За „дома“ на Тревненската община. Част II

Не е известна точната година, когато общинското управление се мести в сградата на първото тревненско училище, след като занятията в него се преустановяват в самия край на XIX век. За учебната 1897–98 г. те се провеждат в новопостроената сграда на тревненското училище (крилото на днешното СУ, което е срещу парка). В протокол на общинския съвет от 4.12.1902  г. е записано решение да се приеме искането „общинското здание, където сега се помещава общинското управление, да се даде срещу наем от 300 лв. на Дряновския околийски началник за помещение на Тревненския полицейски участък. Тревненското общинско управление трябва да се премести в друго помещение. Нужен е ремонт за около 100 лв., който се предвижда в бюджета за 1903 г.“. Вероятно преместването е станало в началото на ХХ век – 1903 г. Във вестник „Тревненско ехо“ от 1930 г. неизвестен автор критикува събарянето на сградата, „в която в турско време се е помещавало управлението, наречено „конака“ и която до скоро служеше за помещение на полицейското управление и общината“. На снимки от средата на 20-те години на ХХ век на бившата сграда на конака личи надпис „Полицейско управление“. В началото на ХХ век общината вече се помещава в част от сградата на тревненското училище, която през годините е делила с други институции. Общинското управление остава в тази сграда в следващите десетилетия – факт, запечатан в снимки от онова време. Освен общината, в дюкянските помещения на сградата в различни години се помещават Общинската аптека, работилниците на столарското училище (1922  г.), читалище „Напредък“, канцелария на Дружеството за културно-икономическо повдигане на Трявна и др. Сградата на бившия конак съществува до 20-те години на ХХ век. Създаването на „парк-паметник“ по повод 100-годишнината от рождението на Петко Славейков (открит на 4.12.1927 г.) е вероятно причина за събарянето ѝ. Не ми е известна годината на изграждането ѝ, както и дали първоначалното предназначение на сградата е било за конак. Съборена е вероятно през втората половина на 20-те години на ХХ век.

Вероятно за кратко време (от началото на 1951 г.  до началото на 1952 г.) служби от общината се помещават в бившия хотел „Братя Момчеви“. След национализацията през 1947 г. хотелът е предаден за разпореждане на общинско стопанско предприятие „Жилфонд“. Създадено е като жилищно стопанско предприятие на самоиздръжка, което се грижи за всички държавни имоти, отчуждени по Закона за едрата градска собственост. То от своя страна е под разпорежданията на Министерството на комуналното стопанство и благоустройството. С протокол 32 от 7.12.1950 г. ГНСДТ (Градски народен съвет на депутатите на трудещите се) взема решение общинските служби да бъдат настанени безвъзмездно в сградата на хотела. Министерството не дава съгласие цялата сграда на хотела да се използва от общината и връща решението на съвета за преразглеждане. Междувременно с писмо 358/22.12.1950 г. от ОСП „Жилфонд“ до ГНСДТ се съобщава, че „поради наставлението на ГНС в втория етаж в хотела на същото предприятие ще следва съветът да поеме разходите за използваната вода и електрическа енергия на службата при съвета от 1.01.1951 г.“. В протокол № 1 от 4.01.1951 г., на свое заседание, Управата на градски народен съвет взема решение „От 1.01.1951 г. Народния съвет да поеме изпращането на разходите по използуваната вода и електрическа енергия в втория етаж на хотела, където са настанени службите на съвета“. Решението е взето в началото на 1951 г., вероятно преместването е станало факт. Освен това през юли 1952 г. се обсъжда място за откриване на стол към НСУ „Петко Славейков“ и като най-подходящо се сочи сутерена на хотела: „понеже стола на ГНСДТ в момента се помещава в сутерена на хотела, то същия да се пренесе в сутерена на сградата на съвета, като се освободи сутерена на хотела за стол на учениците от училище „Петко Р. Славейков“. Срок 31.07.1952 г.“. Още един факт в подкрепа на предположението, че етаж от хотела е бил зает от общински служби, може би не всички, е този, че леглата от хотелския етаж и дюшеците са били дадени на болницата. В по-късно време (възможно е след освобождаването на етажа от общинските служби) „Жилфонд“ многократно напомня и настоява да бъдат върнати леглата, за да може да се използва като хотел цялата сграда, защото от това зависят приходите. Същевременно продължава използването на бившата училищна сграда за сграда на общината. В проучване на тревненския площад от Института по градоустройство и архитектура през 1950 - май 1951 г. за тази сграда е записано: „Училището (Горното школо – днешния Народен съвет)“.

