По стара българска традиция, на 1 март, честваме един много обичан празник – Баба Марта. В миналото връзвали гривнички от преплетени бели и червени конци най-вече на децата, но „даже“ и на възрастните, пише учителя-краевед Христо Н. Даскалов. Тия „връзки“, които се наричали „Марта“, за разлика от днес се носели, докато видиш лястовица. Тогава се закачали на „някое трънче“. „Лястовицата прибирала тая марта в гнездото си за постеля на малките си и това давало късмет на детето, което я е носило“, отбелязва още Хр. Н. Даскалов в бележките си, които се съхраняват в НБКМ.
На първия Мартинден се „простира“ нещо червено на
къщата: кебета /Бел. Г. И. – одеала/, черги, възглавници и пр. На
този ден, ако вали дъжд и водата от него се налее в съд, в който е имало някога
оцет, водата се превръщала по „вълшебен“ начин в оцет. Това е лесно обяснимо,
подчертава Хр. Н. Даскалов – оцетните соли, с които било „напоено“ засъхналото
буре, „подкислявали“ водата…
Подготви
Галина Иванова
* Илюстрация: sputnik.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.