Двама тревненци в летописа на Петропавловската семинария

В първия випуск на първата духовна семинария у нас, открита в манастира „Св. Св. Петър и Павел“ край Лясковец през 1874 г., следва и тревненецът Стефан Попов, стипендиант на общината в Трявна. За съжаление, не успях да открия никакви други сведения за него, освен споменатите, отбелязани в енциклопедията „Българска възрожденска интелигенция“ /1988 г./. В семинарията преподава и тревненецът Петър Николов Икономов, който следва в Загреб, а после учителства в Трявна /1877-1880/, в Дряново /1882/, в Петропавловската семинария /годината е неуточнена/ и в Търновската девическа гимназия. Името му не е упоменато в изданието за историята на Тревненското училище от 1936 г., чийто автор е учителят Богомил Даскалов. Предполагам, че става въпрос за Петър Николов Икономов /1851-1921/, внук на летописеца поп Йовчо по линия на сина му – поп Никола Икономов. Твърде вероятно е и други тревненци да са получили своето богословско образование там, но до момента, не успях да открия подобни сведения.  

Идеята за откриването на Петропавловската семинария, е предшествана от инициативата за разкриването на богословско училище в Търново, която датира още от 1859-1860 г. Тя е подета от членовете на Търновската градска община, цялото гражданство, с формалната подкрепа на тогавашния владика - грък - епископ Григорий. Гражданите подготвят прошение до владиката за учредяване на духовно училище. Още в края на 1859 г. инициативата набира скорост. Лична е подкрепата на епископ Григорий, който обещава да осигури 3000 гроша за бъдещото духовно училище и 1000 гроша за градските училища. X. Димитър х. Ничов дава още 1000 гроша. На 15 декември 1859 г. епископ Григорий изпраща специално окръжно послание из цялата Търновска епархия за материално подпомагане на начинанието.  Взето е решение духовната семинария да се помещава в манастира „Св. св. Петър и Павел“ край Търново. През 70-те години на XIX в. ситуацията в духовния живот на българите коренно се променя. След продължителни борби за църковна независимост е обособена Българската екзархия и български владици са назначени сред българското население. Затова реализацията на проекта е в ръцете на Епархийския съвет, оглавяван от архимандрит Стефан Хаджирадков. А зад него стои новоназначеният митрополит Иларион Макариополски, който през 1872 г. „отваря“ духовно училище в манастира, което по-късно прераства в духовна семинария. Официалното й откриване се състои на 11 май 1874 г., в деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий. Първият й ректор е лясковчанина Недю Жеков, а управител е епископ Климент Браницки /Васил Друмев/. Подготовката за откриването й започва година по-рано с ремонта на манастирските помещения. Малките монашески килии са преустроени в класни стаи. За целта дядо Иларион дарява всичките си спестявания от 15 хиляди лева.

Първият етап от работата на Духовната семинария обхваща времето от май 1874 г. до пролетта на 1877 г. – началото на Руско-турската война. Първоначално учебните занятия се водили сутрин и следобед, а впоследствие само преди обяд. Записани са 14 младежи от 11 общини. Идеята е да се обучават и частни възпитаници. Ректорът Недьо Жеков започва своята дейност доста амбициозно. Изготвя програма с широк профил, в която наред с тясно специализираното богословско обучение, е предвидено и светско, хуманитарно образование. Създадена е библиотека към Семинарията. Учредено е Ученическо дружество с философско-популяризиращи цели, взело за емблема античната максима „Познай себе си.“

Първите учители са Недю Жеков и Христо Брусев, също от Лясковец, а през октомври 1874 г. – архимандрит Теофил Добринов и Йосиф Стоянов. Втората учебна година пристига и Никифор Попконстантинов от Елена. През 1876 г. Търновската митрополия призовава за учители габровците Петър Генчев и Иван Гюзелев и Нестор Марков от Хасково. Тримата са току-що освободени от затвора в Търново, където са затворени по обвинения за участие в Априлското въстание.

Учениците от първите випуски успешно се реализират, но Руско-турската война /1877-1878/ прекъсва дейността на училището. След приключването й, по настояване на Екзарх Йосиф, то отново е открито. От есента на 1878 г., започва вторият етап от дейността на духовното училище. Грижата за него поема проф. Марин Дринов, който оглавява отдела за просвета към екипа на княз Черказки. Със заповед от 28 септември 1878 г. той назначава за управител епископ Климент Браницки, който успява да издейства 25 000 рубли от княз Дондуков-Корасков при посещението му през 1879 г. Привлича за преподаватели учителите Никифор Попконстантинов, Трайко Китанчев, Илия Христович.

В началото на 1881 г. епископ Климент напуска длъжността „Ректор“ на семинарията, поради стачка на учениците, недоволни от храната в учебното заведение и от учителите. След неговото оттегляне, преподаватели са видни личности, като - Петър Икономов, проф. Васил Златарски, Моско Москов, Петър Пешев, Ефрем Попхристов, проф. Беню Цонев, акад. Юрдан Трифонов, Евстати Георгиев и др. От 1882 до 1886 г. Петропавловска духовна семинария, с 6-годишен курс на обучение, била благоустроена.

Сред най-видните възпитаници на Богословското училище и Петропавловската духовна семинария са - дякон Иларион Пенчев от с. Церова кория, Великотърновско (по-късно Неврокопски митрополит), дякон Григорий Захариев от Стара Загора (Битолски митрополит), проф. В. Н. Златарски, историкът Никола Станков, Моско Москов, Димитър Цухлев, Моско Гайдаров, държавникът Стоян Костурков, проф. Беньо Цонев от Ловеч – един от класиците на българското езикознание, и Юрдан Трифонов от Плевен, известен езиковед.

Петропавловската духовна семинария е закрита с указ от 8 септември 1886 г. През същата година е открито Богословско училище в Търново.

 

 

Подготви

Галина Иванова

Манастирът "Св. Св. Петър и Павел" край Лясковец

Източник: ДА - В. Търново

Митрополит Климент Търновски
/Васил Друмев/, Търново, 1887 г.
Източник: НБКМ

Епископ Иларион Макариополски
/Стоян Стоянов Михайловски/
Източник: НБКМ

Преподаватели и ученици от
Петропавловската духовна семинария, 1885 г.
Източник: ДА - В. Търново

Участниците в честването на 50-годишнината от
откриването на Петропавловската духовна семинария, 1924 г.
Източник: ДА - В. Търново