За „дома“ на Тревненската община. Част I

Настоящият материал дава отговор на въпроса за мястото, където са се решавали общинските дела в Трявна през годините. До 1877 г. общината се разглежда като общност от едноселци с установена между тях йерархия, които решават общи за селището въпроси от различно естество, но съобразени със законите на Османската империя. След 1877-78 г. общината е вече административна единица на местно управление, водещо се по законите на възстановената българска държава. Поради липсата на административна сграда в много български градове общинските управления се помещават в пригодени за целта. Такъв е случаят и в Трявна. Повече от столетие тревненската община е била настанявана в различни сгради с обществена функция, без да има своя сграда.

***

Известните досега документи за ранната история на селището, хвърлящи светлина по тази проблематика, са от края на XVIII век – Летопис и родословие на поп Йовчо от Трявна, и основно от средата на XIX век: документи, съхранявани в НБКМ БИА; бележки за историята на Трявна, публикувани от Петко Славейков в Цариградски вестник през 1854 г.; сведения за историята на Трявна в архивите и публикуваните материали на Христо и Богомил Даскалови и др.

Със заповед от 1565 г. Трявна се създава като дервентджийско селище, принадлежащо на вакъфа на тюрбето на султан Селим II (1566-1574). Според изследователи на историята на Трявна, вакъфският й статут е свързан с по-големи възможности за местно самоуправление, макар с ограничен характер. По силата на милетската система, която официално признава православната общност, свещениците по места са официалните представители на местното население пред османските власти и играят съществена роля в обществения живот на селището. Както пише Христо Даскалов в своите бележки за историята на Трявна „От най-напред силно влияние върху управлението са имали поповете“. В записаните в Летописа на поп Йовчо събития от XVIII век се отбелязват няколко момента, свързани с темата: наличието на селски първенци и то от средата на свещениците, зависимостта на техните решения от представителите на османската власт, както и място за обсъждане на общи дела. Поп Йовчо пише за поп Маню, който „в онова време първенствувал в това село“ и „бил човек несправедлив и завистлив“. „И после мина време и се умножиха злините, които вършеше поп Маню на всички“. Дали е бил в длъжността на „селски кмет“ или един от първенците - не се пояснява. Но се споменава, че „като дошел кадия, отседнал у тях“(в бележките си за историята на Трявна П. Славейков определя поп Маню като „свещеник и кмет“). По повод гнева на тревненци срещу безчинствата на поп Маню е описана разправата с него през 1749 г. Като място, където са се събрали субашата „и другите чорбаджии“ е посочен „чардак над водата (на което място е сега сахатя)“. Около този чардак е „мегданя“, където обичайно по тревненския събор и по празници се е събрал много народ. За този чардак пише в бележките си за историята на Трявна и Христо Даскалов, но вероятно позовавайки се на Летописа на поп Йовчо, който вече е публикуван от Петко Славейков. В същия летопис се разказва за Йовчо Димов Кроснюв, който тогава (1768 г.) бил „селски кмет“:…От Дряново дошли „трима яничари“… „и никой не смееше да излезе навън“… Когато Йовчо Кроснюв тръгнал „да понагледа конака“, го хванали, познали го и му рекли: „Ти ли си кийовбаши?“, ударили го и го убили.

Промените в данъчната система в Османската империя и процесът на децентрализация през XVIII век, при който „централната власт прехвърля голяма част от задълженията си върху местните общности и техните представители“, като събиране на данъци, доставки за войската и др. „създават условия за развитие на определена автономност и самоуправление на местните християнски общини… Местните първенци получават ключова роля в провинциалната администрация в края на XVIII век… Постепенно окупират постове в местното управление. Те се очертават като неофициални представители пред властта. Из средите на тези местни първенци - чорбаджии, които имат по-тесни и по-чести контакти с османската власт, имат по-голяма тежест при решаването на общоселски въпроси, разпределянето и събирането на данъците, поемат правораздавателни функции спрямо съселяните си, се избират селските кметове. През XVIII век те се наричат по различен начин - кметове, първенци, чорбаджии, което „показва, че местното самоуправление е в етап на формиране“.

