In Memoriam

На днешния ден, преди четири години, си отиде от този свят непрежалимата Вера Христова - един от последните ярки радетели на Тревненското. Едва ли е необходимо да припомням нейните заслуги и достижения, сърцатост и дори педантичност, с които тя изследваше, болееше и милееше за обичната си Трявна. Вера беше рядък човек, съвременен будител за непреходните ценности и достояния от миналото, непримирим войн срещу посредствеността, безхаберието и духовния разпад на днешното… Статията, която публикувам, в нейна памет, бе поместена във в. „Тревненска седмица“ /в края на 2016 г./. Днес я споделям и тук, защото смятам, че все още звучи актуално и навременно, а и има над какво да се замислим и промислим, ние днешните… 

 

Дълбок поклон пред паметта, обичта и отдадеността й към Трявна и Тревненското, и светлина на душата й!

 

* * *

 

„Трябва да виждаме, да ценим и да работим за тези места, като Трявна, които времето натоварва с мисия“ *

 

„Огледай се! Ослушай се!“ - този предупредителен зов беше много популярен преди години, когато пътник, кола или каквото и да е там превозно средство, трябваше да преминат прелеза на железопътната линия. Да не стане катастрофа. Да няма убити и ранени. “Спри! Огледай се, ослушай се и ако не идва влак, премини!” Не, че не се е случвало да има и убити, и ранени. Тогава всички казват: ”Ама къде е гледал този човек?!”. Пък и самият той, ако остане жив, разбира се, може да пита сам себе си: ”Ама къде съм гледал?”. Но каквито и въпроси да си задава човек, каквито и обяснения, обвинения и оправдания да намира, катастрофи стават - невъзвратим факт, понякога с последици… съдбовни. Въпреки предупредителния зов, звучащ заповедно.

Това предупреждение трябва да мине през ума на човека и когато е изправен пред рисково решение и дело, когато нови избраници, /пък и не само нови/, поемат управлението на държавата, или на което и да е селище. Ще речете: Защо и кого да предупреждаваме? Нали всеки знае какво е България или Трявна, например. Писано, доказвано, и показвано… И пак ще го кажа. Трудно е да сме В Трявна и да я погледнем отстрани. Невъзможно е да се залепим до Часовниковата кула и да се мъчим да я видим цялата – повече от 21 метра - от първия ред камъни, до пиленцето, увенчало върха. Трябва разстояние. За големите неща, каквото е Трявна, за да се видят, са необходими разстояния. И в пространството. И във времето. Часовниковата кула на Трявна! А Даскаловата къща! А църквите, старинният площад - единственият в България така цялостно запазен възрожденски площадов ансамбъл, двата улични архитектурни ансамбъла…! Струва ми се, че пак по тази причина духът на Трявна го усещат и говорят за него повече външни хора, отколкото тревненци. А архитектурните паметници на културата не са просто обеми, както обикновено и професионално се изразяват архитектите. Това са ценности. Всичко това търси у нас и един друг поглед. Поглед, който може да вижда и разчита посланията в и извън обемите. И не само това. Смея да твърдя, че трудността на всяко управление на Трявна във всяко време, е управляващите да могат, да имат тази способност да виждат и отблизо, и “от разстояние” културната ценност на България, наречена Трявна. Да усещат, да чувстват и разбират, че това не е обикновен град, че той има специфика. И пак нищо няма да са разбрали и свършили, ако не знаят как да я пазят тая ценност, как впечатляващо да я показват. Печалбата от нея трябва да е важна, но не и доминираща… Особено важно не, а направо решаващо е, когато тези управляващи съвкупно нямат никакъв управленски опит в град като Трявна.

Ще си позволя да напомня някои истини от позицията на човек гледал, работил и страдал, и чел, и писал /както много други/, за Трявна. Първата, според мен, необходимост на хората, които за пръв път поемат управлението на Трявна, е не само да знаят и да съзнават, че работят В един и ЗА един много различен град, но и,  че този град има мисия.

