80 години от откриването на Санаториума в Трявна

На днешния ден, преди 80 години, е открит Детския санаториум в Трявна. На официалното откриване, присъствали царица Йоанна, принц Кирил, принцеса Евдокия, регентите Божилов и Филов. Тържеството било много кратко, заради траура на царицата. Място на градежа, било избрано шест години по-рано, при визитата на Цар Борис III и Царица Йоанна в Трявна. А „сватбения й подарък“, от Народното събрание – 5 милиона лева, дарила за построяването на Детска болница – преванториум край Трявна.

По повод значимата годишнина, ще припомня някои исторически факти от летописа на Детската болница, поместени в статията на Емилия Серафимова, публикувана в Краеведчески сборник на Музея в Трявна през 1989 г. От тях става ясно, че първоначално бил прокаран павирания път до Санаториума с дължина - километър и половина. По цялата му дължина били засадени дървета. Залесена била и 300 дка борова гора, прокарани 450 м. алеи, била направена и малка зеленчукова градина за нуждите на Санаториума. Специално за него бил построен и водопроводът от Пейчева ливада. Цялата сграда, чийто проектант бил арх. Йордан Севов, била построена на ръка, за пет години, без ползването на техника. Предвиждало се в Санаториума да се лекуват 300-400 болни деца. Ръководител на строежа бил инж. Цанко Козовски, посредник – полк. Антон Разсуканов /интендант в двореца/, строителен техник - Пържев.

За да изработи проекта на санаториума, арх. Севов бил изпратен в Италия и Швейцария, за да се запознае с вътрешната уредба на такъв тип болнични заведения. Комплексът включвал една основна сграда за настаняване на децата, вила за управителя на болницата,  малък ансамбъл от извита арка, наподобяваща мостовете на възрожденските майстори с красива къща от тревненски тип, параклис и стопански сгради. Целият комплекс се вписвал великолепно в околността. Санаториумът бил на пет етажа, като най-долу се намирало пералното помещение, оборудвано от фирма "Ферум", което било на различно ниво спрямо кухнята, парното помещение, различните работилници, изпарвачно /помещение за стерилизация/, баня за персонала, моргата, която чрез тунел излизала извън сградата.

На следващия етаж били разположени кабинетите на главния и дежурния лекар, лаборатория, регистратура, бронхологичен кабинет, рентгенов кабинет, физиотерапевтичен, библиотека, читалня и първо отделение, предназначено за най-малките пациенти. Всичко било съобразено с възрастта на пациентите - легла, мивки, вани и др. Към всички тези помещения водела голяма зала, облицована с карарски мрамор – в светло бежово с черно. Мраморната зала, от която по дълъг коридор се отивало до залата за кино и театър, била осветена с голям френски прозорец, с изглед към градината. В залата се извивало красиво мраморно стълбище за горните етажи. За улесняване достъпа до тях били предвидени и асансьори: големи - за товари, малки - за няколко лица, и съвсем малки - за храната и приборите, които били монтирани в офисите на съответните отделения, Асансьорната техника била на фирмата "Шиндлер", телефонната и електрическа инсталация и часовници - на "Сименс". На всеки етаж имало баня, облицовани с плочки на фирмата "Роко". Фирма "Кроф" обзавела кухнята с парни казани от алпака /2 х 150 л., 2 х 100 л., 1 х 40 л., 1 х 30 л., 2 х 20 л./, миксер с 32 операции, прибори – вилици, лъжици, ножове, изработени от алпака с инициалите на двореца. Порцеланът и полилеите били италиански.

Погледната отдалече сградата на санаториума представлява голям правоъгълник, като от северната й страна е изнесената напред сграда, която се вписва в централната и условно я дели на две. Тя е триетажна. Най-отдолу били споменатите кабинети на дежурния и главен лекар, над тях - добре оборудвана операционна. Над нея била столовата трето отделение. Тя представлява голяма мансарда с начупени ъгли и малки ниши. Спалните на децата са с южно изложение – големи, светли, чисти помещения. Всяка стая имало прозорец откъм двете страни, така че човек имал поглед и в съседните стаи. Цялата южна стена на стаята представлявала прозорец-врата. Това били три или четири еднокрили прозорци, като всеки прозорец се състоял от два хоризонтални кемфера, като долните две крила се повдигат вертикално. Така повдигнати прозорците превръщали стаите в ложи. Пред спалните се простирала голяма широка тераса, водеща да солариума.

