Деню Цанюв Брънеков

В една от книжките от поредицата „Ловеч и Ловчанско“ /1938 г./ е поместена и кратка дописка от инж. Тр. Трифонов за Деню Цанюв Бръняков /вероятно Брънеков/, родом от Трявна. Точната година на рождението му не се споменава, но авторът отбелязва, че по това време той е „на повече от 80 години“. Първоначалното си образование „съ писане на пясък“ той получава в Трявна. Баща му Цаню бил търговец, който още по турско време се преселил със семейството си в Одрин, където синът му Деню, постъпил в българско училище и учил до I-ви клас. След това, заедно с пет други момчета, Деню бил изпратен в Цариград и със съдействието на патриаршията, били „настанени“ в гръцкото училище на о. Халки, където учили в продължение на 8 години. По това време Петко Р. Славейков издавал в. „Македония“ в Цариград и „прибрал“ своя съгражданин Деню. Изпратил го да продължи образованието си в българското училище при учителя Петър Станчев, за да изучи „писмения български език“. След 3-4 месеца го „настанил“ за писар в Българската екзархия при Първия български екзарх Антим, където служил 7-8 месеца. По това време, в Цариград, ръкоположили Дионисий за Ловчански владика и той взел със себе си Деню и го завел в Ловеч, където го направил свой секретар. Тревненецът работил на същата длъжност и при следващия ловчански митрополит Н.В. Пр. Йосиф. А когато владиката заминал за Цариград, за да заеме епархийския престол, Деню Брънеков, заедно с поп Захария, управлявали временно Ловчанската епархия, докато бил изпратен заместник.

По време на Руско-турската освободителна война Деню бил преводач на руските войски. След Освобождението служил също като преводач – писар в Ловеч, после като секретар при първите ловчански окръжни управители – Францевич, Стабровски, Тишев и др. Работил като секретар в същия град до 1889 г. През 1878 г. се оженил за ловчанлийката Тодорица Бешкова /Хаджи Симеонова/ - сестра на Петър Бешков. Двамата имали пет деца – Бонка, Марийка, Борис /полковник от Генералния щаб/, Диамантина и Зорка.

От Ловеч Деню заминал за Берковица, където работил като околийски началник, а после заел същата длъжност и в Лом, Никопол, Тутракан Карлово, Ямбол, Пловдив, Провадия. Пенсионирал се преди Балканската война. Деню Ц. Брънеков оставил интересни спомени за миналото на Ловеч, преди Освобождението, публикувани във в. „Пастирско дело“ от 1932 г. /бр. 32-37/.

 

Подготви

Галина Иванова