Михаил Мустаков - ангелогласният варненски Кукузел и синът му Янко, който променя облика на морската ни столица

В един брой на „Църковен вестник“ от далечната 1926 г. * е публикувана дописка на Г. Райчев, в която разказва за един църковен певец на име Михаил Мустаков. Въпреки достолепната си по онова време 80-годишна възраст, той продължавал „всекидневно“ да изпълнява певческите си задължения във Варненската катедрала „Успение Богородично“ /1884–1886/, строена от уста Генчо Кънев по проект на арх. Маас. Обичайно службата му в храма, траела близо 2 часа. „През всичкото това време дядо Мустаков, съ своя звънливъ, съ най-приятен тебмьръ мелодиченъ глас изпълнява и „Помилуй мя, Боже!“ и „Всякое дихание да хвалитъ Господа!“, и „Слава тебе показавшему“, и „Причастната“, и ектенията. Съ своя лириченъ тонъ тоя естествен певец, без никакви приструвки и напрежения всякога навява въ душата на богумолеца релегиозна струя на благоговение и благодарна възхвала къмъ Бога. Като слушате тоя 80 годишен старецъ, можете да си представите какъвъ е билъ неговиятъ гласъ на младини. Той е билъ – безъ преувеличение, мисля – е и сега дори, освен при неразположение на духа, ангелогласниятъ варненски кукузелъ. Слушате дяда Мустаковъ, па неволно се питате: какъ това дарование на природата е останало така приковано за църквата, какъ не го е отнело музикалното поприще?!“.

Михаил Стойнов Мустаков е роден в Трявна на 30 юни 1846 г. в семейството на Стойно Михалев Буюклийски и Цвята Поп Йовчева Икономова, които имали четири дъщери – Анастасия /Наца/, Деша, Пена, Мария и двама сина – Михаил и Йонко (Янко). Дядо му по майчина линия, е летописеца на Трявна поп Йовчо. Брат му Янко Мустаков /1842-1881/, добива известност като „родоначалника на българската художествена музика“ и основател на Първия български хор /1868 г., Свищов/.

По-малкият му брат Михаил, за когото става дума в статията в „Църковен вестник“, учи „псалтика и славянски прочит“ при поп Стоян Андреев и учителя Илия Димитров Шиваров. Негов учител е и Петко Р. Славейков. Докато живял в Търново, „всякога го привличали в църква“ прочутите за времето си църковни певци – Никола Златарски и Георги Мазаков, които „той слушал редовно с юношеска душевна жажда“. „Преселен“ в Добрич, Михаил  продължил да пее, като църковен певец при това безвъзмездно. След това, около 10 години, непрекъснато служил срещу заплата, като редовен певец в църквата „Св. Георги“.

От 1 април 1896 г. и до днес /1926 г./, в продължение на 30 години, непрекъснато служи във Варненската катедрала. „С една примерена точност, всеки ден – сутрин и вечер той посещава храма Господен и съ класическа съвестность на истинския християнинъ, добъръ познавачъ и на църковния редъ, той изпълнява и своята длъжност“.

През въпросните 30 години служба, дядо Михаил ползвал само 12 дни отпуск и то поради сполетялото го семейно нещастие – смъртта на „една негова дъщеря – учителка“.

„Смирен и богобоязлив, съ стоицизма на убедения християнинъ той е понасялъ и гнета на неразбраната го окръжяваща среда. Подобаващо се ценяха и се ценятъ неговите морални качества само отъ именития народен архиерей – Високопреосвещений г.г. Симеонъ и отъ някои духовни църковни служители“.

Михаил Мустаков има син, който кръщава на брат си Янко - именития композитор, музикален педагог, певец, както и две дъщери – Кица и Цветана. Най-голяма известност обаче, придобива синът му, бъдещият инженер Янко Мустаков, който има огромен принос за просперитета на Варна и оставя трайна следа в историята й. Той е роден 18 октомври 1891 г. в Добрич. Завършва средното си образование във Варна. По сведения на Община Варна, ръководи строителни обекти в градовете - София, Шумен и Варна. Назначен е за директор на новостроящия се "Голям водопровод Батовата - Варна", и за директор на Общинското стопанско предприятие "Водопровод и канализация". От септември 1935 г. до май 1943 г., с малки прекъсвания /1936, 1941 г./ е кмет на морската ни столица. По негово време се изработва новия градоустройствен план на града, асфалтират се първите улици, строят се нови, красиви сгради. А Морската градина се реконструира, разширява и модернизира. По идея на Янко Мустаков, през 1938-1939 г., се изгражда новият й входен портал, а проектът е на арх. Георги Попов. Кметът Мустаков продължава работата на своите предшественици по благоустрояването на околностите на Варна и курорта "Св. Константин". От общинският бюджет се заделят средства за рекламирането на Варна като курортен обект в страната и в чужбина. Общината оказва материална помощ на ежегодно провежданите - Промишлена изложба и Селско-стопански и културен събор в града. През 1936 г., със специален закон, варненската промишлена изложба се утвърждава за единствената международна в България и същата година е приета за член на Съюза на международните панаири в Милано, Италия. През 1936 г. завършва строежа на водопровода "Батовата-Варна". В началото на 1940 г. се открива Общинска омнибусна служба, както и първите четири градски автолинии. През 1936 г. започва и строежа на модерна за времето си градска кланица. Откриването й се състои през  май 1939 г., заедно с още един важен обект - клапанен подвижен мост с железопътна линия над морския канал. През 1941 г. се полага основният камък на новата термична електрическа централа. Значителен e приносът на Янко Мустаков и в областта на културата и просветата. С прочувствени слова, през 1938 г., той открива поредните музикални тържества във Варна: "Развитието на изкуството е било винаги мерило за мощта и величието на един народ…".

През 1941 г. Янко Мустаков е командирован в „новоосвободените земи“ и назначен за кмет на Скопие. През 1943 г. той напуска Варна със семейството си и се установява в Самоков. По-късно заминава за София. След тежко боледуване, на  26 декември 1955 г., Янко Мустаков си отива от този свят.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

* бр. 8/20 февруари 1926 г.

Певческият хор през 1879 г. начело с диригента Янко Мустаков
Източник: ИМ - Свищов

Строителният комитет на парк-мавзолей
"Владислав Варненчик", 1935 г.
Отляво-надясно, седнали:
инж. Янко Мустаков, кмет на Варна, полк. Петър Димков,
Николай Димитров - помощник-кмет.
Прави: арх. Антон Франгя,
почетен полски консул в гр. Варна и Крум Смиленов -
директор на Средното търговско училище в гр. Варна
Източник: РБ "Пенчо Славейков" - Варна

Кабинетът на кмета Янко Мустаков е част от
експозицията на Музея за история на Варна

Янко Михаилов Мустаков като кмет на Скопие, 1941 г.
Източник: РБ "Пенчо Славейков" - Варна