Уста Колю Фичето украсил с „каменни фигури“ и покрития мост в Ловеч

В няколко публикации в групата сме споменавали за един от най-емблематичните градежи на арх. Стефан Олеков /1903-1971/, родом от Габрово, но с тревненски корен по бащина линия. Става въпрос за покрития железобетонен мост в Ловеч, изграден през 1931 г. по проект на арх. Ст. Олеков и инж. Цветков, на мястото на изгорелия през август 1925 г. покрит, дървен мост, дело на именития ни възрожденски майстор уста Колю Фичето, чиято 225-та годишнина от рождението му отбелязваме тази година. Той бил построен в периода 1872-1874 г. Мостът на арх. Ст. Олеков се отличавал със „своята белота“, но през 1981–1982 г., по проект на арх. Христо Златев и инж. А. Малеев, бил „обкован с дъски“, за да напомня оригинала на Кольо Фичето. И очевидно, и от запазения снимков материал, загубил красивия си облик…

Тия дни попаднах на една статия, в която се разказва в детайли за строителството и архитектурата на стария дървен, покрит мост на уста Колю Фичето. Нейният автор е инж. Тр. Хр. Трифонов /1872-1946/, родом от Ловеч, който завършва строително инженерство в Дрезден, а впоследствие работи и, като секционен държавен инженер в града /1899–1901/, развива и усилена краеведческа дейност. Публикувам я дословно, тъй като представя не само строителните умения и усталъка на старите ни майстори, но и манталитета и духа на епохата, които едва ли ще възродим някога…

* * *

Една важна и прочута постройка в Ловеч, направена още в турско време, беше Покритият дървен мост над река Осъм в Ловеч, изгорял на 3 август 1925 г.

Двата квартала на града Ловеч – Вароша и Хармането, разделяни от р. Осъм, са се съединявали още в най-стари времена с мостове за пешаци и за коли, през който ставало движението по всички шосета, които минавали през Ловеч. Знае се, че в турско време е имало мост за пешаци под воденицата на Ил. Дочев, близо до Табашкото поле, и друг в Дръстени при х. Мичовата воденица и са ги наричали горния и долния мост. Дори има народна песен за тяхното отнасяне при наводнение. А на няколко други места реката се минавала с дървени лодки, каици, карани по обтегнати въжета (между двата бряга на реката), или с лопати. Реката била пълноводна, и поради двата яза била е и дълбока със стеснено корито. Край реката са пътували дори кола. С лодки най-много са си служили кадъните и изобщо жените, понеже се стеснявали да минават през моста и през пазаря. Известен лодкар за горния край бил Немцоолу. Само един мост е имало за минаване с кола и коне. На същото място, гдето беше изгорелият (през 1925 год.) дървен мост и гдето сега се построи новият железобетонен мост, е имало пред изгорелия мост – друг мост, също дървен, покрит и с дюкянчета от двете страни; само, че бил построен върху устои от дървени пилоти и кръстовища (а не върху каменни устои – както беше изгорелият). Бил е и по-тесен, и по-прост, и по-малък. Тоя по-стар мост кога е бил построен, не се знае. Обаче между кориците на една история на Александра Велики (запазена в музея в Ловеч), намираме написано следното:

„… 1848 месици януарий 31 дина сабута часуви 8 да са знай какъ дуде исама занеси м(осто)вити и трити

да са знай коги заправ(и)ха моста на юния на: 15 день…..

1848 масици юлий 23 диня да са знай какво доде исама занеси моста втори пат сасъ стоката барабаръ купи сасъ сено изнеси хайвани издави кашти расипа хора са и(з)давиха воденици занеси ду ли(д)ницата излези дету сахата ву ловичи“.

Старият (на дървените пилоти) мост бил, види се, на няколко пъти разкъсван от големи наводнения и пак възобновяван. Последният път е било в 1872 г., когато големите води, като влачили цели купи със сено и дървета, отнесени от Сливешките ливади, съвсем много заприщили моста и го разкъсали, много от дюкяните били съборени, стоката отнесена и след няколко дена я събирали надолу по бреговете на реката.

За тоя мост Каниц пише, че конят му щял да си изпочупи краката, като минавал по дървения под на моста, защото имало тук-таме дупки.

Около една година градът стоял без мост. Гражданите минавали реката с лодки или по временни пешеходни мостове.