Колкото и грубо прагматичен да е днес животът, Трявна има мисия на резерват на култура, на духовен водач наред с други български селища, които са запазили облика си на образци на дързост към учение, към сътворяване на красота, култура и въобще духовност. Не ми казвайте, че това ви е много добре известно. Не ме упреквайте, че ви напомням стари истини. Защото на вас, НОВИТЕ ръководители на града и общината, ви предстои тепърва да доказвате адекватното си отношение към духовността на Трявна. Да, трудно е днес, когато всичко се измерва в пари. Когато всичко е хвърлено на сергията, на пазара… Но хората, които сега са избрани да управляват Трявна, ще бъдат улеснени, ако приемат, че са длъжни да ценят институциите на културата и хората в тях, които имат непосилната задача да съхраняват ценностите на миналото и да продължават онова, за което Трявна е уважавана, почитана и обичана. Да познават работата и проблемите на училищата, читалищата, на музея, на вестника, на театъра, на самодейците. Да помагат и да правят всичко възможно и невъзможно за тях. От арх. Кметова /Бел. Г. Иванова – Гл. архитект на Трявна през 2016 г., когато е писана въпросната статия/, научавам, че Общинската власт търси разбирателство и сътрудничество с училищата, че идеята догодина да има седмица или фестивал на резбата около Гергьовден, се приема, че се възстановяват и поддържат някои културни контакти и практики с Македония и Швейцария…

Когато Трявна бе призната за най-работническия град процентно на глава от населението, и сега, когато заводи и фабрики са в руини, когато градът се обезлюдява и се сили да развива туризма, нито тогава, нито сега можем да смайваме наши или чужди гости с нещо друго освен със скъпоценностите останали ни от старите майстори – къщите, църквите, резбите, иконите… И с чудото, че от изкуствата на най-старата възрожденска художествена школа по българските земи – Тревненската, са живи резбарството и зографството. И можем да ги видим не само в музеите, но и в ателиетата. И в едно училище, което създава бъдещи майстори за цяла България.  Толкова ли е трудно управляващите да искат съвет, да търсят мнението на експертите и специалистите в определена област!? И за големите, и за малките неща. Разбира се, не става дума за съвсем специфични проблеми на културните ценности, за които си има специализирано звено и към НИНКН, и Експертен съвет към Министерството на културата. Местните звена, за които се говори в предложения за изменение на Закона за културното наследство не могат да бъдат ефективни, /прочее, за последните 7 години този Закон е претърпял 17 изменения, та се питам дали не сме за Гинес по този показател/. Защото са с “нисък експертен капацитет и не разполагат с информация за статута на недвижимото културно наследство и статута на територията, а също и със съгласуваната документация, с каквато разполага документалния архив на НИНКН”.

