За нерадата съдба на църквата „Св. Никола“ в еленското село Тънки рът

Отдавна издирвам сведения за църквата „Св. Никола“ в еленското село Тънки рът. За съжаление, информацията за тази изоставена днес черква, е твърде оскъдна. Както пишат двама от авторите на книгата „Храмовете в Еленска духовна околия“ /2002 г./ – Васил Ив. Славов и Христо Медникаров, архивите, иконите, църковната утвар, библиотеката, са разпиляни. И макар, че днешната църква, вероятно няма общо със старата, издигната през 1863 г., си струва да ви разкажа, макар и накратко, нейната история, защото тя е преплетена със съдбата на четирима, поне от известното до момента, тревненски майстори. Според надписа на източната стена на абсидата, строителите на стария храм на името на Св. Никола, са Божко /Бошко/ Стойнов от „Тревненско окружие от Хитрювци“ и „уста Каню от Околуите“. На камъка е отбелязана и датата, вероятно на завършването на градежа – 10 март 1863 г.

За съжаление, не са известни други градежи на майстор Бошко Стойнов от някогашните колиби Хитревци /дн. кв. на Трявна/. Знае се, че е раждан през 1811 г.  Другият майстор – уста Къню от к. Околиите /р. 1828 г./, по всяка вероятност е дядото на двамата лични тревненски майстори – Къню /1845-1925/ и Атанас /1850-…/ Деневи. Въпреки, че от същите колиби е и уста Кънчо Ангелов /р. 1828/, баща на революционера Ангел Кънчев…

На каменната плоча, взидана в абсидата на храма, е увековечено и името на ктитора – „Дончо Милка/ов/“ от Тънки рът. На северния зид на оградата е издълбана и годината „1876“, вероятно указваща направата й. 

По време на Руско-турската война /1877-1878/ храмът е опожарен. Възстановен е през 1880 г., според В. Славов и Хр. Медникаров. В сведенията си, те не са посочили името на майстора, възстановил църквата. Но според списъците от сборника „Тревненска художествена школа“ /1985 г./, както и според записките на резбаря Цаньо Антонов, майсторът е личен тревненски дюлгерин – уста Георги Колев /1843-1926/, родом от тревненското село Добревци, а годината на възстановяването е 1881. Опустошителното земетресение от 1 юни 1913 г., с магнитут около 7-ма степен по Рихтер, с епицентър в Горна Оряховица, причинява сериозни щети и на църквата „Св. Никола“ в Тънки рът. През 1936 г. тя е съборена до основи и построена наново през 1938 г. За съжаление, не успях да издиря имената на последните майстори на храма. С доброволен труд и дарения в строителството му се включват и местните енориаши. Днес храмът, в останалото без постоянни жители село, пустее… Във времето той е ограбван няколко пъти и най-ценните му икони, са откраднати. В църквата „Рождество Богородично“ в Елена се пазят апостолските икони от църквата в Тънки рът. Между тях е и една икона на Св. Прор. Илия, която носи подписа на Папа Витан от Трявна и годината – 1845. Икона от църквата „Св. Никола“ се пази и в храм „Св. Василий Велики“ в с. Палици. А царските икони са в Марянския манастир „Свето Преображение Господне“.

 

Галина Иванова

Църквата "Св. Никола" в с. Тънки рът
Снимка: Жоро Хаджиев, 2021 г.

Вратата към църковния двор
Снимка: Жоро Хаджиев, 2021 г.

Интериорът на храма с църковното темпло
Снимка: Жоро Хаджиев, 2021 г.

Каменната украса на храма
Снимка: Жоро Хаджиев

Конструкцията на храма е все още здрава...
Снимка: Светослав Петров

Църковният дувар с камъка,
вероятно указващ годината на построяването му
Снимка: Иван Иванов

Уста Георги Колев,
родом от тревненското село Добревци,
възстановил храма през 1881 г.
Снимка: ОДА - Габрово

На фасадата на храма е отбелязана и годината
на последния му градеж - 1938 г.
Снимка: Жоро Хаджиев, 2021 г.