По време на реформите в Османската империя се появява терминът „каза векил“, т.е. представител на населението в казата пред властите. Такъв за Търновската каза е Георги Попсимеонов, до когото са основно писмата от 30-60-те г. на XIX век, разкриващи обществения живот, отношенията между тревненци и официалната власт; различни искания от тревненската общност. Документите представят тревненци и населението от околните селища (колиби), които обсъждат общо селищни въпроси, спорят и търсят решение на църковни и училищни дела. В началото на XIX век институцията на чорбаджийството е вече обособена, така че в тази общност има един или двама души, които „играят ролята на пряко избрани официални представители на местното население пред османските власти“. „С въвеждането на каннунамето за чорбаджиите през 1857 г. се предприема нова стъпка в официализирането на позицията им – избират се по един и същи начин в целия Търновски санджак чрез пряк избор от населението и се утвърждават от местната османска власт“. Първенците вземат решения за управлението, ангажирани са със събирането и предаването на данъците и се отчитат пред населението за това. Пътуват до Търново и поставят въпросите си пред меджлиса. В писмата от 40–50-те г. на XIX век най-често срещани са имената на Ангел хаджи Тахов, Никифор х. Христов, Никола Тодоров, Кънчо Генков, Никола Чушков, Белчу Цанюви др. Домът на действащия в момента чорбаджия е едно от местата за обсъждане и решаване на общоселски дела. Там се събират някои от първенците на селището. „Като си дойде господин Никифор от Касабата, според адетя на селото ни сабра на и ни доказа, че сте намерили мунасип г-н Никола Чушков да отиде в Цариград…“; „настоящия чорбажия Никифор х Христу… преди един месец като донесоха тивзитпосуласа повика на Никифур у тях, показа ни тивзитпосула и поиска да му види хесапа…“. Място за решаване на общоселските дала е също мегдана (пространството до часовниковата кула): „събират хората на мегдана… подписват са на едно писмо какво ша правят парви до 12 души и ние каквото рикат им годисваме даяндисва работата“. Документи, изпратени до Георги Попсимеонов, съдържат имена, печати или подписи на различен брой тревненци, но в определени документи техният брой надминава сто. „Днес синца ний долуподписани (112 подписа) собрахми са“. В друг документ се разказва за избора на селски кмет: „Первоявими зарад нашето село какво като доди Ахмеди пашова чиляк меймурин (чиновник) за да си направим един чюрбажия. На селуту си са сабраха са сюрмасити. Врах 500 души доказаха искането си на меймюрина“. Вземането на решения от толкова хора предполага място, където те могат да се събират. Освен „Мегданя“ или „пазарния площад“, както е наричано също мястото около часовниковата кула, пространството/поляната около конака е друго място, важно в обществения живот на селището и позволяващо събирането на много хора. Като такова то е посочено на няколко места. В статията си „Стари хайдушки типове из Тревненско…“, Хр. Даскалов пише: „На Сирни заговезни когато в Трявна става хоро на което се събира много свят не само от Трявненско, но и от Габровско, Дряновско, Килифаревско и даже Отвъденско, чорбаджиите се събирали на конака едно да гледат хорото, а друго да си поприказват за дневния въпрос – за Петра Цеперански…“. Написаното идва да ни покаже, че хорото се играе непосредствено до конака. „В това време долетели от мегдана Гусовците (по име на махала в Трявна)“ – т. е. „мегданът“ е различно място от това край конака. Даскалов пише за бастисването на конака, което става вероятно 20-те г. на XIX в., по разказите на дядо Х. Иконома и още много други, които присъствали на битката като деца. За това пространство около конака говори в своите бележки за историята на Трявна и Тодор Духовников, чийто баща Цаньо Духовников е бил касиер на читалището, участвал е активно в обществения живот на селището през втората половина на XIX век: „Всеки неделен или празничен ден ставали хора (на мястото, гдето е сега училището и двора му, в низината до сегашните гробища и на мястото, гдето е моста на Качаунския дол за гробищата „шетрите“)… Също в тази книжка е посочено, че въстаниците по време на Априлското въстание се събрали на „пазарния площад, един от тях, Симеон Цонев… отива заедно с други към конака – полицейския участък, гдето сега е градската градина, и от празното място срещу него, гдето сега е училището „П.Р. Славейков“, затръбява с тръба…“.

Като място за решаване на общоселски дела в началото на XIX век се очертава голямата/общата стая в новопостроената сграда на тревненското училище. „Като си дойдоха проводените от нас от Търново, собра се сичкия народ на училищната одая, изпъдили учителя поп Кою от училището“. Като такава я посочва Богомил Даскалов, който за написването на историята на училището през 1936 г., ползва бележките на своя баща: „На горния етаж… в 1839 г. тук е била изкарана и пригодена за обучение само стая 1, гдето се е помещавало взаимното училище…Тая стая е служела освен за учебна, още и за общи селски събрания“. Още една стая в североизточната страна на сградата на втория етаж е била изкарана още през 1840 г., била е наречена „обща“ (общинска) и е служела за събиране на чорбаджиите и отпочиване на  учителите в междучасията. Ролята на стаята като място за общи събрания се посочва от Богомил Даскалов и по повод решението от 1856 г. на тревненската общност - „всички чорбаджии, попове, по-видни еснафи и търговци“, а именно: „Неделята да бъде посветена на бога, а за пазаря да се посвети понеделника“. Даскалов пише, че „според разказ на стари хора се състояло общо събрание в голямата стая (взаимното училище) на общинското школо.“ Важно място за селищната общност е църквата - решението от 2.03.1856 г. за преместването на пазарния ден „било четено в двете тогава тревненски църкви на 4 март след божествена литургия, за да се разгласи между населението“. В селището с изцяло православно българско население свещениците са едни от най-образованите хора, те са духовни лидери, ползват се с особено уважение и често са натоварени с обществени задачи.

