Тревненски бУдил: Ценният архив на фамилия Пандурски, съхранява интересни сведения за рода на поп Ангел

Покрай откриването на най-новия музей в Трявна, който отдава заслужена почит на усталъка на тревненските майстори – дюлгери, много тревненци и гости на града, се запознаха и с историята на най-старата запазена къща в Трявна – Попангеловата. Именно в нея се помещава новият Музей на архитектурата. Строена в края на XVIII в., преди кърджалийското опожаряване на града /1798 г./, тя е единственият оцелял архитектурен паметник от онова време. Първият й собственик е някой си дядо Колчо /Недялко/, пристигнал в Трявна да учи казаслък. Задомил се и създал семейство. Знайни са двама негови синове - Димитър /р. 1813 г./, който наследява бащиния си занаят и Цаню /р. 1803/. Внукът на дядо Колчо - Ангел Димитров Попколчев /Пандурски/ (1848-1905), изучава строителство и казаслък при баща си Димитър, и вече на възраст става свещеник, за да издържа семейството си. А фамилният дом и днес носи неговото име – Попангеловата къща. Негов брат е известния хъш Недялко Пандурски /р. 1837 г./ - издател и разпространител на патриотичните литографии на Хенрих Дембицки и Атанас Клипарски, а сестра му Гана /1835-1872/ е майка на революционера Ангел Кънчев. Според фамилните хроники, поп Ангел, посреща в къщата си Апостола Левски и Ангел Кънчев, когато посещават Трявна по комитетски дела. Попангеловата къща, приютява и болната Иванка Горова преди смъртта й /1877 г. или началото на 1878 г./. Ангел Димитров Пандурски и съпругата му Цана Димитрова Цонева /Кръстинина/ (1851-1924), имат пет деца - Димитър /1873-1902/, Стефан /1879-1951/, Кина /1882-1911/, Наца /1888-1967/ и Иванка (?). За тяхната съдба разказва в една своя статия Катя Николова - дългогодишен уредник в Тревненския музей *. Неуточнено, вероятно поради грешка при набора на текста, остава името на една от дъщерите, тъй като веднъж се говори за дъщеря на име Иванка, друг път за Стефана. В родословната схема на фамилията, с която разполагам, се споменават само две дъщери – Кина и Наца…

Казаската работилница, разположена в каменното приземие на Попангеловата къща, дълги години осигурява прехраната на фамилията. След Освобождението, семейството на поп Ангел изпада в тежко материално положение. Това е и причината той да се посвети на църковна служба, за да изхранва многолюдното си семейство. Изборът му не е необичаен, предвид факта, че той е църковен епитроп и касиер при църквата „Св. Георги“ в Трявна. Ръкоположен е за свещеник през 1892 г., на една достолепна възраст, служи и в църквата в с. Белица. Шест години по-късно пада от кон и си ранява ръката, която не оздравява, а остава с постоянна рана – живеница, пише Катя Николова. Поп Ангел изпраща молба за „инвалидна пенсия“ до различни инстанции, вкл. и до владиката, но не е известно дали молбата му е била удовлетворена.

Дъщерите му Иванка и Кина се главяват за слугини в Русе, където брат им Стефан е търговски работник в магазина за облекло на известната еврейска фамилия Вентура. След това той се преселва в София, където умира през 1951 г., на 72-годишна възраст.

Въпреки немотията и недоимъка, всички деца на поп Ангел са будни, ученолюбиви, грамотни. Дъщеря му Нацка, завършва стопанското училище в Русе, а брат й Димитър – държавното техническо училище в София /Княжево/. После работи като дърводелец в Горна Оряховица, Русе, като данъчен агент в Свищов и, като чиновникар в Трявна. Той е отговорен редактор на първия „селски вестник“, издаван в Мусина, Великотърновско през 1896-1898 г. Поддържа дългогодишни приятелски връзки с Петър Брънеков – един от будните младежи на Трявна. Димитър и сестра му Кина, умират млади от туберкулоза, без да създадат семейство. Иванка се задомява в Радомир, където умира на преклонна възраст.

Според съхранения в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство богат документален архив на фамилята Пандурски, от края на XIX в. и началото на XX в., става ясно, че всички младежи от рода „не стояли настрана от тогавашния обществен и културен живот в Трявна“ – пише Катя Николова. „Играели в пиеси, посещавали беленки, вечеринки, балове – разказва още тя. - Танцували полка и валс в новооткрития през 1900 г. танцувален салон с латерна“. Не им „убягвали от погледа“ и някои събития от политически характер, като например – народняшкия сбор в клуба на партията по повод погребението на Христо Калинчев през 1911 г., основаването на дружество „Развитие“ през 1893 г.