След това наводнение бил повикан прочутият на времето си майстор Колю Фичето, родом от Дряново, но живущ в Търново, който построил изгорелия в 1925 г. мост. Колю Фичето, както пише Каниц, и с когото се е срещнал в с. Присово (Търновско) през 1874 г., бил полуграмотен, скромен майстор, облечен в потури и абичка – но с неговата постройка – Беленският мост (над р. Янтра при Бяла), той сам не съзнавал, че е построил най-голямата хидравлическа постройка на Балканския полуостров… […]

Изгорелият покрит мост в Ловеч е започнат да се строи от майстора Колю Фичето през 1872 год, във времето на Ловчанския каймаканин Исмаилаа и свършен окончателно след две години. За тая цел била избрана една 6-то членна комисия от трима турци и трима българи, която се грижила за набавяне на материали и събиране на доброволни пожертвования. Материалът от Троянска околия, а каменният материал от Ловчанска околия, най-много от Радювенската кариера. Повиканият майстор Колю Фичето изпърво се заловил с отбиране и приготвяне на материала, като е ходил сам по кариерите и горите и посочвал, кой камен материал да се вади и кои дървета да се секат. Плащало му се по 50 гроша (10 лв.) на ден. На другите негови работници също се плащало надници. Всеки гражданин бил длъжен да изработи известна работа ангария като: черпене на вода, докарване материал, или пък си е откупувал работник. На богатите и заможни граждани наложително се определяло от комисията, каква сума да внесат: един минц в пари или 5 надници в натура. Някои казват, че майсторът имал предварително някакъв начертан план; а други казват, че имал направен от дървени клечки малък модел на целия мост, който можел да се разглобява и го носил в торбата си.

Колко скромен и пестелив като човек и майстор, толкова разпоредителен, трудолюбив и вещ бил в работата си.

От страна на властта, като надзирател на работата и за да има послушност и дисциплина, бил поставен Хаджи Юзбаши (бил е в чин майор); той носел в ръката си една патерица (тояга) с топка отгоре. Той постоянно обикалял работниците и населението, което работело ангария около моста и със своята патерица всявал респект. Тази патерица като емблема я имаше издялана на един от каменните стълбове на моста.

Хаджи Юзбаши обичал да попийнува, и виното му е стояло натопено в един трап край реката. При копаенето на основите отбивали реката, като правели язове от камъни и конски боклук.

Майстор Фичето всеки ден, сутрин от тъмно и вечер до тъмно ръководил работата, като понякога и сам наедно с работниците работил. Пълно право му било дадено да направи моста тъй, както той намери за най-добре. И наистина, човек като се взреше в тая оригинална и единствена по своята конструкция на Балканския полуостров постройка, ще забележи, че у тоя наш предшественик – инженер е имало и вещина, и предвидливост, и умение и въобще много от нуждните качества на един добър техник. Мостът е построен над р. Осъм, но в средата на оная търговска улица, гдето е ставал и става сега Ловчанският пазар; затова и от двете страни на моста са били построени дюкяни, от наема на които общината е имала своя годишен доход и е приличал на покрит пазар (пасаж).

Мостът имал над реката 6 отвора, всякой един от по 11 метра дължина. Стълбовете му са каменни, а горната конструкция – дървена. Някои от основите били положени на дървен сантрач на дълбочина 2-3 метра.  Стълбовете са облечени с чисто дялани камъни, и понеже не са разполагали с цимент, то казват, че дяланите камъни били споени помежду тук-таме с олово. Дебелината на стълбовете е 3.50 м. с издадени напред носове, а височината им над основите е 4.5 м. Стълбовете на около 2 м. височина от основите са масивни; а на останалата височина от 2.5 метра са кухи (праздни) в средата на една ширина от 1.5 м., която празнота, като на носа (предната част на стълба) има два отвора и на задната част – един, които помагали за свободното изтичане на водите във време на наводнение. Върху каменните устои е сложена дървената конструкция на моста и върху нея – дюкяните.

Долната част на дървената конструкция (греди, дюшеме и пр.) е била от граничов материал, а горната (дюкяните и покривът) – от буков материал. Дървената конструкция била скопчена помежду с нарочно издялани клинове и клечки. Желязо и гвоздеи рядко са били употребявани.

