Галина Иванова

 

* И една чисто хронологическа моя хипотеза - възможно е въпросният майстор „Генчо^Гинку“, погребан в олтара на храма, да е уста Генчо Стефанов Тулешков, по прякор - Гено Дюлгерина, роден ок. 1800 г. – починал ок. 1870 г. Родом от Дряново, преселва се в Търново към средата на XIX в. Строил Барутхането /Балдуиновата кула/ в Търново /1848 г./

/Сведенията са от Приложението към книгата „Архитектурното изкуство на старите българи“, т. 3, арх. Николай Тулешков, от раздел Търновски строители, стр. 14/

Църквата "Св. Архангел Михаил" в с. Лесичери
Снимка: Интернет

Надгробната плоча на майстор Генчо^Гинку в олтара на храма
Снимка: арх. Милен Маринов

Лист от кондиката на църквата в
Лесичери с името на "уста Гену Новакув"
Снимка: арх. Милен Маринов

Уста Генчо Новаков - Малкия
Снимка: Архив Цаньо Антонов,
ОДА - Габрово