Тревненски бУдил: Магията на киното среща сексимвола на нямото кино Рудолфо Валентино с тревненеца Стефан Денчев

Наскоро в Старото школо бе открита изложба на Националния политехнически музей, посветена на магията на киното. Тя ще гостува в Трявна до края на август. Освен кино-апаратурата от началото на миналия век, филмови плакати, посетителите могат да се запознаят накратко и с историята на киното, вкл. и със зараждането на киноиндустрията у нас. В този дух на мисли и ние, тревненци, има с какво да се похвалим. Без да се впускам в детайли, припомням, че първото кино в Трявна е открито през 1906-1907 г., според записките на Иван Пинтев, които се съхраняват в ОДА – Габрово. То е свързано с името на Стефан Коларов. Първоначално се помещава в частния салон на Никола Ц. Илков. После прожекциите се прехвърлят в салона на Славейковото училище. По време на Балканската война (1912-1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.), прожекциите са прекратени. Едва през 1926 г. киното е „пренесено“ в новопостроения салон на АД „България“, където функционира до 1934 г. Един от първите кинооператори и киномеханици в Трявна, е бащата на Тревненското машиностроене – Борис Павлов Хаджисемков, който работи в киното от 1924 до 1928 г., а после на негово място е назначен брат му Илия /до 1952 г./.

Още по-интересна, и дори мистична, е историята на един тревненец – Стефан Генчов Денчов /1899-1931/, който в началото на 20-те години на миналия век, емигрира в Америка, за да сбъдне голямата си мечта по кинематографа *. Припомням я накратко, понеже, бидейки кореспондент, „от Америка“, на „седмичното кинематографично списание“ „Кино-звезда“ /1920-1929/, в качеството си на „пом. режисйор в големата къща “Универсал“, той публикува множество дописки и интервюта с едни от най-големите звезди на Холивуд от ерата на нямото кино. Статията, която публикувам днес, разказва за срещата му с харизматичния Рудолфо Валентино **, идол на милиони хора по света, включително и на самия Денчев. Шеметната кариера на родения в Италия актьор, го превръща в една от най-ярките звезди на нямото кино. Години по-късно, актьори, като Ален Делон, Робърт Редфорд, Шон Конъри, Брад Пит, Джони Деп, Джерард Бътлър и др., могат само да мечтаят за подобно обожание, стигащо до масови истерии и самоубийства…

* * *

Валентино нѣкога танцуваше за 25 долари седмично

Не много отдавна, единъ младъ човѣкъ съ мазно-лъскава коса, е танцувалъ прѣзъ врѣме на антрактитѣ въ „Watts Tawern“ - едно отъ забелѣжителнитѣ кабарета въ Холивудъ. Той получаваше 25 долари и давана безплатна вечеря. Днесъ тоя младъ човѣкъ получава една заплата отъ 10,000 долари седмично и е познатъ навсякаде. Неговото истинско име е много дълго но той е познатъ на свѣта, като Рудолфъ Валентино.

Той бѣше актьора, който съ Ала Назимова обра лавритѣ въ „Дамата съ Камелиитѣ“, първиятъ американски филмъ, който видѣхъ прѣзъ ноемврий 1921 година, на „Броадвай“ въ Ню-иоркъ, но тогава азъ търсехъ по електрическитѣ надписи на театритѣ имената на Чарли Чаплинъ, Мери Пикфордъ, Дъгъ Фейрбенксъ, или други знаменитости! Името на Валентино ми бѣше непознато, обаче играта му въ тоя филмъ ме накара да запомня това неамериканско и хубаво звучаще име. Не слѣдъ дълго азъ видѣхъ въ „Кяпитълъ“, най-голѣмата кинематографическа зала въ свѣта, разположена пак на Ню-Йоркскиятъ „Броадвай“, „Четиритѣхъ конника на откровението“, в главните роли Валентино и красивата Яласъ Терри. Тогава го приравнихъ съ Дъгъ и Чарли и по киносписанията търсехъ името и фотографиитѣ му, защото той ми стана идолъ…

Трѣбваше да се простя съ седем милийонния градъ и да замина за Калифорния. Едди Поло, при когото отивахъ, тъкмо бѣ напустналъ „Униѣверсал“ и Лосъ Анжелесъ и азъ трѣбваше да търся други които биха ми помогнали да влеза въ ателието.

Всичко се уреди и трѣбваше да намѣря Алвинъ Уайкоо, главенъ-операторъ за „Ляски-Пара маунтъ“. Оставамъ въ ателието, но езика почти неговорехъ, макаръ и да разбирахъ малко. Вратарьтъ при главния входъ ме опати до планъ четвърти, кадѣто работеше Уайкоо, като операторъ въ „Кръвь и пѣсъкъ“. Него не познавахъ, затова трѣбваше да търся нѣкого, който да ми го покаже. Идва Роза Розанова (по-народноость руска еврейка, добра и изпълнителка на характерни роли) и ме запитва кого желая да видя. Тя не ме разбра и ме запитва дали говоря френски, или италиянски. Казахъ й, че говоря френски. Извиква... „мистеръ Валентино!“... И презъ ума ми не минаваше, че предъ мене ще дойде тоя, когото видѣхъ за първи пать въ американски филмъ.

