Сладки Заговезни, леки пости…

Според народния календар Сирни Заговезни се пада винаги в неделя, 50 дни преди Великден. Празникът бил повод за веселие, дори и сред най-бедните тревненски семейства, отбелязва в записките си учителя-краевед Христо Н. Даскалов. Безценният му архив се съхранява в НБКМ – София и благодарение на него узнаваме повече и за традициите на този ден. На трапезата „изобилствали“ разнообразни гозби, а често пъти - и „готвено месо“. Роднините се събирали заедно да заговяват и се хранели „до изтощение“, тъй като цели 50 дни след това, не се „се кусвало блажно“. Възрастните вдигали първата наздравица с вино, с думите: „Сладки Заговезни, леки пости“.

След като се нахранели изобилно, на масата сервирали „сладка халва“ с орехи. Едно голямо парче от нея се завързвало с конец за гвоздей на тавана и децата се нареждали в кръг, а халвата се завъртала и трябвало да я уловят с уста, т.н. „хамкане“. „Неулучване да се захапе висящата на конеца халва, предизвиква истерически смях у всички, а изцапаните лица на децата от бялата халва, придава още по-голям комизъм в цялата тая забавна игра“, отбелязва още Хр. Н. Даскалов. На конеца често връзвали и белено „печено яйце“, което децата също се надпреварвали да уловят само с уста. Обичаят бил съпроводен и с друга интересна игра за децата – в чист леген наливали топла вода, в която „разбърквали трици“ и пускали на дъното му монети, след което приканвали децата да си „гмуркат главата в тричавата вода“ и с уста да извадят монетите, които оставали за тях, ако успеят да ги извадят.

През деня по-младите членове на семейството купували портокали и лимони и отивали на гости у кума си, у роднини „да се прощават“. Вечерта, на масата се поставяли и събраните през деня цитруси. Задължително ястие на трапезата бил и „сладкия кадаиф“.

Вечерта веселието продължавало с т.н. „маскаради“ /маскен бал/.   

За още един интересен обичай на Сирница в Тревненско, научаваме от статията на П. Чалъков, публикувана във в. „Илюстрована седмица“, бр.67/06.04.1924 г. На този ден, младоженците търсели из града стари ергени, за да ги бият „с мехове“, защото не са се задомили. Въпросният „бой“ бил и подкана още на следващата година да се оженят. Задължителна част от „ритуала“ били хората, „ергенският бал“ и „ергенската манифестация“.

 

Подготви

Галина Иванова

Хорото на площада пред църквата "Св. Георги" в Трявна
между женени и ергени след постигнатото
помежду им споразумение на Сирница.
Източник: в. "Илюстрована седмица",
бр. бр.67/06.04.1924 г., НБ - Пловдив

Маскен бал в Трявна, 1930 г.
Източник: СМРЗИ - Трявна