Видно от една стара фотография от фонда на СМРЗИ – Трявна, чиято художествена обработка, е дело на художника Светлин Стефанов, аптека в Трявна имало още през 1902 г. Дали е била първата в града, не успях да установя. От едно обявление на Дирекцията за опазване на общественото здраве, публикувано в „Държавен вестник“ /бр. 158/24.07.1909 г./, откриваме известие за „вакантни концесии“ за „отваряне“ на аптека в градовете Сливен и Трявна, и в с. Лъджене, Пещерско. От Заповед № 385 на Дирекцията за опазване на общественото здраве, публикувана в бр. 252/18.11.1909 г. на „ДВ“, узнаваме и името на концесионера - Гарабед Мурадов, който „отворил“ аптека в Трявна. През 1910 г. собственик на „филиалната аптека“ в града вече е „търновецът Панайот Славков“ /1846-1924/. Съгласно законовите разпоредби, филиални аптеки се наричали клоновете на частни аптеки, които били отваряни в съседните до тях общини, където нямало друга частна аптека. Законът позволявал те да бъдат отваряни и сезонно, но трябвало да бъдат затворени „веднага“, когато в съответното населено място отваряли „редовна“ аптека. Първата общинска аптека в Трявна била открита по времето на кмета Никола Захариев /1927/5?/-1932/ г…
Интересни сведения за аптеката на търновеца П. Славков, откриваме в
друг брой на „Държавен вестник“ от юли 1910 г., където са обнародвани
резултатите от ревизията на аптеката, при която били констатирани следните
нередности: липса на оригинални рецепти с номерация от 1 до 137 за 1909 г., неправилна
таксация, продажба без рецепта на „специалитети“, силно действащи вещества,
„разхвърляни и мръсни“ аптечни помещения, медикаментите не били подредени
според изискванията на правилника, а в „дулапа“, където се съхранявали „лекове
отъ „Venena“ „А“, били „намерени дрехите на аптечния слуга“. От заповедта узнаваме
и името на тогавашния управител /помощник аптекар/ – Генчо Досев, на когото и
друг път било налагано наказание за „нередовности, констатирани въ
управляваната отъ него филиалка“. Поради това, съгласно постановлението на
Върховния медицински съвет от 5 март 1910 г. и съответните законови разпоредби,
Г. Досев, бил наказан със „строго мъмрене“ от здравните власти.
За Гарабед Мурадов се знае само, че бил член на Контролния съвет на
Тревненската популярна банка в годината на основаването й – 1914 и загинал две
години по-късно, по време на Първата световна война. За пом. фармацевта Генчо
Досев не успях да открия никакви сведения. Търновецът Панайот Славков обаче, е
сред видните българи от онази епоха. Според публикация в блога „Старо Търново“,
той завършва медицинско училище и Факултета по медицина и фармация в Букурещ.
След това работи в аптеката към болницата „Св. Панталеймон“ в Букурещ. Магистър
фармацевтът Панайот Славков поел концесията над първата българска аптека, четем
в една статия за историята на родната фармация. П. Славков дава лекарства и
превързочни материали на четата на Христо Ботев. Взема участие в
Сръбско-турската война от 1876 г. и Руско-турската война от 1877 – 1878 г. След
войната работи в общинската аптека в Търново и Горна Оряховица. От 1893 г. е
кмет на Търново. В периода 1892–1893 е министър на правосъдието, а след това и
министър на земеделието. Панайот Славков е председател на Петото (1889 – 1890)
и Шестото ОНС (1890 – 1892).
По сведения на ОДА – В. Търново, първата „модерна“ аптека у нас
отваря врати в Търново още през 1823 г. с името „Лекарня“. Нейният собственик е
д-р Марко Павлов /1784-1864/, родом от Македония – лекар, аптекар и дарител.
Той завършва медицина във Венеция и се дипломира като лекар в Монпелие,
Франция. През 1823 г. поръчал лекарства и вазерия от Франция. Тази година се
смята и за начална на първата модерна аптека в България. Да търсят лек в
"Лекарнята" прииждали хора от целия Дунавски вилает.
Подготви
Галина Иванова

Източник: СМРЗИ - Трявна
Худ. обработка - Св. Стефанов
![]() |
| Панайот Славков Източник: "Старо Търново" |
![]() |
| 1925 г. Източник: "Колекция П. Енчев" |


Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.