Това бѣше въ началото на януарий 1922 г. Валентино играеше съ Лайла Лий и Нита Налди, въ „Пѣсъкъ и кръвь“. Още си спомнямъ какъ бѣше облеченъ той, за когото днесъ всѣки американецъ говори съ трепетъ. Облеченъ като борецъ съ бикове, грима му даваше точенъ портретъ на испанецъ.

- Parlez vous francais?, бѣха първитѣ му думи. Слѣдъ като ме опати, извика Уайкоо, но ето режисьора му Фридъ Нибло, го извиква.

- „Извинете минута... Почакайте... азъ ще се върна скоро.. искамъ да говоря съ Васъ“.

Снемаха сцената, кадѣто тозъ актьоръ се женеше за Лайла Лий. Всички готови... едно... о.. . о, две, три... апаратъ!“ - извиква режисьора.

Колко хубавъ е Валентино. Каква мила осмивка, когато той пие наздравица и се чука съ мисъ Лий! Ето тѣ свършиха и той идва. Следъ като ме разпитва за България, за Германия, Виена и Италия, въ които бѣхъ прѣзъ 1921, той се раздѣли съ мене, като ми пожела успѣхъ въ ателието.

Така спечелихъ единъ приятель, който бѣше идола ми. Виждахъ го почти винаги. Съ удоволствие отивахъ при него. Но той трѣбваше да напустне ателието, макаръ и да имаше контрактъ, защото компанията му даваше 1200 долари на седмица, а имаше грамадни печалби отъ филмитѣ му.

Контракта съ „Феймусъ Плейерсъ Ляски Карпорейтънъ“ не му позволяваше да взема работа при друга компания и той трѣбваше да стои въ бездействие като контракта изтече. Но, публиката искаше Валентино, всички вестници и списания укоряваха „Ляски“, докато фирмата се съгласи да му даде 6,000 долари седмично, при каквато заплата той поднови прѣзъ мартъ 1924 и създаде двата филма „Мосю Бокеръ“ и „Светия дяволъ“. Следъ като му изтече контракта, той получи други тъкъвъ отъ „Ритцъ Карлтонъ“ и днеска работи въ „Юнайтедъ Студиосъ“ съ най-голѣмата заплата дадена до сега на актьоръ - 10,000 долари седмично!..

Нѣмахъ да правя нищо и рѣшихъ да отида въ „Ритцъ Карлтонъ“ и срѣщна Валентино. Той работѣше въ „Кобра“, първиятъ му филмъ при контрактъ.

- Какъ дѣла?.. - Дѣла. . . Дѣла. .. бѣха първитѣ му думи. Самъ ми зададе въпроса, самъ си отговори! - Старитѣ познати не се забравятъ!..

Той не е забравилъ миналото и първитѣ дни, съ тѣтахната борба за животъ! Запитахъ го за новия му контрактъ съ „Watts Javern“.

- „Това бѣше една добра работа“, започна той, „но, на всичко отгоре, азъ имахъ ужасенъ апетитъ и вечерята, която получавахъ, бѣше всичката ми храна, за прѣзъ деня“.

Той е жененъ за Винфридъ Хъднътъ, американка, позната подъ руското име Наташа Салебова, съ руско име, дъщеря на милионера - фабрикантъ на парфюми въ Ню-Йоркъ, Ричардъ Хъднътъ. Тя е извѣстна още, като „г-жа Валентино №2“, за разлика отъ първата му жена - Жеянъ Акъръ. Номеръ първи е актриса въ кинематографа, безъ какъвто и да е успѣхъ, когато „номеръ втори“ е една отъ най-добритѣ режисьорки и тя е, която даде тоя колоритъ въ „Дамата съ камелиитѣ“.

- Много по-вече бихъ желалъ да бжда чиракъ, отколкото актьоръ. Ателието не ми дава тоя чистъ, прѣсенъ въздухъ какъвто може да се намѣри само на вънъ, въ село.

...Той има познания и отъ агрономия. Прѣди да дойде въ Съединенитѣ Щати, той е свършилъ агрономия въ Италия.

- Една дълга приказка, но накратко: бѣхъ въ лошо финансово положение, затова трѣбваше да се прави нѣщо. Така азъ отидохъ на сцената, като танцьоръ; хората казватъ че съмъ ималъ щастие да взема централната роля въ „Четиритѣхъ конника“, кадето са ме харесали. Това не е истина!