Върху дървения граничов под е направен калдъръм, послан с чакъл. Широчината на моста била 10 м., от която в средата 5 м. шосе за движение на кола, пешеходци и от двете страни дюкяните по два и пол. метра дълбоки. Широчината на дюкяните била също 2 ½ метра, подигнати над шосето около 60 см. и навън малко наддадени и подпряни с конзоли. Интересни са били и кепенците (също дървени), които служели за затваряне на дюкяните. Състоят се от две половини, едната от които се вдига нагоре и се закрепва в хоризонтално положение чрез две дървени куки, та се образува част от тавана на дюкяна, а другата половина се снема надолу и образува част от пода на дюкяна, върху който купувачите сядат (без да се влиза в дюкянчето). Когато дюкяните са затворени, от двете страни на шосировката остават дъсчени пешачни пътеки от 70 см. широчина. За осветлението и вентилирането на моста има по цялата му дължина от двете страни на покрива кръгообразни отвори (люкарни), а и всякой дюкян си има по 1-2 малки прозорчета. Покривът бил обшит с ламарина. От двете страни на шосировката под самите дюкяни – тук-таме по дължината на моста имало дупки, през които се изхвърляла сметта направо в реката, когато е ставало почистването на моста и дюкяните. На лявата страна на моста, от самия мост долу до левия бряг на реката, имало каменна стълба, по която гражданите слизали, за да отидат на реката. По този бряг на реката са били построени касапниците на града; но долу край реката имало освен касапниците и други дюкяни (гостилница, кафене, хан и пр.). Редом с дюкяните на моста били построени непосредствено от двете му страни и дюкяните на самата чаршийска улица. Така, че пътникът или колата като вървят из чаршийската улица, преминават през моста дълъг 84 метра, като през покрит пазар. Майсторът се е постарал да даде на моста някои украшения и в архитектурно отношение. Средата на моста е отбелязана с кръгообразно издадените дюкяни. Единият от тях беше бръснарница, а другият кафене. На лицето на тия дюкяни (вътре в моста) имаше и по две цилиндрични каменни колони, които се лесно въртяха с ръка около вертикалната си ос. И догдето тия цилиндри се въртят, показвало, че мостът не се е още слегнал. Извън моста на носовете на каменните му стълбове майсторът издал и поставил на всякой стълб разни каменни фигури: лъв (представлявал България), орел (Русия), женски бюст в ръцете с цветя и плодове (плодородие) и пр. Тия фигури били събаряни от наводненията и изгубени преди изгарянето на моста.

В хигиенично отношение мостът от студа на реката и течението на вятъра причинявал на някои дюкянджии известни болести, но лятно време той бивал прохладно място.

Многото стълбове (на брой 5), малките отвори (от по 11 м.) и част от дървената конструкция, както и бентовете причиняваха известно заприщване на реката във време на наводнение. Голямото наводнение през 1897 г. отнесе 4 дюкяна от лявата му страна. Тогава се събори и каменната стълба на моста. Мостът имал всичко 64 дюкяна с дъсчени стени и прегради. Нощем мостът се осветляваше с фенери, а зимно време дюкяните се топлят с мангали.

В 1874 г. станало освещаването на моста при голямо тържество. Присъствали турски ходжи и християнски свещеници, учениците от турските и българските училища, всички чиновници, почти целият град и надошли много гости от Ловчанска и Троянска околии, майсторите и пр. Учениците пеели песни на турски език и за спомен на всички ученици и деца било им дадено по едно симитче или геврече за ядене. Изпърво половината от дохода на дюкяните се давал на окръга и половината на Ловчанската община. Но след време целият доход получавала общината и се употребявал за училищата.

Подробно описание на моста, както и неговите планове сме обнародвали още в 1902 г. в Списанието на българското инженерно-архитектурно дружество, кн. 1 и 2, стр. 10. … […].

 

Инж. Тр. Хр. Трифонов

 

Из „Пътища в Ловчанско до освобождението на България“, част от поредицата „Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно списание“, кн. III, 1931 г., РБ „Проф. Беню Цонев“ - Ловеч

Източник: инж. Тр. Хр. Трифонов

Източник: инж. Тр. Хр. Трифонов

Източник: в. "Илюстрована седмица",
бр. 139 от 23.08.1925, НБ - Пловдив

Източник: инж. Тр. Хр. Трифонов

Покритият мост в Ловеч, 1967 г.
Фотограф: К. Халачев

Източник: Стела Дулева