С пощенска карта от 25 юни 1900 г. Стефан Пандурски пише на своя брат Димитър за селските бунтове против десятъка: „Те, войниците от Шуменския гарнизон, са изпратени по селата със заповед да стрелят по бунтуващите се селяни, „ако не се подчинят““.

По думите на К. Николова, интерес будят и документите на Пандурски от делови и административен характер. Те се отнасят до покупко-продажба на имоти, даване и вземане на пари на заем, данъчни квитанции, договори и др. За това, че и след Освобождението, Пандурски продължават да работят като казаси, свидетелства Контракта на Ангел Димитров Пандурски с комисари от Трявна: кмета на Трявна, тревненския околийски началник – за изработване на екселбанти, пояси и др. за Варненското окръжие. Документът носи дата 19 юли 1886 г.

Част от еснафски тефтер /вероятно казаски/ от 1838-1839 г., дава сведения за йерархията в занаятчийските сдружения, както и за условията при които са „приставяни“. Тъй като казасите обикновено сами боядисват материалите си, те са и изкусни бояджии – правят различни мастила. В архива на Пандурски са запазени и рецепти за черно, червено и други цветове мастила от шишарки, органични и химически бои.

Особен интерес, по думите на К. Николова, представлява един документ, който дава сведения за административното „положение“ на Трявна. Той е адресиран до Ангел Пандурски, епитроп в църквата „Св. Георги“, в който се казва буквално следното: „определи се от старейшенския съвет да дадете от църковните пари милостиня на бедния хаджи Танчя от Рушчук, гроша 15. 1881 г. юлия 1. Кмет Косю Канчув“. Общинският административен печат е с надпис „село Трявна“. Същият печат с въпросния текст, стои и на Квитанция №268 от 12 август 1881 г. за изплатен данък. Вече през 1882 г. върху административния общински печат пише „град Трявна“ **.

Документите на семейство Пандурски са „ценен извор за живота в Трявна и други селища“, обобщава К. Николова.

Подготви

Галина Иванова

* Статията на Катя Николова, озаглавена „Ценен извор за живота на Трявна“, е публикувана в бр. 38/1987 г. на тогавашния в. „Тревненски зов“

** В статията си за в. „Тревненска седмица“, озаглавена "Кой, кога и как е управлявал Трявна до средата на 20 в." /23.10.2019 г./, Даниела Дабкова – уредник в СМРЗИ – Трявна, уточнява, че до момента не е известен административен документ, с който село Трявна е обявено за град. Историческите извори и документи от XIX в. дават твърде противоречиви сведения по въпроса, отбелязва още тя. Така например, от 1885 до Освобождението, в различните години, определенията град/село, се различават: „през април 1855 г. се говори за градски митрополит, а през май 1858 г. – за селото, селяни, братя едноселци. В документи от 1860-1861 г. се споменават „тревненските градоначалници“, „град“, „градчето“… […] В статистическите таблици за преброяване на населението в Дунавския вилает от 1866 г. Трявна е посочена като град. Докато в документ от Общинската кондика от 25 април 1870 г. се говори за „община селска“, то в Устава на тревненското читалище „Трудолюбие“ от 6 декември 1871 г., е записано „градецът Трявна“. От началото на 70-те години на XIX в. се говори вече за „град Трявна“. В следващите 1874-1877 г., също в Общинската кондика, се споменава „град“, „градеца Трявна“. В записките на Дабко Уста Генчев за Уста Генчо Кънев, е представен моментът на влизането на руските войски в Трявна, по Петровден 1877 г., и избора на „градски управителен съвет“… […]. /Бел. Г. Иванова – Датата 16 юли 1877 г. /ст. стил/, когато се случва това паметно събитие, се приема от Кънчо Пенчев – пръв уредник на Тревненския музей, за датата, от която село Трявна започва да се именува град/. В протокол от Общинската кондика, от 11 септември 1877 г., за избор на училищно настоятелство с представител от всяка „градска махала“, като началник на Тревненската нахия, се е подписал Петко Славейков. В руски документи от есента на 1877 г., във връзка с настаняването на бежанци от Южна България, се говори за направени предписания от Габровския градски съвет и Тревненския градски съвет… […]. Непосредствено след Руско – турската война /1877-1878/, се запазва съществуващото административно деление, като нахиите стават околии. В запазен документ от 1879 г., като „и.д. началник на Тревненска околия“, се е подписал Илия Д. Шиваров, а на печата е написано: „Тревненската нахия“. Административно-териториалните промени в новоосвободена България, се правят през 1879 г., след приемането на Търновската конституция. Трявна, със статута й на град до този момент, е призната за околия… […]. В статистическите сведения от 1880 г., Трявна е записана като град /селски град/“.