Общинското управление сменя местонахождението си отново през 50-те години на ХХ век – мести се в сградата, построена за съдебна палата в периода 1931-32 г., след като през 1952 г. съдът в Трявна е закрит и всички архиви са пренесени в Дряновския районен съд. В протоколи на общината от втората половина на 1952 г. и следващи години сградата на първото тревненско училище се споменава като „бивша Общински дом“ или „стария градски народен съвет“. По разпореждане на министъра на комуналното стопанство и благоустройството от 9.06.1952 г. „на основание чл. 10 от Закона за собствеността предоставя на Градския народен съвет в Трявна ползването на масивна едноетажна сграда, принадлежаща на Министерството на правосъдието като ненужна за дейността му”. В периода 1960-64 г. на сградата, където се помещава вече тревненската община, е надстроен втори етаж, както е записано в акт № 171 от 25.11.1964 г. - „недвижим имот на Общински народен съвет – общински дом – Трявна“, пуснат в експлоатация през 1964 г. През 1964-65 г., по проект на резбаря и преподавател в художественото училище в Трявна Цаньо Антонов, е изработен резбован таван в представителното помещение на кмета на общината.

Ето и част от историята на самата сграда: С протокол 23 от 28.01.1931 г. Тревненският общински съвет отдава общинско място за постройка на съдебна палата в Трявна - нотариален акт 24 от 23.01.1931 г. за дарение на недвижим имот, подписан от кмета на Трявна Никола Захариев. Проектът на сградата е изработен от арх. Пенчо Генчев Койчев, а за строителството й Министерството на правосъдието сключва договор със строителния предприемач от гр. Плевен Христо Иванов Ахмаков. Средствата се осигуряват от фонд „Съдебни сгради“ към Министерството. Освещаването и полагането на основния камък на сградата, след неколкократно отлагане, е на 15.11.1931 г. Изграждането й продължава повече от предвиденото до 16.07.1932 г. време. На 31.07.1932 г. предприемачът иска удължаване на срока за завършване на строежа. Трудно се оказва намирането на подходящ камък за градеж. Добиваният в Тревненско пясъчник от регистрираните находища се оказва неподходящ, както и камъкът от кариерите в Соколово. Избран е камък от кариерите около с. Роман, но това забавя строителните работи. През септември 1932 г. всички работи по строежа са свършени, но има още довършителни работи. С писмо от 13.07.1932 г. Тревненският мирови съдия иска от Министерството на правосъдието да доставят мебели за обзавеждане на съдебната палата, защото „след пожар през 1921 г. съдилището е изгоряло напълно, включително мебелировката”. На 2.02.1933 г. е изпратено обзавеждане на сградата. Официалното откриване на сградата е на 6.05.1933 г. с големи общоградски тържества. Но протоколът за нейното окончателно приемане е от 13.04.1934 г. Независимо от съществуването на съдебна палата, общински дела се разглеждат в Дряново. Затова през 1935 г. общината в лицето на кмета Никола Гвоздиев решава да се постави пред Министъра на правосъдието въпроса делата на общината да се разглеждат в подучастъка Тревненска съдебна палата. Воденето на делата в Дряново е свързано с пътуване на свидетели и оставането им най-малко два дни в Дряново. С промените след 1944 г., с акт за държавна собственост № 152/15.02.1952 г., сградата е актувана като едноетажна масивна сграда на Тревненски околийски съд. През 1952 г. съдът в Трявна е закрит и всички архиви са пренесени в Дряновския районен съд. До края на 1984 г. тревненските дела се разглеждат в съда в Дряново.