Не съм напълно съгласна, че между някогашния Национален институт за паметниците на културата /НИПК/ и сегашния Национален институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/ няма или почти няма разлика. Макар погледнато отстрани и не експертно, може да се каже, че нещата не са станали по-добри. В края на септември т.г., в една дискусия на тема: “Как културното наследство да е едновременно достъпно, поддържано и защитено”, с организацията и участието н Френския институт, арх. Тодор Кръстев, почетен председател на ИКОМОС/България, очерта нерадостния профил на този институт: “През последните години единственият държавен експертен орган – Националният институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, е в процес на непрекъсната деградация, тъй като е лишен и от кадри, и от финансиране”. Арх. Т. Кръстев е предложил да се създаде нова институция на мястото на компрометирания НИНКН. Разбира се, докато съществува, спазването на нормативните му документи, е задължително. Но преглежда ли някой специалист в определен срок  къщите по двете старинни улици - дали някъде не е започнало разрушаването им, в  какво състояние са? Според главния архитект на Трявна няма такива прегледи, няма такъв процес. Какво може да направи този главен архитект за опазване на  архитектурните ансамбли на града? В кабинета си арх. Ивелина Кметова има на стената голяма карта. Там са обозначени архитектурните резервати и охраняемата зона. Това е, може да се каже централната част на града. Правомощията и задълженията на главния архитект според нормативните документи на НИНКН са да разглежда внимателно писмените сигнали за нарушения по фасадите, покривите, вътрешноплановата композиция на старите къщи, за надстроявания, пристроявания и други, и да изпраща тези сигнали за експертно мнение до НИНКН. След като получи становището от НИНКН и съобразно с него, тя може да одобри или да не одобри проект, да даде или да не даде разрешително за строеж, например. Ако предписанието не е изпълнено, следва глоба от Инспектората на НИНКН. В такъв смисъл арх. Кметова счита, че фигурата на архитекта е обезличена. Законово, така да се каже.  Години наред се говори за старинната улица “П. Р. Славейков”, на името на  големия наш възрожденец, поет, журналист и държавник, за статута й, макар да е всеизвестно, че тя е обявена за паметник на културата с национално значение /ДВ, бр.96 от 1967 г./ и за архитектурен и исторически резерват /Разпореждане на Бюрото на МС №46 от 26 юли 1979 г./. Говори се все едно и също: Че не може, не е възможно да се допуска по тая улица да се веят прострени гащи и всякакви “чалгаджийски стоки”… Лесно и удобно е да се нахвърляме върху хората, които стопанисват тия дюкянчета, но дали ще е напълно справедливо?! Те ще ви кажат: “това се търси, това се купува, това показваме”, а го показват отвън, защото тревненци, туристи, гости, просто минувачи, рядко влизат вътре в дюкяна. А някои от тия хора -  собственици или наематели на магазинчета, работилнички или ателиета, разчитат на интереса и джоба на минаващия, за да прехранват семейството си. Но защо се губи простото човешко любопитство “я да видя какво има в магазина”, е друг проблем – и социален, и философски, и психологически… Предмет на друг разговор. Разбира се, това не интересува и не трябва да вълнува гостите на града, които искат да виждат и усещат автентичния аромат и дух на Трявна. Време е  да има ясна и категорична общинска политика за защита, поддържане и реклама на ценностите, минали и сегашни, на които Трявна дължи някогашната си слава и сегашната си известност. А дюкянчетата ще показват и продават много повече изделия на съвременните ни изкусни майстори резбари, зографи и занаятчии - художници, ако им се осигурява един екзистенц - минимум от средства /каквито опити се правят на други места/. А Общинската политика ще е напълно безсилна и безпомощна без Държавна политика за защита, опазване и показване на културните ни ценности.

Вече на всекиго му прави отвратително впечатление струпаните кофи за боклук, залепени до Часовниковата кула, протеклата и засъхнала мръсотия по каменните плочи на стария мост, вмирисаните контейнери по старинната улица по-нагоре, недопустимите покривни, фасадни и всякакви самодейни намеси по къщите… /Арх. Кметова, по време на разговора ни, включи по нареждане на кмета в списъка на проектите за догодина, поставянето на дървени кафези за кофите с боклук до Часовниковата кула/… Но знае ли какво е длъжен, какво може и какво не може да прави стопанинът на старинна къща по улица “П. Р. Славейков” - паметник на културата с национално значение, /което, разбира се, важи и за ул. “Асеневци”/ какво му е позволено и какво – забранено, съгласно законите и наредбите? Ясно е, че за тая осведоменост трябва да се погрижи самият стопанин, защото  непознаването на законите, не го оневинява.

Попитах арх. Кметова - как тя си представя един по-добър вид на ул. “П. Р. Славейков”. Доброжелателна и приветлива, тя веднага намери отговор: “Категорично спиране на движението на автомобили по тая улица. По никакъв начин да не се допуска! За зареждане на магазини - в подходящ час; Хората, които не са в състояние да си поддържат къщите да им се дават субсидии за тази работа; В магазините на старинната улица да се продават само стоки с определена художествена стойност”. Едно доста скромно, но реално виждане на нещата, ако приемем, че ще има кой по верни критерии да определя коя стока има художествена стойност.