Само за изработката на врати, прозорци от дъб и чам, както и гаражните била заделена сума от почти един милион лева.

Във връзка със строителството на Детския санаториум, в Трявна пристигнала и първата линейка, марка "Феномен". А към нея били изпратени и 350 л. бензин на стойност 3 185 лв.

Комплексът бил завършен през есента на 1943 г. До официалното му откриване част от тревненските деца били преглеждани профилактично, а нуждаещите се - лекувани там.

Първият управител на санаториума бил д-р Шопов, след него за кратко време - д-р Радан Раданов, д-р Иван Въгленов, д-р Т. Томов.

Днес Санаториумът носи името Детска специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация на белодробни болести "Царица Йоанна" и единствената болница в страната, предназначена за дълготрайно лечение на деца с хронични белодробни заболявания и туберкулоза. Управител на лечебното заведение е д-р Г. Илиев.

По повод 50-годишния юбилей на Санаториума, честван през 1994 г., Вера Христова пише писмо до д-р Петър Дертлиев, който, докато е интерниран в Трявна, в средата на 50-те години на миналия век, работи в т.н. Санаториум. Вера кани уважавания, заради неговия професионализъм, човечност и авторитет лекар, да сподели своите впечатления от престоя си в детската болница. Публикуваме неговото писмо дословно, с голяма доза тъга, че 30 години по-късно, държавата в лицето на МЗ, нехае за състоянието на тази емблематична сграда, която, въпреки това, продължава да предоставя грижи и лечение на своите малки пациенти. И добре, че са десетките доброволци и дарители, за да сбъдват малко по-малко едно по-различно бъдеще за Детския санаториум, който днес носи името -  ДСБПЛРББ "Царица Йоанна“.

На многая лета на екипа на болницата и дано се множат благожелателите и спомоществователите й за сметка на чиновническото безхаберие!

* * *

Връщане към живота

От това се нуждаят не само болните деца, но и самата болница

 

Вървя по виещия се път към Детско-юношеския санаториум в Трявна. Пред възхитените ми очи се разстила истинска зимна приказка. Натежалите от снега клони на елхите от двете страни се докосват и аз минавам под снежна арка. Малки черни топки – катерички подскачат от клон на клон и след тях остава дълга пухкава снежна опашка.

Очите ми, измъчени дълги години от липса на простор, жадно поглъщат приказното видение. Решавам. Тук ще остана.

Минавам под огромния каменен свод на портала. Някой се е пошегувал – та това е истинско предверие на замък. После, в дъното на грамадния парк, под блясъка на утринното слънце, засияват стотиците стъкла на прозорците и сякаш самото огромно здание, потъва в пламъци. Това е той, санаториумът за деца и юноши, болни от туберкулоза. Мястото, в което моята наранена душевност ще намери спокойствие, радост и обич.

А моите малки пациенти, дори и в страданието са така сладки, така гальовни! И в някаква взаимност аз връщам тези палавници към живота и те мен – към вярата в човечността и красотата като противовес на изживяната грозота.

Изграден със зестрата на Царица Йоанна от български архитекти, това не е само лечебно заведение („заведение“ – каква грозна дума). Това е произведение на изкуството. Стените на хола са картини от италиански мрамор, каквито само природата може да нарисува. Дори мозайката в най-неуважаваното място на вълни от синьо и бяло, не разваля чувството за хармония и красота.

Тук минават хиляди болни. Оттук излизат хиляди здрави. Лекуваме ги – екип от лекари, сестри, санитарки (боже, какви санитарки? – истински дами – чиста тревненска порода).

