Тревненски бУдил: „Отива“ си и красивата Кирева къща…

След като преди повече от десет години, Трявна „загуби“ красивата Йончевата къща с уникалните си „рисунки“ по обшивката на сачака, в чийто дувар е била взидана и зографисаната Шарена чешма /1762 г./, а съвсем наскоро бе съборена и още една стара, възрожденска къща в Качавунската махала, сега идва реда на още една знакова тревненска къща – Киревата, която се намира в началото на Старинната улица в Трявна. Казусът е бил дебатиран на вчерашното заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности – СЕСОНКЦ към МК, на който е взето решение за „архитектурно заснемане“ на Киревата къща в Трявна, съгласно чл. 74 от Закона за културното наследство * и „отнемане“ на статута й, като паметник на културата с местно значение. На практика това означава, че Киревата къща ще бъде демонтирана /съборена/ и впоследствие - реконструирана по „автентични данни“ и по инвестиционен проект, съгласуван по надлежния законов ред със съответните институции… За съжаление, във времето, макар и да са полагани известни грижи за сградата, не са предприети, своевременно, съответните спасителни мерки по укрепването и ремонта й. По мнението на специалисти и експерти, къщата е опасна и за минувачите и вече няма как да бъде спасена чрез ремонт и реставрация, което налага събарянето й. Силно се надявам, че поне ще бъде възстановена максимално близо до автентичния й вид. Макар, че няма смисъл да уточнявам, че въпреки всички „екстри“ на днешното, усталъкът на старите майстори от ранга на Архитектон Димитър Сергюв, е непосилно предизвикателство и висок аршин…

Дано преди да се стигне до демонтажа, все още има как да бъдат спасени някои безценни богатства от този личен някога тревненски дом, като например – фрагментите от стенописната й украса, долапите… Не вярвам, сегашният й собственик да има нещо против.

Колкото до историята на тази красива тревненска къща, тя започва от далечната 1851 година. Според някои изследователи, началната дата на градежа й е 15 август. Тя е дело на именития ни майстор Архитектон Димитър Сергюв. Според проучванията на д-р Ирина Димитрова /“На разходка из Възрожденска Трявна“, 2018 г./, сградата е двуетажна, с приземие и жилищен етаж. Изнесена е на уличната линия. Част от лицевата й фасада е заета от дюкян. Чрез стълба се стига до жилищния етаж, в който са разположени две жилищни стаи /в по-малката, от които има стенни долапи/, стая с огнище и хайет /чардак/. Етажът е еркерно наддаден. Градежът на сградата е паянтов скелет с пълнеж, измазан и варосан. Стените на къщата били украсени със стенописи, един от които е експониран в Музея на архитектурата в Трявна /Попангеловата къща/. Според сведения на арх. Васил Паскалев, от 1967 г., когато са категоризирани всички паметници на културата, приблизителната застроена площ на Киревата къща е 95 кв. м., а строителната височина – около 10 м. Безценно е, че благодарение на художника и резбаря Светлин Стефанов, преди три години, къщата „оживя“ в макет, който днес е експониран в Музея на архитектурата в Трявна, заедно с макетите на Устагенчовата и Йончевата къща /на хаджи Христо Йончев/.

Колкото до собствениците на имота във времето, няма много запазени сведения. По всяка вероятност, според д-р Ирина Димитрова, къщата е била построена от търговеца Димитър Кирев от Трявна /1818-1896 г./. Липсва по-подробна информация и за баща му Кирьо Иванов и майка му Яна Генчева. По време на архитектурното заснемане през 1967 г., собственик на Киревата къща е Цанка П. Атанасова, която по всяка вероятност е била сродница или потомка на Киревата фамилия, предвид непълните родословни схеми на Киреви, които прегледах. Може би, след смъртта й, къщата е продадена или дадена на други хора, без връзка с фамилията. А после е препродавана наново. Днес я очаква нерада съдба, която ни дава не един повод за размисъл. А само по Старинната улица в Трявна има не малко къщи /частни/, които от години ожидат някой да се погрижи сърцато за тях, така както през годините, те са се „грижили“ за домашния уют на не едно потомство. Дали ще доживеят по-други времена и нрави, не знам, но когато си „отива“ един дом, приютил под тежката си каменна стряха не една житейска съдба, е тъжно и срамно, и страшно…

Галина Иванова

* Чл. 74. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2011 г.) (1) Когато комисията по чл. 73, ал. 1 предлага демонтиране и последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност, нейният собственик изготвя и представя в Министерството на културата графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията. След положително становище на министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица кметът на общината издава заповед за демонтиране на недвижимата културна ценност.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението и.

(3) Недвижимата културна ценност се реконструира въз основа на представената документация по ал. 1 и инвестиционен проект, съгласуван по реда на чл. 84.