С решение 29/30.12.1984 г. на Държавния съвет на Народна Република България от 1985 г. към селищна система Трявна се обособява районен съд със седалище Трявна с 5 души щатен персонал. Със заповед № 546 от 8.12.1985 г. на председателя на ИК на ОбНС гр. Трявна, съдът е настанен в стара общинска сграда на ул. „Иван Славейков“ № 3. След политическите промени през 1989 г., с решение 132 от 6.07.1990 г., Бюрото на МС на РБ задължава ИК на ОбНС да освободи съдебната сграда и да я предаде на съдебната власт. От 5.06.1996 г. съдът и прокуратурата в Трявна са настанени на първия етаж на сградата, предаден с протокол от 19.11.1996 г., подписан от Тодор Шарланджиев в качеството му на кмет на Община Трявна, а на втория етаж остава общинската администрация. Сградата е държавна собственост. Със заповед 226 от 24.06.1999 г. на областния управител общината трябва да предаде във владение на Районен съд и районна прокуратура в Трявна цялата сграда. Пред общинското ръководство остро стои въпросът за възстановяване собствеността на съда върху сградата и определяне на място за общинската администрация. От 1997 г. се обмисля вариант за прехвърляне на общината в бившата сграда на ГУМ, но там има много неизяснени въпроси относно държавна и общинска собственост. Пред новото общинско ръководство с кмет инж. Стефан Данаилов в края на 1999 г. и началото на 2000 г. стои открит въпросът за сграда на общината. През м. юли 2000 г. общинският съвет взема решение да обяви за публична общинска собственост сградата на бившия ГУМ с тенденция да се преустрои за нуждите на общинска администрация. Като алтернативен вариант съветниците вземат решение да се предложи на Министерски съвет да се предостави като общинска собственост и недовършената сграда на Профсъюзния дом (върху основите на „Гранд хотел братя Момчеви“). Сградата на ГУМ не решава въпроса като място на администрацията. Обсъжда се да бъде отдадена под наем и да носи приходи на общината. От 2.10. 2000 г. с решение на Министерския съвет сградата на строения през 20-те години на ХХ век „Гранд хотел на братя Момчеви“ (с предвидено в проекти от 80-те години на ХХ век преустройване за Профсъюзен дом на културата) става публична общинска собственост. Прехвърлена е и собствеността върху земята, без парцела до платното, който е на фамилия Шиварови. Идеята е на това място да бъде построена представителна сграда на общинската администрация. Проектът предвижда в сградата да бъдат общинска администрация, данъчно управление, социални грижи, гражданска защита, общински вестник, ритуална и заседателна зали, бизнес офиси. Очаква се строителството да продължи поне година и половина. Налага се Община и съд да останат в една сграда в следващите две години. На този етап пречки в реализирането на проекта са реституционни претенции и необходимостта от бързото намиране на нужните средства за финансирането на проекта.

На 21.03.2001 г. в гр. София е подписан тристранният договор за довършването сградата на общината (бившия Профсъюзен дом на културата) между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Община Трявна и „Комплекс строй Уста Генчо – Трявна”. Сумата е 1 188 000 лв. с ДДС, като са предвидени средства и за благоустрояване, оборудване и отопление на сградата и оформяне на пространството около нея. През м. април строителната фирма спешно набира работници. Започват строителните дейности. В края на 2001 г. четириетажната сграда на общината е завършена, но общината все още се помещава на втория етаж в сградата, строена през 1931-32 г. за съдебна палата. Преместването в първата всъщност сграда, предвидена за общинска администрация, става в края на 2001 г.  и първите дни на 2002 г. На 15 май 2002 г. е официалното откриване на сградата на общината в присъствието на народни представители, кметове и председатели на общински съвети на съседните на Трявна селища, гости от Швейцария.