Имаме и самочувствие. Не сме по-долу от софиянците. Сръчните ръце на д-р Въгленов, изрязват болните части от нежните юношески дробчета. Освен отделението, завеждам кръводаряването и кръвопреливането. Спомням си женицата, която първо ми проплака, когато исках да взема кръв от мъжа й: „Моля те, докторе, недей! Само той ни е на работа, той ни храни – мен и трите деца“. Казвам й: „Трябва, мила! Кръвната група на мъжа ти е много рядка. Няма я в града. Детето ще умре, ако не му прелеем от същата кръв!“. Въздъхва жената, избърсва сълза и казва: „Е, щом е за дете, да даде!“. Отминавам страхливци, главно от интелигенцията, които и да вържеш, капка кръв не ще дадат. И обикновени хорица, предимно работници от фабриките, които вярват на думите ми и без нищо да продумат, се съгласяват. После носят в санаториума подаръци, бонбони, сладкиши на „своите“ оперирани деца.

Отново вървя по пътеките на спомена. Дежурен съм. Родителите на тежко болната девойка, настояват да я изпишем. Да умре в къщи. Тя, 12-13-годишната „мургавелка“, разбира какво я чака и тихичко хлипа. Сядам на кревата й. Шегувам се. Разправям й какви ли не небивалици. И непрекъснато набивам в малката главичка: „Ще оздравееш, ще оздравееш и ще ме поканиш на сватба!“. Полека-лека девойчето се успокоява и се усмихва.

Години след това с екипа си съм на проучване в разградско село. Поканени сме всички на вечеря у библиотекарката. Тя ме поглежда и пита: „Д-р Дертлиев, не ме ли познахте?“. Вдигам рамене. „Аз бях тази, която изписахте да умре в къщи. Но Вие ме накарахте да повярвам, че ще оздравея. И оздравях. Имам и две деца“.

Сега този санаториум – бижу, е занемарен. Няма средства за поддръжка на зданието, на децата. Лечебно място от национално значение, той е оставен на издръжка на общинския бюджет. И този финансов абсурд става във време, когато туберкулозата отново набира зловеща сила.

Ще помогнем ли на най-хубавата болница в България? И на хилядите страдащи деца? Ще ли я върнем отново в живота? Това е не само финансов, но и морален проблем.

 

 

Д-р Петър Дертлиев

в. „Тревненска седмица“, бр.10/10 март 1994 г.

Етап от строителството на Санаториума край Трявна
Източник: Книгата "Марко Рясков – спомени и документи",
издание на БНБ, 2006 г.

Санаториумът в Трявна
Източник: Книгата "Марко Рясков – спомени и документи",
издание на БНБ, 2006 г.

Царица Йоанна и височайшите гости при
откриването на Санаториума, 8 март 1944 г.
Източник: Живко Кожухаров

Царица Йоанна на посещение в Детския санаториум
Източник: Бистра Асенова

Санаториумът в Трявна
Архивна снимка

Санаториумът днес
Източник: Интернет

Красивата каменна арка на Санаториума,
която заедно с къщата до нея,
са изградени в духа и традициите на Тревненската строителна школа
Източник: Интернет

Санаториумът днес
Източник: Интернет

Фоайето на Санаториума, облицовано с карарски мрамор
Източник: Интернет

Фоайето на Санаториума
Източник: Интернет

Красивото вито стълбище...
Източник: Интернет

Жива реликва...
Източник: група Мисия "Царица Йоанна" град Трявна

Д-р Петър Дертлиев

В благотворителната кауза за спасяването на Детския санаториум,
се включват и доброволците на Академия Лидерите -
бъдещите архитекти на България
Източник: stroiinfo.com

Част от доброволческата инициатива на Академия Лидерите
Източник: stroiinfo.com

Доброволци от групата
Мисия "Царица Йоанна" град Трявна,
която привлича много дарители и спонсори

Източник: група Мисия "Царица Йоанна" град Трявна

Източник: група Мисия "Царица Йоанна" град Трявна

Източник: група Мисия "Царица Йоанна" град Трявна

Източник: група Мисия "Царица Йоанна" град Трявна

Източник: група Мисия "Царица Йоанна" град Трявна

Източник: група Мисия "Царица Йоанна" град Трявна

Източник: група Мисия "Царица Йоанна" град Трявна

Източник: група Мисия "Царица Йоанна" град Трявна

Източник: група Мисия "Царица Йоанна" град Трявна

Източник: група Мисия "Царица Йоанна" град Трявна