Николай Марангозов. Коледна фреска (поезия)

Рано празника на свети Стефан

ни събуди с усмивка седефена!

 

Мигновено и чудно извая тя –

Каква топла уютност в стаята!

 

Гдето малкия син върху кончето

край елхата с накитени клончета,

 

с миловидна унесеност в погледа,

разговаря със дяда си Коледа.

 

Кои тайни ръце са извезали

хризантемите тъжни и весели –

 

и трендафилите, и карамфилите,

и акантусите със бодлите?

 

Невям същата стара художница,

със ракитова есенна кошница,

 

дето рано дойде на Димитровден,

с много бяла боя на палитрата?

 

Целунете със дъх, добри хорица,

тия ледни цветя на прозореца!

 

Погледнете през калейдоскопа на

вашта соба уютно затоплена:

 

каква хубава коледна утрина –

цяла в златни снежинки напудрена!

 

Като в някакъв млечен аквариум

Плува слънцето на януария.

 

И човека в пейзажа със къщите –

Изпод пресния сняг – не са същите.

 

И звънът на шейната и ехото,

сякаш бият клавиши по стрехите.

 

Като гладни и черни арапчета

се тълпят по пъртините врабците:

 

настървено те пощят овесена –

божа дажба от рога на месеца.

 

О хвърлете и вий от трохите си –

Стига господ е хранил сам птиците!