Символи на Община Трявна

През април 2001 г., по предложение на кмета на общината, е решено да бъде изработен символ на кметската власт от 350 гр. зъботехническо злато. Знакът ще символизира отговорностите и задълженията на кмета на общината. През м. май Общината обявява конкурс за пластична изработка на почетен знак – символ на местната власт, медальон с огърлица. Знакът трябва да включва символите на Трявна и Тревненската школа. Цената на проекта е 800 лв. Конкурсът се провежда на 5.12.2001 г. в СМРЗИ. Седем членна комисия, председателствана от Живко Кожухаров, разглежда представените два проекта – на резбаря Живко Петров и на скулптора Илия Петков, преподавател в Художественото училище. Комисията одобрява проекта на Живко Петров - огърлица от злато, сребро, чимшир и седеф. Медальонът е от чимшир, от едната страна е изобразен Св. Архангел Михаил, а от другата – часовниковата кула на фона на двете резбовани слънца от Даскаловата къща. Пластичните изображения ще бъдат хванати от сребърна гривна в златен венец с бръшлянови листа. Триъгълник от сребро и седеф свързва медальона със златната огърлица, състояща се от ажурни плочки с бръшлянови листа, инкрустирани с перли. Медальонът ще се връчва при встъпването в длъжност на всеки нов кмет.

На 31.01.2002 г. на първата сесия на ОбС за годината е определена комисия, която да разработи статут на почетните награди на Община Трявна. Предвижда се учредяването на знаме, герб, печат, почетен знак, грамота и значка на общината. През септември същата година е обявен конкурс за проект на герб на община Трявна. На сесия на ОбС на 30.05.2002 г. е предложен проект за герб на община Трявна, разработен от доц. Пеньо Пенев от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Проектът не е приет - Решение 68/30.05.2003 г. на Общински съвет. След неуспешния конкурс за герб на община Трявна на сесията си в началото на м. юни 2004 г. ОбС упълномощава кмета инж. Стефан Данаилов да проведе консултации с водещи художници и специалисти по хералдика във връзка с изработването на проект за герб на Община Трявна. На 19.10. 2002 г. на свое заседание Постоянната комисия по просвета и култура, Цветан Колев, директор на музея, местни майстори резбари разглеждат и единодушно приемат разработеното предложение за герб на общината от хералдика Кирил Гогов и скулптора Георги Чапкънов, които са автори и на държавния герб. (Гербът на гр. Трявна е щит, разделен на четири полета в зелено и червено, на който са изобразени четири символа – Часовниковата кула и старинният мост – символи на майсторлъка на тревненци; буквата Т- първата буква от името на града, с вплетена в нея 1565 – годината на заповедта от 8 април  за създаването на селището; грифон – символ на майсторството на резбари и зографи от Тревненската школа; лъв – символ на национална принадлежност, присъстващ и в националния герб). Дискутирани са и 10 варианта за знаме на общината, разработени пак от Кирил Гогов. Избран е вариантът на флаг с четири полета в бяло и зелено, в средата с герба на общината.

 

 

Даниела Тодорова - Дабкова

Из сборника „Известия на Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна“, т. 7, 2023 г.

Площадът с паметника. Началото на ХХ век (1912 г.) и
общинското управление в сградата на бившето училище

Площадът с паметника на Капитан дядо Никола

Тържество на площад Капитан дядо Никола, 1925 г.

Покана за откриването на парк-паметник на
името на Петко Славейков, 1927 г.

През 50-те години на ХХ век Общината се мести в сградата,
построена за Съдебна палата

Сградата на Община Трявна днес

Раклата за Кметската огърлица
Снимка: Живко Петров

Медальонът на кметската огърлица с изображението
на Св. Архангел Михаил - закрилникът на Трявна
Снимка: Живко Петров

Другата страна на медальона с
Часовниковата кула на фона на
двете резбовани слънца от Даскаловата къща
Снимка: Живко Петров

Гербът на Трявна