„До коляното на Бога“ на писателя Стоян Цонев – фантасмагорична антиутопия на днешното

Най-новата книга на писателя Стоян Цонев ще види бял свят в началото на люляковия месец май. Поне такова е намерението и желанието на нейния автор, който на 1 май т.г. ще отбележи 83-та си  годишнина. За разлика от всички останали негови романи, „До коляното на Бога“, е една доста по-дълбока, многопластова, философска творба, която задава повече въпроси, отколкото отговори. Книгата е една фантасмагорична антиутопия на днешното през призмата на миналото. Роман, който едновременно те кара да се размислиш и същевременно те изправя пред страшната Голгота на собствената ти съвест и вина, на личния ти, съдбовен принос към всеобщото бездушие и апатия, обезценени ценности и достояния. Сблъсъкът между миналото и днешното в романа е титаничен и не случайно тези колизии на духа, се разплитат и заплитат през призмата на три житейски съдби, всяка от които, по своему чудата. Редакторът, Художникът и Неврологът по Сизифовски „търкалят“ своя житейски камък по нанагорнището на битието, залутани в налудния си блян за един по-различен свят, за една по-друга човечност. Духовните селения, които обитават са чужди и недосегаеми за масовия, консуматорски вкус на днешното, в който са осъдени да препъват дните си. „Системата“, която познаваме и от пророческите романи на Оруел, безпощадно ги смила в опита им, като птицата Феникс, да възкръснат от пепелищата на илюзорния, уж, свободен, свят. Почти по Донкихотовски, отеква битката на всеки един от персонажите с гнилите нрави и духовната тлен на днешното, която поразява единствено собствената им съвест и душевност…

Как всеки един от тях, разплита житейската си съдба, ще разберете, като прочетете романа. В аванс ще споделя само, че всеки един от главните герои има прототип. „Разказвачът“, който води повествованието и нарича себе си „Редакторът“, съвсем обяснимо е дядо Стоян. Неговият душеприказчик „Художникът“, е големият Димитър Казаков – Нерон, който приживе е близък приятел на автора. Затова и голяма част от историите, които моделират този безспорно колоритен персонаж, почиват на действителни факти. И понеже, все пак, иде реч за роман, е добавена и доза художествена измислица, но само за да уплътни образа на най-интригуващия му герой. Неврологът също има прототип, но поне за сега, ще запазя неговата самоличност в тайна. В обобщение ще добавя само, че по думите на дядо Стоян, новият му роман, е провокиран от тревогата му за настоящето и бъдещето, предвид всеобщата апатия, безхаберие и безвремие, които съпътстват дните ни. Тревога, породена от сблъсъка на миналото с днешното. Минало, призвано да осветлява, възпитава и просветлява, а не да ражда колизии… 

Убедена съм, че „До коляното на Бога“ ще намери своите читатели, тъй като, по мое скромно мнение, това е най-добрият му роман до момента. Очаквам го с интерес!

 

Галина Иванова

 

* Фрагмент от картината на худ. Йордан Маринов /1932-2018/, който е родом от румънския град Брашов, но живее и твори в Силистра, както и в тревненското село Мръзеци, където преди години си купува къща... Творбата на художника ще краси корицата на новата книга на Стоян Цонев, а художественото й оформление, е поверено на талантливия ни фотограф Димитър Сотиров - Митака