По хайдушките пътеки…

Днес публикувам един стар пътепис, дело на бунтовния свещеник от Дряновската епопея през 1876 г. – отец Петко Франгов /1855-1931/, който през 1928 г., заедно със свои другари – поборници, посещават връх Кръстец, където трябвало да стигнат по време на Априлската епопея, заедно с другите чети – Габровската, Тревненската и Новоселската… * Районът на Кръстец е известен, като любимо място на хайдути и редица славни войводи през годините на турското робство. Не едно местно предание пази тази памет. Съдбата през бунтовната 1876 г., обаче решила друго, както знаем от историята, и затворила „Белочерковската чета“ на Бачо Киро и Поп Харитон в Дряновския манастир, където в продължение на девет дни водила люти битки с ордите на Фазлъ Паша, и дала стотици свидни жертви... Век по-късно, оцелелите поборници от тази славна битка, начело с отец Петко Франгов, най-после сбъдват мечтата си и посещават върха, за да отдадат почит пред паметта на знайните и незнайни герои, загинали за свободата на България…

 

На Кръстецъ

(Връхъ на Стара планина)

 

Групичката екскурзиянти поборници отъ епопеята на Дрѣновския монастиръ презъ 1876 г. слезохме отъ Трѣвна на 17 септември 1928 г. вечерта въ 7 и пол. часа на гарата Кръстецъ. Отдавна мечтаехме да посетиме върхътъ на Ст. планина, но едвамъ сега ни се отдаде стучая и то на стари години.

Кръстецъ е историческо мѣсто и носи своето название отъ старо време, още при царуването на българския царь Иванъ Асень II. Въ негово време се принесоха мощитѣ на Св. Ив. Рилски, отъ Срѣдецъ (София) за Велико Търново презъ 1241 г. Ивань Асень съ своята царска свита посрещналъ свѣтитѣ мощи на Рилски чудотворецъ **, придружени отъ Срѣдецкия духовенъ клиръ и търновския първи патриархъ Василий.

Тържественото посрещане е станало на връхъ Стара-планина въ мѣстностьта Кръстецъ.

Гарата е построена неравна полянка; тамъ се спира трена около половинъ часъ и пасажеритѣ всѣкога слизатъ.

Чешмата съ студената балканска вода при гарата съ своитѣ петь шулнеря, като мегнитъ привлича заморенитѣ и ожаднѣли пътници. Не вѣрвамъ пътникъ да отмине и да не пие отъ тази изобилна сладка изстудена балканска вода - същевременно той ще се отбие на построената тамъ будка да си купи много вкуснитѣ прочути банички…

На 28 априлъ въ паметната историческа 1876 г. четата на войводитѣ Попъ Харитонъ и Бачо Киро щѣха да ни водятъ на Балкана, на „Игликина поляна“, „Кръстецъ“, „Бузлуджа“ и другитѣ възстанали чети: Габровската, Трѣвненската, Новоселската и др.

Но съдбата бѣ решила да се ограничимъ въ Дрѣновския монастиръ, гдето се завърза упорито деветодневно сражение съ Фазлъ-пашовата орда и четата даде 150 геройски паднали жертви на 8 май същата година. Сега останалитѣ доживѣли отъ оная епопея, на 17 септември 1928 г. нарочно посетихме върхътъ Кръстецъ на Стара планина, за да се изпълни желанието ни, мечтано още преди 52 год. Красивъ е Балкана, весела е природата!

Човѣкъ отъ ново се възпламенява, като се намира между вѣковни девствени букаци и безъ да иска неволно запѣва:

„Горо ле горо зелена,

Имашъ ли вода студена?

Който не е посетилъ Стара Планина, която краси нашето отечество, който не е пилъ студено ледената й планинска вода, той не може да има добра представа за нейнитѣ хубости и чистиятъ планински въздухъ.

Обърнахъ се азъ къмъ моя старъ по оръжие другарь съ думитѣ: „Ехъ дѣдо Иване, искашъ ли да видишъ где са обитавали нашитѣ стари войводи: Дѣдо Цеко, Дѣдо Желю, Панойотъ Хитовъ, Василъ Левски, Филипъ Тотю, X. Димитъръ, Караджата, Хр. Ботевъ и др... Ето тукъ подъ тия усои и върхове, по тия долини са обитавали и кръвь проливали за нашето освобождение отъ турското несносно иго“.