Много са проблемите на града и то се вижда, както се казва, с просто око. И всичко произтича от спецификата на Трявна. Затова е този предупредителен зов. 

Оглеждайте се, ослушвайте се, защото влакът на времето не спира, влакът на времето, на днешното време, опустошава и треви, и души… Ще можем ли да преминем безопасно през прелеза или ще станем жертви на катастрофата, която съдбовно може да промени и душата, и съдбата на Трявна, на такива градчета като Трявна. И на България. Катастрофата, която не е за един миг. И не е такава, след която ще станем, ще се поотупаме от праха, ще намажем с утешителен мехлем ожулените си колене и ще продължим. Катастрофата е пълзяща и обикновено тиха. Питайте експертите, специалистите, но питайте и възрастните, старите и опитните тревненци, търсете, непременно, задължително търсете и младите хора, вслушвайте се в техните думи, чуйте техните разбирания и предложения. Има, все още има млади, млади и умни хора на Трявна. Докато ги има. Докато до един не са прекрачили родните граници. А защо да не бъдат търсени и ония, които вече са в чужбина, отишли да учат или да работят, за акъл или за пари, и те не трябва да бъдат пренебрегнати. Има такива млади хора и,  сигурна съм, познавам някои от тях и те ни трогват с отдадеността си на своето дело и на Трявна.

В развитието си, българското слово, казват учените и познавачите му, е преминало през три етапа. На първо място е бил ЕПОСЪТ. На второ място е била ПОЕЗИЯТА. А на трето място – ДРАМАТА. Не е много далеч от ума, че тези три етапа, характеризират като че ли историята не само на словото, но и цялата история на България. Минали сме през епичните боеве с византийци и турци, изживели сме робски, но и романтични десетилетия на Възраждането и по-късно на “строителството на социализма”. И въпреки, че във всеки период е имало и от трите съставки на историята, като че ли днес времето е особено драматично. И драматично, и критично… Защото все повече и с все по-бързи темпове се стопява България.

България изчезва пред очите ни между катастрофалното обезлюдяване и все по-засилващата се глобализация, която настъпва срещу националните държави. Не съм съгласна с това настъпление, и не само аз, макар да зная, че има възмутени гласове: “Какво значение има, че не сте съгласни?”. Няма да се впускам в обяснения. Но съм категорична в убеждението си, че в списъка на националните ни катастрофи, катастрофата с изчезващата българска нация, с  изчезващата българска духовност, ще заеме първо място.

Затова трябва да виждаме, да ценим и да работим за тези места, като Трявна, които времето натоварва с мисия. Вече открито се пише и говори за опростачването. “Тъпотата у нас е национален проблем”, се провикна известен писател и я нареди до отрицателния прираст, емиграцията, липсата на енергия и желание за развитие и безработицата. Затова тук, който и да е ръководител, не може, не трябва да дава повод някой да казва: ”Абе, тия хора знаят ли за какво става дума, знаят ли какво е Трявна?”

Трявна е една естетическа територия, трябва да се разбере това. И като такава, Трявна е все още оръжие за отбрана срещу гибелното претопяване в блатото на посредствеността и изчезването на националната ни идентичност. Трявна не е малко момиченце, което един Голям чичко може добродушно да го щипне по бузката и да си мисли, че го прави щастливо. Трявна е повече от Големите чичковци, където и да се намират.

 

 

Вера Христова

29 октомври 2016 г.

 

 

* Оригиналното заглавие на статията е „Огледай се! Ослушай се!“ /в. „Тревненска седмица“, бр. 36-37/9 ноември 2016 г./

Вера Христова /1934-2020/
Почетен гражданин на Трявна

Часовниковата кула в Трявна
Фотограф: Радослав Първанов

Даскаловата къща в Трявна
Фотограф: Радослав Първанов

Най-старата тревненска църква "Св. Архангел Михаил"
Фотограф: Радослав Първанов

Църквата "Св. Георги" в Трявна
Снимка: Галина Иванова