До юли 1877 г. официалната, османската власт в Трявна е представена от субаша /мюдюрин и две заптиета, които се помещават в сградата на Тревненския конак. Намирал се е в пространството на сегашния парк срещу най-старото крило от сградата на СУ „Петко Р. Славейков“. По време на кърджалийските нападения в края на XVIII век конакът е посочен като място, където се събират тревненските първенци, за да защитят селището от набезите на разбойнически банди, „доказвайки“ с документи платените си данъци към властта, в случая Килифаревския бей, под чието разпореждане е Трявна. При оформянето на общоселски документи пред официалната власт тревненските първенци поставят своите печати. Много често те се изпращат по избран човек, за да бъдат поставени на документ. Печатите се събират, съответно връщат в конака. Такъв случай представя текста в едно от писмата на тревненци до Георги поп Симеонов: „Тодур Бояджиолу оставил мюхюрити (печатите) на конака отдето ги беши зел, че като се съберат всички да си ги земат“. Конакът като място на властта е посочен и в следващия документ: Молба да бъде сменен мюдюрина, тъкмо си е дошъл в Търново „става три пъти как ви молим за нашия мюдюрин да сторите труд да го мените и да го наместите от други… ако доди и сега в Трявна ниту щем в конака да влезим нито щем на някоя работа да са месим“. По време на Априлското въстание 1876 г. „заптиетата (стражарите), като видели въоръжените въстаници, търтили да бягат към заднята страна на конака“. Не случайно при влизането на руските войски в Трявна на 16.07.1877 г. на това място се събират тревненци: „…временна комисия, духовенство, мухтари и население. Тъй като до конака се събра почти цялото местно население, то аз (полк. Соболев) разпоредих незабавен избор на кметове. Мъжкото население (стопаните) на трите махали (Горна, Средна и Долна) било разделено на три отделни групи и на всяка група беше предложено да избере за мухтар човек най-уважаван, деятелен, заможен и честен. Мухтарите били избрани от групите почти единодушно. Горната махала (125 къщи) – Христо Досюв, Средна махала (110 къщи) – Кою Кънчев и Долна махала (120 къщи) Димитър Златев…. Когато аз обявих на населението присъединяването на мястото с всички населени места, съставляващи Тревненска нахия, към Габровското окръжие, много от жителите изразиха молба за присъединяване на тяхната нахия към Търновското окръжие, тъй като с г. Търново имат постоянни търговски връзки и общи интереси“. Като място, отъждествявано с официалната власт, сградата на конака става мястото на Тревненската община от 1877 г., потвърдено от записаното от Христо Даскалов за краткото управление на Петко Славейков. Петко Славейков е имал задачата, възложена му от Временното руско управление в лицето на княз Черкаски, да следи движението на турските части южно от Балкана и изпраща сведения до Руското командване, както и да се грижи за бежанците от Южна България, дошли в Трявна. Христо Даскалов разказва, че когато вечер Петко Славейков „излизаше из управлението да си иде дома, бежанците… го заобикаляха и почваха да му се оплакват, че нямат хляб, дрехи, дърва и пр. Обикновено Славейков прибираше със себе си приходите, постъпили през деня, главно от продажба на заграбен добитък, понеже… нямаше нито място, нито сгода за съхранение на парите… Щом бежанците почваха да му се молят и да плачат, той вадеше из джебовете си пари и раздаваше всекиму наспротив нуждите… докато стигнеше дома си – къщата му бе в горния край на селото, а конакът (малко по-встрана от центъра) не му оставаше ни рупче в джеба…“. В този текст Христо Даскалов посочва конака като място на новата управляваща власт.

Конакът остава сграда на общината почти до края на XIX век. В общинския бюджет разходите по общинската сграда са за отопление, осветление, ремонти и „наем“ (не е уточнено за какво). Търновският окръжен управител многократно поставя въпроса да бъде намерена подходяща сграда за общинското управление, защото „сегашната е неудобна, опасна при пожар“. В протоколите на общината от 80-те години на XIX век често става дума за това, че сградата е опасна, да се търси нова сграда, обсъжда се изработване на проект за едноетажна сграда на общината. Общинският съвет обсъжда да се отдаде на търг построяването на едноетажно здание за общинското управление.

 

(Следва)

 

Даниела Тодорова - Дабкова

Из сборника „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 7, 2023 г.

Снимка: СМРЗИ - Трявна