Най-личният Тревненски символ

По сведения на арх. Любен Тонев * градежът на емблематичната Часовникова кула в Трявна започва през 1813 г. по инициатива и със средства на местния еснаф. Кулата е изградена с помощта на цялото население само за един строителен сезон, защото въпреки „полученото като отличие на града официално разрешение за нейния строеж“ от търновския войвода Кападжи баши Фейзи-ага, съществувала опасност турската власт да я забрани. За това свидетелстват записаните в църковната кондика суми, давани неколкократно на корумпираните турски власти за подновяване на разрешението. Според преданията, за построяването на най-личния Тревненски символ, тревненки „плащат“ тежък „откуп“ и са принудени да свалят завинаги красивия, царствен накит за глава – сокай…

Събирането на строителни материали за строежа на кулата (камъни, плочи, дървета и пр.), пише арх. Тонев, се е използва за „тайно събиране на материали и за строежа на „новата църква“ „Св. Архангел Михаил“, завършена през 1819 г. Според проучванията на арх. Тонев, строежът на Кулата е дело на местни майстори, „подпомогнати и от арнаути (албанци)“, които се славили и като добри зидари. По думите му, в строежа й вероятно взема участие и бъдещият Архитектон Димитър Сергюв (1790/92-1864), който през 1825 г. изгражда Кивгирения мост до Кулата /всъщност, старият каменен мост е съграден през 1844 г./. Но според най-новите проучвания, именитият тревненски майстор, родом от с. Бучуковци, е роден през 1805 г. и няма как да е строил Кулата в Трявна. Съществува и хипотеза, че тя е дело на уста Димитър Ошанеца /р. 1767 г./, който девет години по-рано започва строежа на прочутата Даскалова къща.

Часовниковият механизъм на кулата, според едни сведения е работен в Габрово, пише още арх. Тонев, а според други – от местния майстор Генчо Тюфекчията. На камбаната е записана годината – 1815 г. и следния текст: „Майстор Каню Геню Радела Б8б“. Първоначално часовникът е бил без циферблат, такъв със стрелки „кулъзи“ бил поставен по-късно.

По сведения на д-р Ирина Димитрова от книгата й „На разходка из Възрожденска Трявна“ /2018 г./, през 70-те години, в София, е правен ремонт на часовниковия механизъм от часовникаря Йордан Цанков. Следващият, по-мащабен ремонт, е от края на 1979 и началото на 1980 г., когато дървените барабани, на които се навива въжето, били заменени със стоманени. Части от втулки и зъбните колелета също са подменени. Заслугата е на електротехника Петър Цанев и колегите му от тогавашния МЗ „Иван Йонков“. В ремонта взема участие и Илия Ковачев – носител на златен пояс на майсторите за уникален възрожденски часовников механизъм.

Часовниковата кула се състои от три части. Долната каменна част е квадратна в план, с външна страна 5.60 м. при дебелина на зида – 0.95 м. и с височина до горния ръб на каменния корниз – 10.80 м.; средната дървена част – от там до стряхата – 3.95 м.; осмоъгълната ажурена част – 2.75 м. и заостреният покрив – 3.65 м. или общата височина на кулата от земята до върха е 21.15 м.

Средната дървена част до 1908 г. е с естествен потъмнял цвят. През същата година е боядисана в кафяво, а през 1926 г. – в зелено. При реставрацията през 1966 г. тази част добива днешния си вид.

 

 

Подготви

Галина Иванова

 

* Из книгата на арх. Любен Тонев - „Кули и камбанарии в България до Освобождението“, БАН, 1952 г.

** Снимките са от книгата на арх. Тонев