Дѣдо Иванъ съ сълзи на очи едвамъ проговори:

„Ахъ, защо не съмъ въ младитѣ си години да обходя всичкия Балканъ и да видя где е стъпвалъ кракътъ на буйния Левски, като знаменосецъ на войводата Панайотъ Хитовъ презъ 1862 година!

Где е загинала славната чета на х. Димитра, на 20 юлий 1868 година! Какъ въ 1876 г. нашитѣ войводи не ни доведоха тукъ на този планински върхъ?! Ами сега, когато съмъ на 87 великдена и нѣмамь оная физическа сила да се изкачвамъ по тия рътове! Ахъ! Планино, планино хубава си ти, колко юнаци си отхранила, крила и пазила, като квачка своитѣ пиленца, колко жертви си дала отъ твоята пазва за освобождението ни!“.

Вачерьта останахме да пренощуваме на Кръстецъ, въ хотела, който се гушеше въ долинката близо до гарата. Стаята, креватитѣ бѣха чисти. Прекарахме нощьта въ весели разговори все за минали народни събития.

На зараньта на 18 септември въ вторникъ, слънцето много се лута и провира между буката съ своитѣ приветливи и животворни лъчи, до где ни намѣри и сгрѣе. Обиколихме мината за каменни въглища.

Климата е Старо-планински, часът е приятенъ за разходка.

Много бѣ доволенъ и другаря ни по оръжие Юрданъ Матѣевъ, който често запитваше мѣстнитѣ балкански жители за поминъкътъ имъ и какъ прекарватъ живота си по тия стръмни урви долини. Тѣ му отговаряха:

„Трудно, байо, трудно изкарваме хлѣбътъ си, повече съ превозъ на дърва за търговцитѣ и кюмуръ отъ минитѣ. Имаме обширни пасбища за добитъкъ“.

Въ този день се качихме на трена и пропътувахме цѣлото тракийско поле, презъ живописната розова долина. Голѣмата тримесечна суша не красеше плодородната долина. А пролѣтното небивало землетресение й даваше скърбенъ видъ…

Вечерьта въ 11 часа стигнахме въ гр. Т. Пазарджикъ.

Пренощувахме въ търговския хотелъ.

На зараньта на 19, въ срѣда, имаше голѣмъ пазаръ, градътъ бѣ буквално препълненъ отъ многоброенъ народъ. Вижда се, че тоя градъ да се посещава отъ много навалица отъ околнитѣ села за да си пазаруватъ що имъ е нуждно, и за това е произлѣзло името Пазарджикъ, защото става голѣмъ пазаръ въ него.

Вь този день посетихме голѣмата, хубава и най-красива църква „Св. Богородица“, изработена майсторски, особенно темблото й. Рѣдкость е такава църква. Презъ срѣдъ градътъ тече хубаво канализирана рѣка, която пои оризенитѣ чалтици.

Посетихме побор. опълченцитѣ: бившия полковникъ Вл. Юрд. Неновъ, Георги Ст. Захариевъ, Ив. Стоянов, Георги Величковъ и др.

Малцина са останали отъ нашитѣ мили и скъпи герои отъ преди освободителната война, участници въ априлскитѣ възстания. Малцина отъ тѣхъ са още живи, отъ оная смѣла и самоотвержена борба, що преди извика намесата на братската намъ Русия, и добихме нашата свобода. Тия герои презреха лично спокойствие и напуснаха бащинъ милъ кътъ, напуснаха отечество.

Въ нашата поборническа екскурзия възнамѣрявахме да заобиколимъ и обходимъ истсрическитѣ свѣтилища като: Панагюрище, Перущица, Клисура Брацигово, Батакъ, отъ които избликна свободата на България. Но за съжаление неможахме да постигнем проектираното, защото нѣмаше удобства. Горещини големи. Впрочемъ и землетресението стана причина южна България да бъде въ жалейка.

По тези исторически мѣста щеше да ни разведе уважаемият побор. Опълченецътъ Господинъ Иванъ Андоновъ отъ Пловдивъ. И така свихме нашето знаме за по-благопрятно време, като се върнах по същия пъть на местожителствата си.

 

с. Бяла Черква, 20.IX.1928 г.

Свещ. П. Франговъ

 

* Пътеписът е публикуван във в. "Юг", бр. 2949/28.10.1928 г., РБ - Пловдив

** Св. Ив. Рилски се поминалъ въ 946 год. въ пустинята – Рила Планина

Гара Кръстец, 1929 г.
Източник: сп. "Нива"

Отец Петко Франгов
Източник: webstage.bg