Наистина играхъ добрѣ, защото ролята напълно подхождаше за мене, но знаятъ ли тия „хора“ че цѣли седемъ години азъ работихъ тежко и се мъчихъ да влеза въ киното, докато Рексъ Инграмъ ми даде тая роля... Лоши години, съ тѣхната немилостива болка и смѣшни инциденти - истински трагедии на времето. Азъ работѣхъ отначало съ Воли Кериганъ, който ми заплащаше 50 долари седмично. Тогава имахъ само единъ чифтъ панталони, които се скъсаха въ една сцена на корабокрошение. Замолихъ Вали деликатно да ми купи нови такива, но той отказа, защото нѣмаше такова доверие къмъ мене, а сега е мой филмовъ управитель въ „Кобра“. Руди, както го наричатъ американцитѣ е твърде откровенъ, нѣщо което му създаде тая извѣстность и доказва неговата опитность въ филма. Вие може да сполучите всичко, ако търсите и го заслужавате, обаче трѣбва да му дадете дума и плъть, казва той на много актьори въ Холивудъ, „но помнете, че трѣбва да издържите до край и въ края ще спечелите“.

Днесъ той работи въ „Кобра“, по пиесата съ сащото име, която се е играла съ голѣмъ успѣхъ цѣли 2 години на ню-йоркскиятъ „Броадвай“.

Това е първата му самостоятелна продукция въ „Ритцъ Карлтонъ“. Жозефъ Хенабери, режисьора на „Свѣтия дяволъ“ дойде нарочно отъ Ню-Йоркъ, да режисира Руди въ тоя филмъ, следъ свършването на който ще започнатъ „Румената сила“.

Нита Налди, тая тъй очарователна и незаменима актриса въ нѣкой роли, - любимка на публиката като него, играе съ него въ тая истинска драма въ ролята на една очарователна вълшебница.

Отъ всичко видено, при нѣколко часовото ми стоене при Валентино, забѣлязахъ че той коренно се е промѣнилъ и нѣкой дефекти, които по-рано имаше при снимкитѣ, днесъ е заменилъ съ нови и хубави трикове които ще му донесатъ още по-голѣма слава и успѣхъ. Друго, което ще направи Руди симпатиченъ, е че той за първи пать играе

съ мустаци и брада, които му придаватъ разкошенъ изгледъ!

Ст. Денчевъ

сп. „Кино-звезда“, бр. 10/01.031925 г., РБ - Пловдив

* Статията „Американската одисея на тревненеца Стефан Денчев“ /в четири части/, можете да откриете чрез търсачката в блога.

** Рудолфо Алфонсо Рафаело Пиер Филибер Гуглеими ди Валентина Д’Антонгуала, придобил световна известност с името Рудолфо Валентино, или просто „Руди“ (1895-1926), е родом от Касталанета /Италия/. След безуспешния си опит да бъде приет във военната академия, завършва академията по ландшафтна архитектура в Генуа, след което се отправя за Париж, където учи танци. Завръща се в Италия, но през 1913 г., след като не успява да си намери работа, заминава да търси щастието си в Ню Йорк /САЩ/. Умението му да танцува и красивата му външност му отварят пътя към Холивуд… Първоначално се занимава с танци в кабарета, има и епизодични роли в киното. Филмът, който го изстрелва на върха на славата е „Шейхът“ /1921 г./. Заради красивата му външност из таболоидите плъзват слухове за евентуалната му хомосексуалност, нещо което дълбоко огорчава и натъжава актьора. Години наред той води тежки словесни, че и физически битки с редактори на разни вестници, които под лупа следят всяка негова стъпка и не пестят подигравките си за „напудрената му, женствена външност“. Ситуацията не се променя и след брака му с актрисата Джийн Акер и последвалия бърз развод, заради нейната хомосексуалност. Вторият му брак е с модната дизайнерка и актриса Наташа Рамбова. През годините Валентино има любовни връзки и с някои от най-големите звезди на нямото кино - Ала Назимова, Пола Негри, Уилма Банки и др. На премиерата на „Синът на шейха“ /1926 г./, продължение на касовият му първи филм, хиляди негови почитателки, обграждат киното и хотела, където е отседнал – късат дрехите му, хвърлят се върху колата му в пристъп на истерия… Впрочем, тази гледка е обичайно явление за премиерите на почти всичките му филми след 1921 г., когато е на върха на славата си.

През лятото на 1926 г., две седмици след поредния грандиозен успех, Валентино припада в апартамента си, вследствие на спукан апендицит. Веднага е откаран в болница, лекарите успяват да се справят със ситуацията, но актьорът развива плеврит на левия бял дроб и изпада в агония, а след това и в кома. Умира само на 31 години. Новината, която светкавично се разпространява в медиите, е толкова шокираща, че часове по-късно никой не я приема за истина. Когато тъжната вест е официално потвърдена, над 100 000 души се стичат пред погребалното бюро, където се очаква да пристигне ковчегът с тялото на звездата. Полицията на Ню Йорк е принудена да ангажира жандармерията и „други сили“, за да успокои почитателите му, които късат дрехите си, припадат, не са малко и самоубийствата на почитатели, не успели да преживеят огромната загуба на любимата си кинозвезда. Самият Бенито Мусолини изпраща почетна стража за погребението. Тялото на Валентино е транспортирано в Калифорния с влак и е погребано в Холивуд. Години наред на гроба му се стичат жени в черно, с букети от червени рози, за да почетат паметта на своя любим идол. И до днес надгробната плоча на погребалната му камера неизменно е окичена с цветя…

Подготви

Галина Иванова