177 години от рождението на Христо Ботев

 Писмо на Ботев от Небето

Гледам ви отгоре, братя,

как сте още роб до роба,

искам вест да ви изпратя,

но няма поща тук в гроба!?

Нямам тук перо с мастило,

няма как отново да опиша,

да напомня страшното бесило,

на което Левски спря да диша!

Нямам тук и едничка свещ,

да ми свети, когато пиша

за Петлешков, как горя на пещ

и България обича, докато диша!

Нямам тук и печат с парафин,

за да подпечатам туй, което пиша

за Кочо как уби любимия си син,

но глътка Свобода даде му да диша.

Нямам тук и хартия, парченце,

за да мога на него да напиша

за ужаса на баташкото детенце,

видяло майка си кръв да издиша...

Нямам тук и силни думи,

но що по- силно да напиша!?

Свободата иска куршуми

и някой за нея да диша!

Но дали ще ме четете, братя,

как, като сте още роб до роба!?

Сал една сълза ще ви изпратя,

че за Отечеството плача и в гроба!

Петър Донкин

Дълбок поклон пред паметта и делото му!

* Снимка: НБКМ